Проектобюджета на правителството за 2024-а вече се появиха много коментари. Показателното е че много малко от тях са положителни. Какво ни предлага въпросната приходно-разходна сметка на държавната хазна, може да научим от придружаващата я средносрочна бюджетна прогноза. Разбира се най-лесното е да се изброят всички увеличения за социални плащания, които предлага правителството. А те се доста на брой и за сериозни суми. Но коректният и деполитизиран анализ предполага да се види доколко предложената в средносрочната прогноза макрорамка е реалистична и доколко базираните на нея приходи могат да бъдат осигурени, така че да се гарантира фискална стабилност.

По отношение на макрорамката веднага се набива на очи нейният оптимизъм. Заложеният 3.2% реален ръст на Брутният вътрешен продукт при 4.8% годишна инфлация, изглеждат доста розови. Не е ясно как ще се постигне подобен ръст при положение, че основните търговски партньори на България в ЕС има сериозни проблеми в икономиката си и това се вижда от последните данни на Европейската комисия за деветмесечието на тази година. 

Правителството смята, че ще осигури този ръст по линия на инвестициите.

"През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,2% поради нарастване на инвестициите в икономиката. Очаква се висок растеж на публичните инвестиции и активизиране на частната инвестиционната активност. Заложен е неутрален принос на изменението на запасите за растежа на БВП. По-слабото нарастване на заетостта и кредитите ще се отразят в забавяне на растежа на потреблението на домакинствата. Подобрението на външната среда ще подкрепи износа, но в резултат на силното вътрешно търсене растежът на вноса ще изпревари този на износа. Приносът на нетния износ ще е отрицателен", пише в последната средносрочна бюджетна прогноза.

На частните едва ли може да се възлага подобна надежда предвид климата у нас и хаотичните предложения на финансовото ведомство за промени в данъците. Що се отнася до публичните инвестиции - те могат да се превърнат в мотор за ръста на БВП, но при пълноценно реализиране на сериозни капиталови разходи. Такива винаги се залагат във всеки бюджет, но реализацията им със всяка изминала година става все по неудовлетворителна. Причината е че капиталовите разходи се ползват не по предназначение, а като буфер за запушване на всякакви фискални дупки. Ако говорим за потреблението, през тази - 2023-а година то е най-съществен дял в ръста на БВП. От проектобюджета за 2024-а се вижда, че и в него се дава сериозен фокус именно на потреблението като фактор за постигане на заложения ръст на БВП.

Предвидени са сериозни допълнителни разходи за увеличение на пенсиите и за вдигане на минималната работна заплата. Само че това допълнително изливане на пари в потреблението сериозно ще застраши постигането на заложената инфлационна цел от 4.8% средногодишно. Още повече ако ръста в кредитите, макар и с намаляващи темпове продължи, а това неминуемо ще стане при положение, че продължи ръста на депозитите. Банките трябва да реализират на пазара заливащата ги все още евтина ликвидност. И най-лесният и доходен начин това да се случи е през заемите за населението. На този фон е добре да се предвиди риска от нов инфлационен скок в ЕС, който може да бъде породен от преустановяване на политиките за увеличаване на лихвените проценти на централните банки (заради ниския ръст и рецесионните заплахи), военните конфликти, климатични дисбаланси и т.н. Такива рискове не са отчетени с отрицателен знак за БВП и за инфлацията в Средносрочната бюджетна прогноза.

В Консолидираната фискална програма за 2024-а, която е общата приходно разходна сметка обединяваща държавния бюджет, Бюджета на държавната пенсионна система, Бюджета на здравната каса и Европейските средства, са заложени приходи от 77.61 млрд. лева и разходи за близо 83 млрд. лева. Резултатът е дефицит от около 6.22 млрд. лева, който е 3% от БВП. Важен момент е че споменатите разходи са с близо 10.8 млрд. лева повече в сравнение с тези - 73.01 млрд. лева, които правителството очаква да събере през 2023-а. Поне това се вижда от таблиците на стр. 30-31 в Средносрочната бюджета прогноза. Кои политики генерират този разходен ръст?

Водещи в това отношение, както признава самото правителство в своята Средносрочна бюджетна прогноза са социалните политики. При тях е заложен ръст на разходите от 3.68 млрд. лева., като водещо тук е нарастването - с 2.45 млрд. лева, на разходите увеличаване на пенсиите. При харчовете за социално подпомагане ръста е 745 млн. лева, а за социални помощи и обезщетения - 523 млн. лева.

На следващо място по обем на повишението идват разходите за здравеопазване и за жилищно строителство и благоустройства с по близо 1.3 млрд. лева ръстове. Отбраната сигурността и съдебната система повишават заложените харчове с близо 1.2 млрд. лева. И едва след това идва ред на повишението на средствата за образованието с около 1 млрд. лева. По подробни разбивки по тази тема могат да бъдат открити в таблицата на стр. 73 в Средносрочната бюджетна прогноза.

В увеличените разходи няма нищо лошо, ако те са финансирани със съответстващ устойчив ръст на приходите. А устойчивият ръст идва от нарастване на постъпленията от данъци без вдигане на ставките и странни иновации за допълнителни приходи, за да има предвидимост и сигурност за бизнеса и инвеститорите. В последното правителството не може да се похвали с някакви успехи. В проектобюджета за 2024-а то е заложило ръст на приходите по КФП с близо 6.1 млрд. лева спрямо заложените за 2023-а и с 10.5 млрд. лева спрямо очакваното изпълнение за 2023-а. Забелязвате ли разликата от близо 4.5 млрд. лева? Тя идва от факта, че очакваното, според Средносрочната бюджетна прогноза, изпълнение на приходите - 67.19 млрд. лева, по КФП за 2023-а, е с 1.72 млрд. лева по-малко от заложените в програмата за 2023-а. Като неизпълнение има по всички параметри на приходната част на КФП, в това число и на данъчните и неданъчните постъпления. Конкретните данни могат да се видят в таблицата на стр. 31 в Средносрочната бюджетна прогноза. Причината за неизпълнението на приходите е нереалистичното им планиране, при силно завишени очаквания.

Въпросът тук е каква е вероятността сегашната история с неизпълнението на приходите, да се повтори и през 2024-а? Отговорът е че предвид заложените високи очаквания в КФП за 2024-а и нестабилната външна и вътрешна икономическа конюнктура риска за подобно и то по сериозно повторение е много висок. Впрочем правителството или по-скоро финансовият министър, ясно осъзнава, че има проблем с устойчивото увеличение на данъчните приходи в обеми, които да му гарантират покриването на ръста на разходите. Затова не поставя акцент върху тази част от постъпленията в КФП. Това ясно личи от няколко текста в Средносрочната бюджетна прогноза, като може би най показателен е този в частта "Приходни дискреционни мерки" на стр.39. Там пише дословно следното: "Приходните дискреционни мерки за периода 2024-2026 г. се очаква да доведат до общо нетно увеличение на приходите в размер на 2 913,6 млн. лв. През първата година се очаква нетно увеличение на приходите с 1 994,4 млн. лв., а през следващите две години - нетно нарастване съответно с 564,0 млн. лв. и 355,3 млн. лв. С най-голям бюджетен ефект са мерките, свързани с въвеждането на енергийни вноски върху вноса и транзитния пренос на природен газ с произход от Русия11 в размер на 20 лв. за 1 мегаватчас, водещи до допълнителни приходи от 2 000 млн. лв. за 2024 г."

Да разбираме, че от нетно увеличение от малко над 2.91 млрд. лева, 2 млрд. лева се очаква да дойдат от вноската от "Булгартрансгаз". А това дружество трябва да си събере тези пари от Газпром без те да са предвидени в договорите между двете компании. Смятате ли, че руснаците ще платят? Много е съмнително. Впрочем в последният достъпен отчет на "Булгаргаз" банковите гаранции за евентуални неплащания по договори са за максимум 170 милиона. Така че дори да предположим, че всички те бъдат успешно активирани (което е много съмнително), това няма много да помогне в осигуряването на въпросните 2 млрд. лева. А какво ще се случи с Булгартрансгаз ако плати тези 2 млрд. лева в хазната без да успее да си ги събере? Това няма ли да доведе до дълбока декапитализация на дружеството със всички произтичащи от това негативни финансови и правни последици. Кому е изгодно едно такова развитие на събитията?

Между другото, въобще не е ясно дали и колко от тези 2 млрд. лева ще внесе "Булгартрансгаз" в хазната. Ще припомним, че срещу тази вноска, която не е ясно данък ли е, акциз ли е, такса ли е и на какво правно основание Министерството на финансите иска да я събира, има дело в Конституционния съд. Ако той се произнесе срещу въпросната вноска, какво ще прави тогава бюджета с планираните, но отрязани 2 млрд. приходи? Тази дупка с какво ще попълни? С намаляване на капиталовите разходи на които разчита за постигане на заложения ръст на БВП/ А може би с нови данъчни иновации, които ще влошат инвестиционния климат?

Въобще по приходната част на така представения от правителството бюджета за 2024-а има много рискове и неизвестни и при това положение да се залага такъв голям ръст на разходите и то на такива с дългосрочен постоянен характер, е меко казано недалновидно.