Пандемията увеличи дълга на правителствата по света до невиждани от Втората световна война нива. Тежестта вече надхвърля годишния размер на световната икономика. Правителствата, особено в богатите държави, продължават да теглят нови заеми, отчасти в опит да се справят с последствията от Covid-19, пише The Wall Street Journal.
Защитниците подчертават, че разходите, окуражени и от промяна в икономическото мислене относно дълга, може да отворят вратите към период на устойчив икономически растеж. Но ако тази теория се окаже невярна, светът ще бъде натоварен с планина от дълг, която може да бъде ерозирана само чрез инфлация, по-високи данъци — или дефолт.
Какъвто и да е случаят, комбинацията от огромен дълг и липсата на притеснение на пазарите е безпрецедентна. Правителството на Съединените американски щати се е запътило към дефицит в размер на $3 трилиона за втора поредна година. Въпреки това и въпреки опасенията от инфлация, 10-годишните държавни облигации носят едва 1,33% доходност.
Дългът на централното правителство в Япония ще надхвърли един квадрилион йени, или почти $10 трилиона. И въпреки че общият публичен дълг е над 250% от брутния вътрешен продукт, Токио не харчи повече за лихви отколкото в средата на 80-те години на миналия век, когато дългът бе около две трети от БВП.
Дори Гърция продължава да трупа нов дълг, а инвеститорите са готови да приемат доходност, която е по-ниска от тази на американския дълг.
"Светът се промени," казва Пол Шиърд, старши изследовател в Harvard Kennedy School и бивш главен икономист в S&P Global. "Няма нужда се притесняваме" относно дълга, смята той.
Новото икономическо мислене окуражи политиците да теглят огромни заеми, подчертавайки промяната в условията през последните няколко десетилетия. Глобализацията, застаряващото население и условията в Китай заедно създадоха свят с излишни спестявания, които трябва да бъдат инвестирани.
Голяма част от тези спестявания потърсиха сигурността в несигурния свят, като се стекоха в сигурни активи — правителствените облигации на развитите икономики — без да се притесняват от малката доходност.
Както телевизорите, колкото повече правителственият дълг поевтинява, толкова повече расте. САЩ повече света в агресивното теглене на нови заеми, за да възстанови икономиката след пандемията. Дори и преди тазгодишните стимули, Вашингтон изчислява, че федералният дълг, притежаван от обществото, ще достигне 102% от БВП до края на 2021 г., най-високото ниво от Втората световна война.
Икономистите в JPMorgan твърдят, че дори САЩ не могат да окажат кой знае какво влияние върху спестяванията по света, които достигат над $25 трилиона годишно, според Международния валутен фонд, и чийто ръст натиснаха надолу разходите по обслужване на дълга през последните десетилетия.
Критиците казват, че плановете на САЩ за харчове са излишно големи и рискуват пренагорещяване на икономиката и дълготраен ръст на инфлацията и лихвите. Те се опасяват, че Фед се намира в капана на политиката за ниски лихви, която окуражава излишъка и риска. По-високи лихви в САЩ и поскъпващ долар пък могат да причинят проблеми в развиващите се държави.
През 2020 г. правителственият дълг по света се увеличи до 105% от брутния вътрешен продукт, при 88% преди пандемията, според Institute of International Finance. Той може да се увеличи с още $10 трилиона тази година и да достигне $92 трилиона.
Преди десетина години, след предходната криза, ситуацията бе коренно различна и множество държави затегнаха коланите. Травмиращата гръцка криза, която почти изкара страната от еврозоната, подчерта рисковете на прекомерния дълг. Днес дори за Гърция е лесно да увеличи драстично дълга си, благодарение на ниските лихви — които отчасти се дължат и на Европейската централна банка.
Днес повечето икономисти и централни банкери вярват, че затягането на коланите след 2010 г. всъщност забави възстановяване на икономиката и остави дълбоки белези. А остеритетът дори не успя да свие правителствения дълг особено, тъй като слабият растеж и ниската инфлация натежаха над БВП.
Този път икономическата теория съвпада с политическите сметки.
От една гледна точка, ако частният сектор има излишни спестявания, те ще бъдат абсорбирани от правителствените дефицити. Тези спестявания включват и средствата, които технологичните компании държат — компании, които често нямат нужда да правят огромни инвестиции в заводи и оборудване, типично за големите бизнеси от миналия век.
Китай, други азиатски държави и производителките на петрол в Близкия изток, допълват тези спестявания, държейки огромни търговски излишъци. Те влагат голяма част от тези средства в американски държавни облигации и дълг на други индустриализирани държави.
Бившият министър на финансите на САЩ Лорънс Съмърс заяви през 2014 г., че застаряващото население, високите спестявания и слабите частни инвестиции са тенденции, които ще станат ключови за нашата ера. И които ще създадат невъзможност икономиките да работят с пълния си потенциал. Теорията гласи, че правителствата ще трябва да се намесят.
През последните няколко години делът на населението в работоспособна възраст започна да намалява. Абсолютният брой на хората в тази възраст също намалява в най-глобализираните региони на света, включително Северна Америка, Европа и Източна Азия.
След края на Студената война интеграцията на Китай и бившия Съветски блок в капиталистическата световна икономика донесе огромен брой нови работници. Това потисна заплатите и инфлацията в развитите страни и инжектира в световната икономика спестяванията на забогатяващото китайско население. Но със застаряването на населението в Китай и други нации, хората харчат по-голям дял от спестяванията си.
Ако централните банки в развитите икономики трябва да повишат лихвите, за да се борят с инфлацията, правителствата ще трябва да вземат политически болезнени решения, включително намаляване на разходите и увеличение на данъците.
Сама по себе си, инфлацията не е задължително проблем за правителствата с големи дългове. Тя означава, че БВП и данъчните приходи растат, докато размерът на дълга не се променя. Инфлацията помогна на западните държави да намалят дълговата си тежест след Втората световна война.
Дори и малко по-високи лихви няма да са проблем, ако вземем предвид колко малко правителствата плащат за обслужване на дълга си сега. Именно отношението между лихвите и растежа е ключът към устойчив дълг. Докато икономиката на една държава расте по-бързо, отколкото плаща като лихви по заемите си, съотношението на дълга спрямо икономиката намалява.
Но ако лихвите надхвърлят растежа, ситуацията става опасна. И правителствата може да са принудени да повишат данъците или да позволяват на инфлацията да "изяде" дълга.
В крайна сметка, почти всички икономисти са съгласни, че правителственият дълг не може да расте вечно, без да създаде проблеми. Смята се още, че високите нива на дълга може да са безопасни, стига той да е евтин. Но въпросът за $90 трилиона е точно колко високи могат да са те.
USD
CHF
EUR
GBP
