Как разговорите с над 200 пенсионери промениха начина, по който мисля за пенсионирането

Когато си на 24, рядко се замисляш за пенсията. Така беше и при мен* — записах се в пенсионен план и събирах авариен фонд, но не бях планирал нищо в дългосрочен план. Това се промени, когато започнах работа по серията "За какво да не съжалявате при пенсиониране" и разговарях с над 200 пенсионери.

Историите, които чух, бяха разнопосочни: някои се радваха на свободата и пътуванията, други се бореха с болести и финансови трудности. Изводът бе ясен — пенсионирането не е само въпрос на финанси. Става дума за смисъл, връзки, адаптивност и способност да се справяш с неочаквани обрати.

Грешки и съвети от хора с опит

Една жена ми разказа, че е инвестирала твърде предпазливо. Това ме накара да преместя спестяванията си в индексни фондове. Мъж, който съжаляваше, че не е използвал пълноценно своя 401(k), ме вдъхнови да увелича приноса си. Но най-силно ме впечатлиха емоционалните и социални разкази - много хора споделиха, че им липсва усещането за полезност след пенсионирането.

Кевин Фостър, например, се пенсионирал принудително по здравословни причини, но благодарение на спестявания, пенсия и доходите на съпругата си, живее спокойно. "Не е важно колко, важно е да започнеш рано", съветва той внука си.

Как ще се повишат пенсиите у нас през 2025-а и кога ще се изравни възрастта за пенсиониране на мъже и жени

При отпуснатите тази година пенсии, повишението догодина ще е по-малко от настоящото

Пенсията е повече от математика

Някои експерти препоръчват да имаш 10 пъти дохода си до 67 години, други — 7,5 до 13,5 пъти. Но тези изчисления често не взимат предвид живота: болести, безработица, грижи за близки. Донна Дейвис, учителка и самотна майка, днес се мъчи с разходите въпреки дългата си кариера. "Мечтите за пенсиониране и реалността често не съвпадат", казва тя.

Барбара Мур-Питърс се е борила със слепота и хронично заболяване, но намира смисъл в семейството си. "Нямам пари, но имам наследство", казва тя, имайки предвид децата и внуците си.

Някои хора никога не спират

Разбрах, че не всеки иска (или може) да спре работа напълно. Луис Белийн, 75-годишен бивш пилот, се пенсионирал пет пъти и все пак продължава да работи като треньор. "Не искам мозъкът ми да закърнее", казва той.

Аида Поррас, 67, започнала да управлява семеен бизнес с арт материали след загубата на съпруга си. Това ѝ дало нова цел и приятелства. "Никой не може да ме уволни", шегува се тя.

Някои хора просто намират нов път — чрез книги, собствен бизнес или хобита, които се превръщат в работа.

Предложение: Миньорите да получават 5-годишен отпуск с 2200 лева на месец преди пенсиониране

Това се посочва в специален законопроект на ведомството

Пенсионирането като щастие, не като число

Истински успешните пенсионери, с които говорих, не бяха задължително най-богатите. Бил Уотс, например, никога не е имал висок доход, но чрез разумно инвестиране и спестовност е натрупал над $1,8 млн. "Постигнах почти всичко, което съм искал", сподели той.

Лори Девлин, 68, пък преживяла финансов крах през 2008 г., но чрез упорит труд, инвестиране и странични доходи е натрупала над $1 млн. Днес работи като селски кмет и участва в местната политика, която ѝ носи удовлетворение, макар и по-малко пари.

Моите изводи

След всички тези разговори вече не се страхувам толкова от бъдещето. Научих, че трябва да съм гъвкав и да имам ясна представа какво ме прави щастлив. Пенсионирането не е само край на кариерата, а възможност да преоткриеш себе си.

Все още съм на 20 и не зная какво точно ме очаква. Но вече знам, че трябва да инвестирам в бъдещето си - не само с пари, а и със смисъл, хора и лични цели. И това е най-добрият пенсионен план, който мога да имам днес.

*Авторът на този текст е Ноа Шейдлоуер от американското издание "Бизнес инсайдер", като Money.bg препечатва този текст с известни съкращения.