Инвестирането в развиващите се пазари може да е трудно решение за хората, които се притесняват за спазването на човешките права и за климатичните промени. И винаги е било рисковано. Но избягването им може да е още по-рисковано, пише колумнистът Джеф Съмър за New York Times.
Категорията развиващи се пазари е с неясно и широко определение, като включва седем от десетте най-населени държави в света: Китай, Индия, Русия, Индонезия, Пакистан, Бразилия и Мексико, както и още много икономически и геополитически значими страни като Южна Африка, Тайван, Турция и Полша. За инвеститорите избягването им означава да пропуснат потенциално по-висок растеж, както и сигурната полза от по-голямата диверсификация.
Редица изследвания, включително от Vanguard и Morgan Stanley, показват, че в дългосрочен план възвращаемостта от развиващите се и развитите пазари като САЩ не се движат заедно. Ниската корелация означава, че ако добавите експозиция към развиващите се пазари към основно американските си инвестиции — както изглежда портфолиото на множеството от инвеститорите по света — може да намалите неговата волатилност и да подобрите растежа.
В краткосрочен план ситуацията е по-различна: слабите страни на развиващите се пазари са по-видими от дългосрочните им добродетели.
Да генерализираш толкова огромна част от планетата е опасно, но до голяма степен вариантът омикрон, растящата инфлация, затягащата се парична политика, политическите битки и климатичните промени заплашват тези държави повече отколкото богатите страни. Акциите на компаниите от тези страни като цяло понижиха стойността си тази година, докато тези на американските вървяха нагоре. Заради това експерти като цяло препоръчват намаляване на експозицията към тях през следващите няколко месеца.
Един проблем е, че западните централни банки започнаха да се движат към по-затегната парична политика. Историчеси, това води до отлив на средства от развиващите се пазари, казва Ану Гагар, инвестиционен стратег в Commonwealth Financial Network.
В четвъртък Банката на Англия повиши основната си краткосрочна лихва за първи път от три години и половина насам. Ден по-рано Федералният резерв обяви, че поема ход към по-бързо увеличение на лихвите в САЩ — вероятно още през първото полугодие на 2022 г. По-високите лихви в САЩ увеличават стойността на долара срещу останалите валути и лесно причиняват щети в множество развиващи се пазари. Някои от тях, като Бразилия, Чили, Мексико, Русия, Унгария и Чехия, вече започнаха да повишават лихвите, за да се предпазят от инфлацията и обезценка на валутата.
Роберт Субараман, директор в японския финансов гигант Nomura, предупреди, че развиващите се пазари са уязвими в момента. "Бих казал на инвеститорите да са внимателни през следващите шест месеца", казва той. И отличава "проблемните 10": Бразилия, Колумбия, Чили, Перу, Унгария, Румъния, Турция, Южна Африка, Индонезия и Филипините. Те споделят "комбинация от хронично слаб растеж, растяща инфлация и срив на фискалните позиции", които лесно могат да доведе до финансова криза, според експерта.
Макар други анализатори да не са толкова изрични в предупрежденията си, те също призовават инвеститорите да внимават. В понеделник BlackRock Investment Institute препоръча намаление на експозицията към повечето развиващи се пазари през следващите няколко месеца. Същото направи във вторник и Oxford Economics, които препоръчват отдръпване от Южна Африка, по-голямата част от Латинска Америка, както и други държави като Турция, Китай, Индия, Малайзия, Южна Корея и Тайван.
Накратко, днес може и да не е идеалният момент да "навлезете" на развиващите се пазари за първи път. Но извън притесненията относно краткосрочните движения на пазарите, има и други причини да избягвате тези страни: влагате пари си в политически и икономически системи, които може да не са ви по вкуса, меко казано.
Но финансовата полза — чрез притежаването на малък, индиректен дял (чрез ETF, например) в бизнеси във всички краища на света — надхвърля рисковете, смята колумнистът. Нещо повече, използвайки принципите на теорията на съвременното портфолио, Morgan Stanley изчислява, че отделянето на 27 процента от инвестициите в глобално портфолиото носи най-добрия баланс между риск и възвращаемост.
*Материалът е с информативен характер и не е препоръка за взимането на инвестиционни решения