Дивидентите - пътят към спокойното пенсиониране?

Идеята за пенсиониране винаги е била свързана с ключовия въпрос: колко можеш да изтегляш всяка година от своя портфейл, без да рискуваш да останеш без пари. Класическото правило, познато като правилото на Бенген, е 4% годишно - разработено през 1994 година и оттогава използвано като своеобразна мантра от финансовите съветници.

Но дори самият Уилям Бенген днес признава, че времето е променило параметрите - инфлацията, лихвените цикли и динамиката на пазарите вече позволяват по-високи тегления в диапазона 5.25-5.5%. Това би било добра новина за милиони хора, които се страхуват от пенсионната си несигурност. И все пак има още една идея, още по-радикална и далеч по-устойчива - възможно ли е да се пенсионираш, без да продаваш дори една акция, а да живееш изцяло от дивиденти.

На теория звучи утопично, но на практика е напълно възможно за тези, които мислят в дългосрочен план и изграждат портфейли от стабилни компании, които плащат и увеличават дивиденти. Примерът със Стив Балмър, бившия CEO на Microsoft, е впечатляващ - с притежание на 333 милиона акции той получава 1.1 милиарда долара годишно под формата на дивиденти, без да се налага да продаде и един дял. Това, разбира се, е крайност, достъпна за милиардерите. Но идеята не е да копираш Балмър, а да усвоиш принципа - че дивидентният поток може да бъде твоята пенсия, докато акциите остават непокътнати и се увеличават във времето.

Източник: iStock

Историята на капиталовите пазари ясно показва силата на дивидентите. От 1926 година насам около 31% от общата възвръщаемост на S&P 500 идва от дивиденти, а останалата част от капиталова печалба. Това означава, че почти една трета от богатството, което пазарите създават, е в кеш, който редовно постъпва при акционерите. Този поток не само финансира разходите, но и осигурява стабилност в трудни моменти. При финансовата криза 2007-2009 печалбите на компаниите се сринаха с над 90%, но дивидентите спаднаха само с 6%. Това показва, че корпоративните бордове се стремят да запазят доверие и да поддържат изплащанията, дори в тежки времена.

Най-добрите страни за пенсиониране близо от България

Класацията е изготвена на база четири фактора - здраве, финанси, материално благополучие и качество на живот

Разбира се, има изключения - Intel, например, дълги години символ на технологична мощ, бе принудена да прекрати дивидента си, след като бизнесът ѝ започна да се срива. Подобни загуби са напомняне, че няма вечна гаранция. Но тук идва принципът на диверсификацията - не се разчита на една компания, а на портфейл от доказани "дивидентни аристократи", които са повишавали плащанията си всяка година в продължение на десетилетия.

Coca-Cola е класически пример: Уорън Бъфет купува акции след срива през 1987 година, инвестирайки 1.3 милиарда долара. Днес този дял струва 27 милиарда, но по-важното е, че годишният дивидент е над 800 милиона долара - над 60% възвръщаемост спрямо първоначалната сума всяка година. Това е силата на времето, сложната лихва и дисциплината да държиш, а не да продаваш.

Дивидентната стратегия не е начин за бързо забогатяване. Тя е бавен, методичен процес, който изисква търпение и вяра. Тя също така изисква характер - когато пазарите се сриват, изкушението да продадеш е огромно. Но ако портфейлът е изграден правилно, дори по време на криза дивидентите продължават да постъпват и дават психологически комфорт, че разходите ти са покрити, без да се налага да ликвидираш активи на ниски цени. Именно това е философията на Бъфет - че най-добрият период за държане на акции е "завинаги".

Друг важен аспект са данъците. В САЩ квалифицираните дивиденти се облагат с по-ниски ставки - 0%, 15% или 20%, в зависимост от доходите, което е далеч под максималната ставка от 37% за обикновени доходи. Това прави дивидентите не само стабилен, но и данъчно ефективен източник на доход. В Европа режимът е по-разнообразен, но принципът е същият - внимателното структуриране на портфейла с оглед на данъчното облагане може да увеличи реалната нетна възвръщаемост значително.

Идеята за пенсиониране, при което не се налага да продаваш акции, а живееш изцяло от дивиденти, е амбициозна, но не недостижима. Не е нужно да имаш милиарди - нужно е да започнеш достатъчно рано, да реинвестираш дивидентите в младостта си, да избираш стабилни компании с история на растящи плащания и да се придържаш към стратегията десетилетия наред. Ако портфейлът е достатъчно голям, тегленето от капитала може да се сведе до нула, а дивидентният поток да бъде повече от достатъчен. Това на практика означава, че прословутото правило за 4% може да се трансформира в правило за 0% - не изтегляш нищо, просто харчиш доходността от дивиденти.

Това не е стратегия за всеки. Изисква дисциплина, диверсификация и способността да останеш спокоен по време на пазарни бури. Но е и стратегия, която носи нещо безценно - финансова свобода, независимост и усещане, че капиталът ти работи за теб, а не обратното. В свят на несигурни пенсии, политически натиск върху социалните системи и по-дълга продължителност на живота, все повече хора ще започнат да гледат към тази идея като към реална опция.

Как ще се повишат пенсиите у нас през 2025-а и кога ще се изравни възрастта за пенсиониране на мъже и жени

При отпуснатите тази година пенсии, повишението догодина ще е по-малко от настоящото

В крайна сметка въпросът не е дали си Бъфет или Балмър, а дали мислиш като тях. Да търсиш компании с качествено управление, с продукти и услуги, които светът ще продължи да консумира, и със стабилна история на изплащане и увеличаване на дивиденти. Ако го правиш достатъчно дълго, ще се приближиш до целта - пенсиониране, при което не продаваш активи, не следиш треперливо борсовите графики всеки ден, а живееш от сигурен поток доход, който идва при теб, докато капиталът ти расте. Това е истинската магия на инвестирането и най-сигурният път към спокойна и устойчива старост.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.