Лихвите по заемите за населението почти не мърдат от ниските си нива

Последната лихвена статистика на БНБ, която е за септември, потвърждава очакванията, че политиката на ЕЦБ за повишаване на лихвените равнища се прехвърля изключително бавно на българският пазар за кредити за населението. Всъщност не се прехвърля. И това се вижда от данните в съобщението на БНБ, които цитираме:

"През септември 2023 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове намалява с 0.07 пр. п. до 8.59%, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити - с 0.09 пр. п. до 9.12%. При жилищните кредити в левове, средният лихвен процент нараства с 0.04 пр. п. до 2.61%, а ГПР по тези кредити се повишава с 0.02 пр. п. до 2.91%.

Има три причини, заради които още не виждаме рецесия, въпреки високите лихви

Коментар на мениджъра на активи Красимир Йорданов

Средният лихвен процент по другите кредити в левове нараства с 0.02 пр. п. до 4.24%. Средният лихвен процент по другите кредити в левове на Работодатели и самонаети лица се увеличава с 0.02 пр. п. до 4.17%. През септември 2023 г. средният лихвен процент по овърдрафта в левове нараства с 0.13 пр. п. до 14.89%, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, в левове - с 0.02 пр. п. до 20.86%."

Източник: БГНЕС

Тази информация потвърждава устойчивостта на аномалията цената (това е ГПР-то) на българските жилищни кредити да е близо два пъти под основния лихвен процент на Европейската централна банка. Обяснението за това е свръхликвидността на българските банки и законовата разпоредба за формиране на лихвите по заемите за гражданите.

Благодарение на тази разпоредба тези лихви се формират на базата на средната цена (лихва), която банките плащат по левовите депозити на населението. А тя както се вижда от съобщението на БНБ остава доста под 1% годишно и дори намалява спрямо предния месец.

"През септември 2023 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове намалява с 0.10 пр. п. до 0.63%, а по тези в евро - с 0.26 пр. п. до 1.04%. Средните лихвени проценти по овърнайтдепозитите в левове и в евро остават на нивата си от 0.01%", пише БНБ.

Ниските лихви по депозитите, от които се влияят и лихвите по левовите кредити, се дължат на продължаващия приток на нови средства по спестяванията на гражданите. Да ръста на тези нови спестявания се свива, но все пак ръст и то не малък остава. Само за август месечния ръст на депозитите на домакинствата е с над четвърт милиард лева.

Всички тези данни показват, че предприетото от БНБ увеличаване на минималните задължителни резерви, което бе направено имено с цел изтегляне на ликвидност, което да ограничи кредитната експанзия на банките, за момента не дава резултат.

Идеята бе, че с ниските си лихвени равнища, специално по жилищните заеми, банките стимулират потреблението през отпускане на лесно достъпни (от ценова гледна точка) евтини заеми.

Това според БНБ създава риск за качеството на активите на банките и налива евтини пари в потреблението, което стимулира инфлацията.

С увеличението на минималните задължителни резерви БНБ разчиташе да убере част от свободните средства на банките, с което да ги накара да увеличат лихвите по депозитите (за да привлекат по голям обем) и от там да скочат и лихвите по левовите заеми.

Така щеше да се ограничат свободните средства отиващи за потребление и да се подтисне инфлацията. Но засега този търсен ефект липсва.

ЕЦБ одобри проектозакона на БНБ за въвеждане на еврото, но с няколко забележки

Кога ще се присъединим към еврозоната?