Данните на Министерството на финансите за юли и август показват, създават впечатлението, че публичните финанси са в завидно добро здраве. За юли Консолидираната фискална програма (КФП) е на излишък от 705.2 млн. лева, а за август прогнозите той да нарасне със 180 млн. лева като достигне 885 млн. лева. Причините за тези много добри показатели като цяло са две. От една страна е силното изпълнение на приходите, което явно надхвърля заложените в бюджета за 2021-а приет от последното правителство на ГЕРБ в края на 2020-а. От друга страна е политиката на служебното правителство за спестяване на разходите, която според министрите е наложена от нормативните ограничения породени от законите на които се подчинява разходната част на сегашния бюджет. Точно поради тези ограничения правителството иска актуализация на бюджета. Доколко обаче предложените от него промени в тази актуализация и кои от тях са правилни належащи е въпрос на отделен анализ.

За преизпълнението на приходната част на консолидирания бюджет има няколко фактора, които вече бяха коментирани в пленарна зала на народното събрание. Това са подценената от последното правителство на ГЕРБ приходна част, неочаквано рязкото увеличаване на цените на горивата, металите и другите борсови стоки на международните пазари, съживяването на икономиката (най-вече на онази част, която експортно ориентирана и не зависи от държавни поръчки), увеличаването на доходите на немалка част от населението заради държавни мерки и заради засиленото търсене на работна ръка и мерките на служебното правителство за увеличаване на събираемостта. Не се наемаме да кажем, кой от всичките тези фактори има по-голяма тежест в увеличаването на приходите в държавната хазна, но като цяло резултатът от тяхното въздействие може да се види в съобщението на Министерството на финансите за изпълнението на КФП за седемте месеца на годината.

"Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 22 758,9 млн. лв., което представлява 61,5 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2,7 млрд. лв. (13,5 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 77,8 % от общите постъпления по КФП за периода.

Приходите от преки данъци са в размер на 4 466,8 млн. лв. или 64,0 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 10 474,7 млн. лв. (61,3 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 7 175,2 млн. лв. (64,0 % от планираните), от акцизи възлизат на 3 117,9 млн. лв. (55,9 % от разчета), а тези от мита са в размер на 149,5 млн. лв. (63,8 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 914,1 млн. лв. или 71,2 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 6 903,3 млн. лв., което представлява 59,0 % от разчетените за годината", пише в информацията на финансовото ведомство.

Цитираните данни са в полза на твърдението на сегашния финансов министър Асен Василев, че една немалка част от увеличението на приходите се дължи на усилията на правителството за подобряване на събираемостта. Защото ако сравним данните за постъпленията в хазната при правителството на ГЕРБ по време на COVID криза и преди нея ще видим, че за седемте месеца на 2020-а приходите от преки данъци са били 57.8% от заложените, а от косвените - 56.4% от заложените. За седемте месеца на 2018-а приходите от преки данъци са били 62.9% от заложените, а от косвени - 59.2% от заложените в тогава действащия бюджет. Вижда се, че сегашните нива на данъчни приходи са по-близки до тези от годината, когато COVID криза не е имало, отколкото до нивата от 2020-а. И това дава основание да се смята, че политиката на сегашното правителство за увеличаване на събираемостта има своя положителен ефект наред с всички останали фактори водещи до по-големите данъчни и осигурителни приходи.

По отношение на разходите. Липсата на актуализация на бюджета безспорно принуждава правителството да води политика на жестоки икономии изразяваща се в спиране на всички неналежащи плащания и в изгребване на всички бюджетни резерви (т.нар. буфери). Факт е че според Министерството на финансите разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2021 г. възлизат на 28 548,3 млн. лв., което е 54,4 % от годишните разчети. Това е значително повече в сравнение с 2020-а (49.1%), но тогава и излишъка в хазната бе значително (над два пъти) по-голям. Обяснението на служебното правителство за това е следното: "Значителният ръст на разходите към юли 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към юли 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна - на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година", се казва в съобщението на Министерството на финансите. И по нататък в него се правят няколко важни уточнения: "Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 739,2 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до юли. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, базовия ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от м. юли 2021 г. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка, включително разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление "Здравни грижи" в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката "60/40", мярката "80/20", мярката "Запази ме", мярката "Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки", администрирана от НАП, и други".

В същото време правителството е спряло значителни разходи свързани с плащания за земеделски производители по изпълнени от строителните фирми поръчки по договори с държавата. Правителството твърди, че тези плащания са спрени поради законови бюджетни ограничения - не са заложени в бюджетите на съответните държавни ведомства. Обещанията на кабинета са, че парите ще бъдат разплатени, ако предложената актуализация на бюджета бъде приета. Само за сведение дължимите към строителните фирми пари са около 1.4 млрд. лева. Ако само те бяха платени сега хазната щеше да е на дефицит. Без такава актуализация дори при затягане на антиковид мерките, КФП може да приключи годината ако не с балансирано салдо то поне с минимален дефицит.

Не твърдим, че е правилно да се забавят плащания към компании, които са си свършили работата по държавни поръчки. Не е проблем на бизнеса дали плащанията към него за договорена и свършена работа са бюджетирани или не. Фирмите не носят вина за това. Тези плащания са дължими от държавата и трябва да бъдат направени, защото забавянето им води до сериозно влошаване на бизнес средата, което може да има дългосрочни и дълбоки негативни последици.