Дилема за $300 милиарда: Какво ще прави Европа със замразените руски активи

След като подкрепата на САЩ за Украйна е под въпрос, европейските съюзници на Киев обмислят дали да конфискуват замразени руски активи на стойност $300 милиарда и да използват парите, за да продължат подкрепата си към Украйна, към нейните военни и да помогнат за възстановяването на разрушените от войната градове и домове.

Засега активите все още са замразени, като противниците на изземването предупреждават, че този ход може да наруши международното право и да дестабилизира финансовите пазари, съобщиха световните агенции. В същото време дойде новината, че Европейският съюз вече не разглежда възможността за окончателна конфискация на замразените руски активи, предаде DW, позовавайки се на документ с изводите от срещата на върха на ЕС, която се проведе на 20 март.

"В съответствие със законодателството на ЕС, руските активи трябва да останат блокирани, докато Русия не прекрати своята агресивна война срещу Украйна и не компенсира щетите, нанесени от тази война", пише в текста, одобрен от лидерите на страните от ЕС.

Източник: iStock

Според DW няколко държави от съюза са се обявили против конфискацията на руските активи. Те аргументират позицията си с европейското законодателство, възможността да се използват приходите от тези активи за подкрепа на Украйна, както и с факта, че замразените, но неконфискувани активи могат да бъдат "коз" в мирните преговори с Москва.

Приходите на Русия от продажби на петрол в ЕС се сринаха през януари

Една европейска страна е закупила близо половината от руския петрол за месеца, доставен в ЕС

Ето и някои ключови неща, за които напомня Daily Sabah и които трябва да знаем за дебата около активите на Кремъл, които бяха замразени малко след пълномащабното нахлуване на Русия в началото на 2022 година.

Първоначално парите бяха в краткосрочни държавни облигации, държани като резерви за Руската централна банка. Досега повечето от облигациите са падежирали и са се превърнали в пари, натрупващи се в банките попечители. Около $230 милиарда са в страните-членки на Европейския съюз, като най-голямата част, над $190 милиарда, се намират в Euroclear - белгийска клирингова къща за финансови транзакции.

Друга част от замразената сума се намира във финансови институции в Обединеното кралство, Япония, Франция, Канада, Швейцария, Австралия и Сингапур. Досега страните от Групата на Г-7 са използвали лихвите върху замразените пари, за да финансират $50 милиарда предварителна помощ за Украйна чрез заемане срещу бъдещи приходи от лихви. Това решение избягва правни и финансови усложнения, свързани с директната конфискация на парите и предоставянето им на Украйна.

Някои от приятелите на Украйна - като Полша, Обединеното кралство и балтийските държави Литва, Латвия и Естония - искат да направят повече, като вземат и главницата, предвид огромните щети, които Русия нанесе. Световната банка изчислява, че възстановяването на Украйна ще струва $524 милиарда за 10 години, което вече е повече от общия размер на руските активи.

Ако едно или повече западни правителства се противопоставят окончателно на изземването на активите, другите, които искат да разполагат с тях, може и да имат тази възможност. Междувременно съюзниците на Украйна в Европа обмислят да увеличат финансовата си помощ след изявленията на президента на САЩ Доналд Тръмп, че Европа трябва да се грижи за собствената си сигурност.

Няколко от тези съюзници - Франция и Белгия, например - вече са обременени с проблемни нива на дълг над 100% от брутния вътрешен продукт (БВП). Европейските лидери казват, че изземването на активите сега би означавало, че те не могат да бъдат използвани като разменна монета в мирно споразумение или за подпомагане на налагането на прекратяване на огъня.

Противниците на изземването се опасяват, че държавите и инвеститорите ще се поколебаят да използват европейските финансови институции, ако се страхуват, че активите могат да бъдат конфискувани, подкопавайки ролята на еврото като международна валута за държавни резерви. По-конкретно, правителствата се притесняват, че страни като Саудитска Арабия и Китай могат да продадат европейски държавни облигации в отговор, смята Елина Рибакова, икономист от мозъчния тръст Bruegel в Брюксел.

Това би повишило разходите за заеми за правителствата, които вече са дълбоко задлъжнели. И все пак, Европейската централна банка (ЕЦБ) има инструменти да осуети всяка неоправдана разпродажба чрез закупуване на държавни облигации.

Печалбите от замразените руски активи ще достигнат €50 милиарда

Къде ще бъдат пренасочени тези средства?

"Политическа воля"

В крайна сметка всичко се свежда до "политическа воля". Замразени държавни активи бяха използвани за компенсиране на жертвите от нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 година и завземането от Иран на посолството на САЩ в Техеран през 1979 година.

Тези действия бяха правно оправдани, защото бяха част от мирни споразумения след конфликта: резолюция на ООН в случая с Ирак и дипломатически споразумения в случая с Иран, отбеляза Брунк. Кремъл многократно е предупреждавал, че изземването на руски активи би било нелегитимно и би подкопало доверието на инвеститорите.

"Ние разглеждаме тези намерения като незаконни и всеки опит да бъдат изпълнени би довел до много сериозни правни последици", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери по-рано този месец.

На теория Русия може да конфискува активите на около 1800 западни компании, които продължават да правят бизнес в Русия.

Скорошно законодателство ще позволи държавно изземване на компании, базирани в държави, определени като "недружелюбни", съобщават руските медии. Русия обаче има по-малко за грабене. Чуждестранните компании са претърпели там вече загуби от над $170 милиарда от 2022 година насам.