Броят на плащанията през виртуални ПОС терминали е нараснал с 67%

Г-жо Стоянова, от 15 декември доставчиците на платежни услуги в държавите членки извън еврозоната ще бъдат длъжни да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания на същата стойност във валутата на съответната страна. Какъв е годишният обем и брой на плащанията, които ще засегне тази промяна?

През 2018 г. наредените от доставчиците на платежни услуги, лицензирани от БНБ, кредитни преводи във всякакви валути са 296 млн. броя на стойност 783 млрд. лв., като делът на кредитните преводи в евро в рамките на Европейското икономическо пространство е около 1% като брой и съответно 9% като стойност. Независимо, че делът на тези преводи е сравнително малък, за България като държава членка на ЕС промяната е важна, тъй като тя създава възможност за по-добра интеграция на компаниите и гражданите във вътрешния пазар при прилагане на равно третиране и равен достъп до платежната инфраструктура в ЕС. Значимостта на промяната се подчертава и от факта, че презграничните плащания в евро от държавите членки извън евро зоната съставляват около 80% от всички презгранични плащания в ЕС, извършвани от тях.

Според вас какъв ще е ефектът от това изискване за изравняване на таксите - трансферите от България към чужбина ще поевтинеят рязко; ще има сближаване между таксите за вътрешни и презгранични плащания като първите се покачат, а вторите намалеят, но не чувствително; или банките ще въведат нови такси за клиентите, за да компенсират загубите от намалението на такси за презгранични преводи?

Регламентът е задължителен за прилагане от доставчиците на платежни услуги в страната и те трябва да осигурят таксите за кредитните преводи в евро да бъдат равни на таксите за същите преводи в левове. Очакваният ефект, разбира се, е таксите за преводите в евро да намалеят, а как това ще повлияе върху нивото на таксите за преводите като цяло предстои да покаже пазарът. Според мен обаче, предвид сравнително малкия сегмент на тези плащания от пазара на платежни услуги в страната, новата регулация не се очаква да доведе до осезаема промяна в таксите, прилагани при националните преводи.

До 14 септември 2019 г. е необходимо доставчиците на платежни услуги да осигурят пълно прилагане на задълбочено установяване на идентичността на платеца по отношение на всички услуги, извършвани по електронен път. Това изискване какъв брой доставчици на платежни услуги ще обхване и какви са рисковете изпълнението му да оскъпи самите услуги?

От 14 септември 2019 г. банките, платежните институции и дружествата за електронни пари следва да прилагат задълбочено установяване на идентичността, когато платецът достъпва онлайн своята платежна сметка, инициира електронна платежна операция или извършва друго действие от разстояние, при което би могло да възникне риск от измама при плащанията. Следва да се отбележи, че посочените изисквания не са нови за пазарните участници, които и към момента следва да изпълняват действащите насоки на Европейския банков орган относно сигурността на плащанията в интернет, поради което голяма част от подготовката вече е направена, без това да е довело до поскъпване на услугите.

Делегираният регламент на ЕС, който влиза в сила от 14 септември тази година, поставя още по-големи изисквания, което е оправдано с оглед необходимостта да се гарантира сигурността на плащанията в интернет средата, като се вземе предвид и ежегодно нарастващият им обем. За периода 2016 - 2018 г. броят на картовите плащания, извършени чрез виртуално терминално устройство ПОС, е нараснал с 67%, а стойността на тези плащания - с 85%. През 2018 г. 31% от нарежданията за кредитен превод са били направени от клиентите по електронен път, което представлява близо две трети от общата стойност на всички кредитни преводи. Данните са съгласно статистиката на плащанията за България, изготвяна за нуждите на ЕЦБ, като информацията за всички държави членки за 2018 г. беше публикувана на 26 юли тази година.

Очаквате ли през следващата година да има нови регулации свързани с плащанията и какви ще са те?

През м. април 2020 г. предстои да влязат в сила някои разпоредби на Регламент (ЕС) 2019/518, свързани с изисквания за по-добра информираност на клиента по отношение на разходите за превалутиране при картовите плащания и при електронните кредитни преводи. Преди иницииране на подобна платежна операция на клиента ще бъде предоставяна информация относно таксите за услугите по превалутиране, както и за сумата, която се заплаща на получателя, изразена в паричната единица, използвана от получателя, и в паричната единица на сметката на платеца. По този начин се цели повишаване на прозрачността и осигуряване на съпоставимост в случаите, в които клиентът е изправен пред избор между алтернативни възможности за превалутиране.

Сигурността на плащанията е един от най-важните елементи на пазара, който вашето управление надзирава. Кой са най-честите проблеми, с които участниците на този пазар и клиентите им се сблъскват и кои са най-честите нарушения на регулациите, които констатирате?

Най-често срещаните оплаквания от ползватели на платежни услуги са свързани с твърдения за неразрешени платежни операции, спорове относно начисляване на такси за различни услуги и случаи на прекратяване на рамкови договори за водене на платежна сметка. Законодателството ясно регламентира задълженията на доставчиците на платежни услуги, за спазването на които текущо се извършват различен тип индивидуални и общи за пазарните участници надзорни проверки.

Отделно от това, през 2018 г. бяха разгледани 281 възражения, постъпили в БНБ от физически и юридически лица - ползватели на платежни услуги. Във връзка с 10 възражения бяха дадени указания на съответните доставчици на платежни услуги. В останалите случаи не бяха установени нарушения на Закона за платежните услуги и платежните системи или в хода на кореспонденцията случаите са били разрешени в полза на ползвателите на платежни услуги.

Влизането на пазара на платежни услуги може ли да става по линия на единния европейски паспорт и за кои услуги това се прави? Какъв е обемът и броя на плащанията, които у нас се извършва от доставчици, получили право за работа по линия на тази паспортизация. Как се извършва надзора върху тях и по какъв ред клиентите им у нас могат да предявят претенции си към тези институции?

Всяка лицензирана платежна институция или дружество за електронни пари може да извършва дейност директно или чрез установяване на клон или представител на територията на друга държава членка. По този начин дружеството упражнява гарантираната от европейската правна рамка свобода на установяване или свобода на предоставяне на услуги с един лиценз, валиден на територията на целия Европейски съюз. Процедурата за това протича чрез стандартизирани нотификации между компетентните органи на изпращащата и приемаща държава членка. Българската народна банка си сътрудничи с компетентните органи на изпращащата държава и обменя с тях необходимата информация и документи, включително относно извършени нарушения.

Европейският банков орган поддържа публично достъпен електронен централен регистър, който съдържа информация за платежните институции, дружествата за електронни пари и доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка, лицензирани или регистрирани в рамките на Европейския съюз и страните от Европейското икономическо пространство. Регистърът съдържа информация за предоставяните от дружествата услуги, държавите членки, на територията на които извършват дейност, както и за начина, по който извършват дейност - директно, чрез клон или представител.

Към момента 413 платежни институции и 210 дружества за електронни пари, лицензирани в други държави членки, извършват дейност на територията на страната, от които 4 платежни институции и 3 дружества за електронни пари извършват дейност чрез представители, а останалите предоставят услуги директно. Данни за плащанията, извършени от тези доставчици не са част от статистиката на плащанията за България, изготвяна за нуждите на ЕЦБ, която е публична, но се събират и анализират за надзорни цели.

Редът за подаване на възражения, свързани с предоставяните платежни услуги, е еднакъв, независимо от това от коя държава идва дружеството. Клиентите могат да се обръщат към доставчика на платежни услуги, към компетентните надзорните органи, в това число БНБ, или към механизмите за алтернативно решаване на спорове.

Какъв е годишният обем, брой и характера (за какви услуги става дума) на плащанията които се извършват от доставчици, които не са банкови институции?

Към настоящия момент общо девет небанкови доставчици на платежни услуги са лицензирани от БНБ, в т.ч. пет дружества за електронни пари и четири платежни институции. Дружествата за електронни пари извършват дейност по издаване, разпространение и обратно изкупуване на електронни пари, като могат да предоставят като допълнителна дейност и всички платежни услуги, изброени в Анекса към Директивата за платежните услуги.

Платежните институции предоставят различни платежни услуги в зависимост от обхвата на лиценза им, като най-разпространените платежни услуги са изпълнение на платежни операции чрез платежни карти, изпълнение на кредитни преводи, издаване на платежни инструменти и приемане на плащания с платежни инструменти, както и изпълнение на налични парични преводи. През последните години се наблюдава тенденция на нарастване на изпълнените платежни операции от небанковите доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ, като банките традиционно остават най-големият сегмент от доставчиците на платежни услуги в страната. Публично достъпната статистика на плащанията за България, изготвяна за нуждите на ЕЦБ, не прави разделение по видове доставчици, а по видове услуги.

Колко искания от доставчици на платежни услуги за нови лицензии и разрешения очакват вашето одобрение?

Процесът по разглеждане на заявления за лицензиране на платежни институции и дружества за електронни пари е доста динамичен. През последната година се наблюдава повишен интерес и във връзка с новите платежни услуги - за иницииране на плащане и за предоставяне на информация за сметка.

От началото на 2019 г. БНБ се е произнесла по четири заявления - две за допълване на лицензи на действащи платежни институции, завършили с решение за допълване, и две за лицензиране на платежни институции, завършили съответно с отказ и прекратяване на процедурата по искане на заявителя. Съгласно установената практика, БНБ информира обществеността чрез прессъобщение при издаване на нов лиценз, допълване на съществуващ лиценз с нови услуги или отнемане на лиценза на платежна институция или дружество за електронни пари.

Нашумялата във Великобритания компания Revolut е декларирала, че иска да предлага своите услуги в България. Подадени ли са при вас документите й за лиценз или компанията смята да предлага услугите си по линия на единния европейски паспорт?

Revolut Ltd е дружество за електронни пари, лицензирано във Великобритания. През 2016 г. в БНБ е получена нотификация от компетентния орган на Обединеното кралство - Financial Conduct Authority (FCA), за извършване от дружеството директно на територията на страната на дейност по издаване, разпространение и обратно изкупуване на електронни пари, и предоставяне на платежни услуги като допълнителна дейност.  В допълнение, през 2018 г. е получена нотификация и от Централната банка на Литва за извършване на дейност директно на територията на страната от Revolut Payments UAB - дружество за електронни пари, лицензирано в Република Литва.

По принцип какво би трябвало да се случи с дружества, които предлагат у нас платежни услуги по линия на единния паспорт, с лиценз придобит във Великобритания, след като тази държава напусне ЕС? Те задължително ли ще трябва да се прелицензират, за да останат на нашия пазар?

Около половината от платежните институции и дружествата за електронни пари, нотифицирани за извършване на дейност в страната директно или чрез представител, са от Обединеното кралство. Някои от тях вече са предприели действия за прехвърляне на своята дейност, като са получили съответните лицензи и разрешения за извършване на дейност на територията на други държави членки.

Какъв е редът и кои са институциите пред които гражданите могат да подават оплакванията си срещу дружествата за платежни услуги?

В случай на възражение относно предоставяне на платежни услуги, ползвателите следва да се обърнат към обслужващия ги доставчик на платежни услуги. Доставчикът е длъжен да уведоми клиента писмено за решението си по възражението в срок до 15 работни дни. По изключение, когато доставчикът на платежни услуги не може да се произнесе в този срок по независещи от него причини, той е длъжен да изпрати на ползвателя на платежни услуги отговор, в който ясно да посочи причините за забавата. В този отговор доставчикът следва да определи и срок, ненадвишаващ 35 работни дни от получаването на жалбата, в който ползвателят на платежни услуги ще получи решението му.

Споровете могат да бъдат отнасяни за разглеждане и до Помирителната комисия за платежни спорове. Помирителното производство при комисията е безплатно. През 2018 г. комисията е приключила 225 помирителни производства, като в 64% от случаите (143 производства) претенциите на ползвателите на платежни услуги са изцяло удовлетворени.

БНБ също разглежда получените от ползватели на платежни услуги жалби, като при необходимост предприема съответни мерки съгласно закона.