Източноевропейските държави членки имат нещо, което западните им съседи "гонят" от много време - солидна инфлация. Но дори ръстът на цените да мине официално заложените цели е малко вероятно централните банки в тези страни да пристъпят към повишаване на лихвите, пише Bloomberg.

За финансовите институции в едни от големите икономики в региона - Полша, Чехия и Румъния, предстои да преразгледат политиката си в тази посока през настоящата седмица. Очакванията са, че всички те ще продължат да подкрепят като основен приоритет икономическия растеж, който се забави в целия регион, макар все още да остава над този в Западна Европа.

Полша

  • Едноседмична референтна лихва: 1,5%
  • Инфлация: 3,4% (към декември)

По думите на полските икономисти скорошния ръст на инфлацията в страната е "изумителен". Въпреки това очакванията са, че гуверньорът на централната банка Адам Глапински ще запази рекордно ниското ниво на лихвите до края на своя мандат, който приключва през 2022 година.

Йежи Кропивницки, който е член на Съвета за парична политика, смята, че повишаването на разходите по заемите в ситуация на забавяне на растежа "не е най-добрата политика".

Чехия

  • Двуседмична репо лихва: 2%
  • Инфлация: 3,2% (към декември)

Чешката централна банка е една от малкото в Европа, която все още обмисля по-строга парична политика. Според анализатори, включени в анкета на Bloomberg вероятно няма да има промяна след заседанието, насрочено за 6 февруари на фона на растящите опасения около експортно ориентираната чешка икономика.

"Силната крона в комбинация с неблагоприятните условия на германската индустрия и другите рискове на пазара остават силни аргументи за запазване на лихвите без промяна", смята Ян Вежмелек, който е главен икономист в Komercni Banka.

Румъния

  • Основна лихва: 2,5%
  • Инфлация: 4% (към декември)

Въпреки че растежът на инфлацията в Румъния е сред най-бързите в региона, много вероятно е централната банка в северната ни съседка да задържи основните лихви на настоящото им ниво. Трябва да се отбележи, че от финансовата институция трябва да имат предвид много други фактори освен ръста на потребителските цени - спадът в растежа, както и бюджетният дефицит.

Нещо повече, според Bloomberg от централната банка може да вземат решение дори да разхлабят още монетарната си политика.