Всички са чували максимата, че пътят към Ада е постлан с добри намерения. Това с пълна сила важи за държави с отворена икономика, които не емитират международно конвертируема валута като долара, еврото, японската йена, британския паунд и швейцарския франк. Казвам това, защото съм озадачен и доста уплашен от аргументите, които се ползваха от министъра на финансите Асен Василев и част от представителите на управляващата коалиция - по-точно БСП, при обсъждането на първо четене на проекта за Закон за държавния бюджет за 2022 година в парламентарната комисия по бюджет и финанси. Аргументи, които със сигурност ще чуем в пленарна зала и те не трябва да се подминават мълчаливо.

Всичко започна от критиките, които напълно закономерно отправи депутатът от ГЕРБ и бивш министър на финансите Кирил Ананиев. "Финансовият министър каза, че процентът на дефицита към БВП е 2.5% без да се вземат COVID разходите и това е така, но ако вземем отчета за 2021-а ние ще видим, че като махнем COVID разходите, отиваме на сериозен излишък. Следователно, през 2022-а ние имаме едно нарастване на дефицита без COVID мерките с 6.4 млрд. лева, което е 4.6% от БВП. Мен това силно ме притеснява, тъй като от 2016-а до 2019-а ние сме поддържали положително бюджетно салдо в рамките на 1-2% от БВП въпреки че през тези години е имало проблеми", каза Ананиев.

Финансовият министър Асен Василев веднага контрира бившия си колега като заяви: "Вярно е, че през изминалите 20 години в България се е водила политика на фискален консерватизъм. И това е причината България да бъде бедна държава. Единственият начин една държава да стане богата е чрез повишаване на съотношението на капитала към труда - инвестиции в капиталова инфраструктура и повече машини, така че хората да станат по продуктивни, или чрез подобряване на институционалната рамка в страната, така че капитала и труда да срещат по-малко административни пречки и по-лесно да произвеждат повече".

Да твърдиш, че политиката на фискална стабилност, провеждана в продължение на над 20 години след въвеждането на валутния борд в средата на 1997-а от пет правителства, е довела до обедняване на държавата, е теза, която е меко казано недопустима. Недопустима, защото не почива на реални факти и издава въпиющо непознаване на реалностите от онзи период. Най-кратко и точно Василев бе оборен от депутата от ГЕРБ Красимир Вълчев.

"От преди 25 години насам всички финансови министри до вас се грижеха да укрепват финансовата стабилност. Благодарение на нея ние повишихме процента на конвергенцията на доходите по паритета на покупателна способност спрямо средната за ЕС от 28 в началото на века до над 55. Това е двойно повишение, което показва, че финансовата стабилност е най-важната предпоставка за растежа", припомни Вълчев.

Тук си заслужава да опресним паметта на всички с още няколко факта. На първо място, политиката на финансова стабилност естествено бе наложена поради, забележете, свръхзадлъжнялостта на България и реалната опасност в края на 1996-а и началото на 1997-а тя за втори път да обяви фалит. Във валутния резерв бяха останали няколко стотин милиона долара, инфлацията от трицифрена нарасна до четирицифрено число, месечните заплати в доларово изражение в масовия случай бяха няколко десетки долара, а пенсиите по няколко долара. За дефицита и дълга въобще няма да говорим.

Достатъчен е фактът, че бюджетът, макар да бе прекрояван три пъти, през 1996-а рухна, лихвите по обслужването на дълга заемаха над 50% от разходите на хазната, а държавата бе изправена пред втори мораториум, независимо от постигнатата през 1994-а редукция на дълга към частните банки кредитори от Лондонския клуб от близо 46 процента от номинала. През следващите няколко години борбата за стабилизация бе за рязко подобряване на съотношенията дефицит/БВП и дълг/БВП и уреждане на спорните дългови ангажименти на страната, без които кандидатурата ни за влизане в ЕС бе невъзможна.

И с това правителството на Иван Костов трябваше да се справя и се справи успешно, наред със всичко друго, през целия си мандат. Това обуслови и необходимостта от рязък тласък на приватизацията, която се извършваше и под постоянния сериозен натиск на МВФ и Световната банка, които бяха останали единствените възможни кредитори на България. Други източници за финансиране България нямаше, поради което и дума не можеше да става за заделяне на ресурс за инвестиции. Нещата започнаха да се променят при правителството на Симеон Сакскобурготски, когато страната за пръв път излезе на международните пазари, а при правителството на Сергей Станишев поради влизането си в ЕС получи и достъп до еврофондовете. Само че тогава притокът на чужди инвестиции у нас бе толкова голям, че нямаше нужда да се взема дълг за стимулиране на икономиката. Напротив, огромният приток на инвестициите станаха причина през 2008 да отчетем двуцифрена инфлация, но тогава, за разлика от сега, обществеността не я забеляза, защото ръста на доходите я изпреварваше. Толкова по отношение на релевантноста на твърденията на Асен Василев за липсата на инвестиции и бедността. Що се отнася до времената, когато управляваше правителството на Борисов, там едва ли някой може да хвърля обвинения, че е нямало инвестиции. Друг е въпросът доколко и каква част те са били ефективни и целесъобразни. Въпрос, който сега стои и пред заявените намерения на сегашното правителство, просто защото не знаем за какви точно проекти ще се харчат заявените 8.2 млрд. лева капиталови разходи.

Но да се върнем на дефицита, предвиден в сегашния проектобюджет за 2022-а. Страшни ли са те? Според средносрочната бюджетна прогноза правителството ни предлага за 2022-а дефицит по Консолидираната фискална програма от 4.1% от БВП. За 2023-а неговото ниво е 3.3% от БВП, а за 2024-а 3% от БВП. За финансовия министър това явно са напълно приемливи стойности. А според БСП те дори могат да се увеличат.

"Вижте какво правят другите страни от ЕС. Франция планира за 2022-а дефицит от 5% от БВП, Италия 5.5%, Испания - 5.4%, САЩ - 7.8%. Развиват си икономиката и българите плуват през океана към САЩ, не плуват към Резовска река, Япония 7% бюджетен дефицит. Румъния - 6.9%, Унгария - 5.7%, Чехия - 5.1%. Разговорът приключи. Затова при актуализацията на бюджета ще се търсят резерви за увеличаване на капиталовите разходи. Европейската комисия е взела решение - препоръка към страните членки, да се продължи експанзивната фискална политика. Трета година ЕК свали Маастрихтските критерии и затова те са на 100% дълг от БВП", обясни депутатът от БСП Румен Гечев.

Лично аз не искам да вземам пример от финансово проблемни държави като Италия, Гърция и Испания, които заради огромния си дълг, финансиращ значителни бюджетни дефицити, се крепят на повърхността (още не са фалирали) единствено благодарение на проинфлационната политика на ЕЦБ, която е насочена единствено към покриване на фискалните им дупки. Може много да се спори кои са правилните примери като държави, по които трябва да се равняваме по отношение на показатели като бюджетен дефицит спрямо БВП. Аз лично предпочитам за пример да вземаме Германия, която за 2022-а планира дефицит от 3.25% от БВП, с тенденция за рязко намаляване през следващите години, както и тенденция за свиване на дълга към БВП. Или пък Нидерландия, която за 2022-а е планирала дефицит от 2.5% БВП и 1.6% за 2023-а. А защо не Австрия, при която заложеният дефицит за 2022-а също е под 3% от БВП. Пример може да се вземе и от Полша с дефицит от 2.8% от БВП за 2022-а или от Естония с 2.6%. Изреждам всички тези държави, за да е ясно, че могат да се изброят много примери в противовес на тези, които дава Румен Гечев. При това всички тези примери са за дисциплинирани фискално страни, докато немалка част от примерите на депутата от БСП са на меко казано финансови и фискални хулигани, които създават и ще създават проблеми на ЕС и на неговия интегритет. За САЩ и Япония въобще не говорим. Ако България можеше да печата валута, която е основно платежно средство на международните пазари, нямаше въобще да водим подобен дебат.

За финал ще цитирам част от изказването на управителя на БНБ Димитър Радев на заседанието на комисията по бюджет и финанси. В него, макар и много дипломатично поднесено, има важно предупреждение: "За да няма двусмислие и неразбиране на позицията на БНБ, ние сме за един по-консервативен бюджет. Бюджетът така както е разписан предвижда фискална експанзия за тази година и ограничена фискална консолидация за следващите три години. Тази политика е възможна, но крие сериозни рискове. Повод за притеснение има, но не много. Ще обясня защо. Фокусът през тази година е от съставянето към изпълнението на бюджета. Ние имаме една много необичайна година, защото не си спомням да имаме година с такъв цикъл на съставяне на бюджета (бележка на автора - 1996 г. е такава). Но министерството на финансите има и инструментите и хората да проведе една по-дисциплинирана бюджетна кампания през тази година. Моето очакване е че ще имаме един по-дисциплиниран бюджет", коментира управителят.