Приемането на България в Еврозоната все повече се превръща в една от актуалните теми за обществото лансирана и от политици и от различни медийно активни и разпознаваеми лица. Дори вече се поставя като ключова задача от политическите лидери на определените от тях проектокабинети. Доколкото този процес ще се развива във времето опасността обществото да бъде залято от вълна от полуистини и откровени лъжи ще нараства лавинообразно.

Не бива да си правим и илюзии относно степента на компетентност на политическия ни елит по тези колкото сложни, толкова и стратегически важни въпроси за страната ни и за цялото ни общество. Тази степен като цяло е много под средната. Поради тази причина все по-належаща става необходимостта от широк високоекспертен дебат за ползите и рисковете от влизането на България в Еврозоната.

Например е добре е да се знае, ако влизането в Еврозоната води до ценова стабилност априори, както твърдят някои хора, защо от 2015-а насам според Евростат годишните равнища на инфлация и съответно на дефлация в Литва, Латвия и Естония са драстично и нерядко в пъти по-високи (съответно по-ниски) от средните за Еврозоната?

Хубаво е да се даде отговор на въпроса, може ли ЕЦБ априори да се смята за източник на ценова стабилност, след като с последното си решение за паричната си политика на практика увеличи нивото на допустимото равнище за инфлация? Преди то бе близо до 2%, а от 8 юли 2021-а тези 2%, които бе допустимо само да се доближат на практика станаха средносрочна цел на ЕЦБ.

"Целта е симетрична, което означава, че отрицателните и положителните отклонения на инфлацията от нея са еднакво нежелателни", пише в съобщението на ЕЦБ.

Тук се появява и един следващ въпрос: След като ЕЦБ може да променя по такъв начин установени с времето индикатори на паричната политика като нивото на допустимата инфлация, каква е гаранцията, че това няма да се случи отново? Защото в договора за функциониране на ЕС където задачите на ЕЦБ са разписани, няма ясно разписана и остойностена дефиниция на понятието ценова стабилност. Което означава, че ЕЦБ има правото да решава дали това означава близо до 2% инфлация, 2% инфлация, а след време защо не и 3% или 1% инфлация.

Как едни подобни решения ще влияят на България с влизането и в Еврозоната? Добре, зле, неутрално? А защо ЕЦБ точно сега промени индикативното ниво за ценова стабилност, а не например през 2009-а или 2014-а, когато финансовата и икономическа криза изправи пред фалит държави от Еврозоната? Дали всъщност това действие не е предизвикано от постоянно растящия дълга на държави от Еврозоната, които чрез паричните стимули се трупат в баланса на ЕЦБ и то със скорост, която заплашва да го взривят? Как икономиките и централните банки се борят със свръхзадлъжнялост и какви ефекти върху ЕЦБ и върху страните в Еврозоната (в това число и върху България, ако бъде приета в нея) ще има един взрив на този постоянно растящ дълг? И какви са рисковете да има подобна детонация в следващите 10 години? Може ли тези рискове да бъдат намалени и на каква цена?

В същото време един високоекспертен дебат може да покаже дали ползите като намаляване на лихвените нива, на финансовите транзакции и увеличаване на инвестициите, наистина ще дойдат след приемането на България в Еврозоната и колко съществени ще са те. С други думи доколко са съпоставими с рисковете.

Наистина ли и до колко след приемането на България в Еврозоната банките у нас ще са защитени от обявяване в несъстоятелност в следствие на икономически, финансови кризи или на ликвидни трусове?

Един високопрофесионален дебат трябва да представи ползите и рисковете по всички тези и още много други теми, свързани с присъединяването на страната ни към Еврозоната. Това ще позволи на политиците и на всички отговорни институции да вземат максимално информирано и наистина държавническо решение. В същото време това ще им отреже възможността, при появяването на значителен за България проблем, предизвикан от влизането или от невлизането на страната ни в Еврозоната да си измиват ръцете и да прехвърлят отговорността с добре опознатите фрази: "Ама кой можеше да предполага?", "Ние откъде да знаем?" и "Никой не ни предупреди?"

В този ред на мисли, ще повторим, че е редно да бъде изготвен подробен доклад за въздействието върху всички сфери у нас на присъединяването на България към Еврозоната. И това да стане сега - до края на годината, за да има време за нормален и плодотворен дебат върху него, а не в последния момент. Добре е в предложения за обществено обсъждане проект за Национален план за въвеждане на еврото, изготвянето и публикуването на този доклад да бъде вменено като изрично задължение на отговорните за това институции.

Впрочем, подобно задължение е било разписано в Постановление N168 на Министерския съвет от 3 юли 2015-а и е редно да разберем то изпълнено ли е? Ако е изпълнено, къде е доклада и какво пише в него? Ако не е изпълнено, по какви причини? Има значение да знаем защо ангажимент за съставянето на такъв доклад за въздействието не фигурира в сегашното Постановление №103 на Министерския съвет от 25 март 2021-а на базата на което е изготвен проекта за Национален план? Както и защо в проекта изрично не е записано, че България ще се присъедини към Еврозоната по сегашния фиксиран курс от 1.95583 лева за 1 евро?

Без ясни и аргументирани отговори на тези въпроси остава чувството, че някой води българското общество към еврозоната като слепци на водопой, където може да се утоли жаждата, но може и да се удави.