Финансовото министерство може да се похвали, че за първите два месеца на годината консолидираният бюджет (КФП) е на излишък от 1 млрд. лева. И това при положение, че за същия период на миналата година консолидирания бюджет бе на дефицит от 190 млн. лева. лева. Постигнатият резултат изглежда много добър и се формира от увеличаване, в сравнение със същия период на 2023-а, на приходите помощите и даренията с 500 млн. лева до 9,9 млрд. лева и намаляване на разходите със 700 млн. лева до 8,9 млрд. лева. За момента липсват официални данни то които да стане ясно на какво се дължат тези по-ниски разходи, но на базата на данните от януари може да се направи аргументирано предположение, че икономията е от текущите разходи и най-вече от тези за издръжка.

Въпросната картина изглежда доста "розова", но е много вероятно само да изглежда такава. Ще припомним, че независимо от спазеният ангажимент за дефицит от 3% от БВП за 2023-а, правителството не успя да постигне заложените приходи от корпоративен данък, от данък върху доходите на физическите лица от трудови и граждански договори, от ДДС и от мита.

Съвсем отделен е въпросът дали наистина окончателните данни за развитието на икономиката през 2023-а, които ще излязат през април 2024-а, ще потвърдят окончателно, че ангажимента за 3% дефицит от БВП е изпълнен. Няма да е изненада, ако се окаже, че реално постигнатият БВП през 2023-а е с няколко милиарда лева по-нисък от очаквания и при подобно развитие, отчетеният за 2023-а дефицит ще надхвърли границата от 3%. Но засега това са само спекулации.

Важното в случая е, че за да се отчете доколко успешно се изпълнява бюджетът на базата на месечните отчети, е добре да се гледа какво е изпълнението на данъчните и неданъчни приходи от една страна, и на разходите от друга, спрямо заложените в Закона за държавния бюджета и в Консолидираната фискална програма. Такъв анализ засега може да се направи само за януарските данни от които се вижда, че приходите, помощите и даренията са изпълнени на 7,8%, а специално данъчните приходи на 7,6%, а всички разходи и трансфери - на 7% от заложените в Закона за държавния бюджет.

Съпоставка на това изпълнение със същия период на 2023-а трудно може да се направи, защото преди година страната нямаше редовен бюджет и работеше с този от предната година. Същото важи и за януари 2022-а. В такива условия приходите се отчитат като дял от постъпленията за същия период на предходната година, а не като дял от планираните, защото такъв план, поради липсата на актуален закон за бюджета, не съществува.

Съпоставката с януари 2021 г., когато действа редовно приет закон за бюджета, показва, че тогава изпълнението на приходите помощите е било 9,1% от заложените. Данъчните приходи са били изпълнени на 9%, а всички разходи и трансфери - на 7,5%. Сравнението на това изпълнение с постигнатото сега не е в полза на настоящето финансово ведомство и дава основание да предположим, че или икономиката не върви "като хората", или че заложените приходи за 2024-а са надценени и в края на годината отново ще станем свидетели на неизпълнението им.

Това не значи, че заложеният в закона дефицит, като абсолютна стойност, ще бъде надхвърлен. Особено ако в разходите за издръжка отново е заложен огромен буфер както през 2023-а година. Но дали ще бъде спазена границата той да е до 3% от БВП? Това вече е въпрос. А спазването на тази граница е важно не само защото тя е един от критериите за влизане в Еврозоната, а защото нарушаването й може да ни "стовари на главата" европейска процедура по свръхдефицит.