За инвеститорите на финансовите пазари сякаш беше вчера, когато светът изпадна във финансова криза. Но всъщност това се случи за последно преди 13 години. И противно на опасенията, че светът може да навлезе в нова криза, която този път да стартира от реалната икономика и предвид на пандемията, това не се случи.

Бързата и агресивна намеса на правителствата и централните банки по света на практика предпазиха световната икономика да изпадне в рецесия. Нещо повече, налятата рекордна ликвидност и запазването на рекордно ниските лихви доведоха до това тази ликвидност да се излее основно на финансовите пазари и да повиши цените на финансовите активи до нови и невиждани досега рекордни нива.

Но все повече стават експертите и съветниците, които предупреждават, че най-лошото може тепърва да предстои. И то отново може да дойде от финансовите пазари, както при последната криза, вкарала световната икономика в рецесия.

На първо място, нездравословните нива на дълга са истинска заплаха за развитите, но най-вече за развиващите се, страни. От друга страна, това което предстои, и за което централните банки по света вече дадоха своята заявка (включително и Фед), е намаляване на рекордните стимули и постепенно нормализиране на лихвените нива, в среда на ускоряване на инфлацията. Казано по друг начин - тази рекордна задлъжнялост тепърва ще започне да тежи, както на държавните дългове, така и на корпоративните такива.

Големите жертви могат да паднат първо сред най-бедните

Дълговата тежест на страните с ниски доходи в света нарасна с 12% до рекордните 860 милиарда долара през 2020 г., тъй като държавите отговориха на кризата COVID-19 с масивни фискални, парични и финансови пакети за стимулиране, се казва в доклад, публикуван от Световната банка.

Президентът на Световната банка Дейвид Малпас заяви, че докладът показва драматично нарастване на дълговата уязвимост, пред която са изправени страните с ниски и средни доходи, и призова за спешни стъпки, за да се помогне на държавите да достигнат по-устойчиви нива на дълга.

"Нуждаем се от цялостен подход към проблема с дълга, включително намаляване на дълга, по-бързо преструктуриране и подобрена прозрачност", заяви Малпас в изявление, придружаващо новия доклад за международната статистика на дълга за 2022.

"Устойчивите нива на дълга са жизненоважни за икономическото възстановяване и намаляването на бедността", каза той.

В доклада се казва, че външния дълг на страните с ниски и средни доходи се увеличават с 5,3% през 2020 г. до 8,7 трилиона долара. Ръстът изпреварва брутния национален доход (БНД) и ръста на износа, като съотношението външен дълг към БНД, с изключение на Китай, нараства с пет процентни пункта до 42% през 2020 г., докато съотношението им дълг към износ нараства до 154% през 2020 г. от 126% през 2019 г.

Малпас заяви, че усилията за преструктуриране на дълга са спешно необходими предвид изтичането в края на тази година на Инициативата на Групата на 20-те големи икономики за прекратяване на обслужването на дългове (DSSI), която предлага временно отлагане на плащанията по дълга.

Г-20 и Парижкият клуб на официалните кредитори стартираха Обща рамка за третиране на дългове миналата година, за да преструктурират неустойчиви ситуации на дълга и продължителен недостиг на финансиране в държави, отговарящи на изискванията на DSSI, но досега са кандидатствали само три държави - Етиопия, Чад и Замбия.

Докладът показа, че нетните притоци от многостранни кредитори към страни с ниски и средни доходи са нараснали до 117 млрд. долара през 2020 г., което е най-високото ниво за десетилетие.

Нетното кредитиране на страни с ниски доходи се е увеличило с 25% до 71 милиарда долара, което също е най-високото ниво от десетилетие, като МВФ и други многостранни кредитори предоставят 42 милиарда долара, а двустранните кредитори 10 милиарда долара, се казва в съобщението.

Кармен Райнхарт, главен икономист на Световната банка, заяви, че предизвикателствата, пред които са изправени страните със силно задлъжнялост, могат да се влошат с покачването на лихвените проценти.

Този път източникът може да е Китай

И докато източник на последната световна финансова криза бе САЩ, този път експертите предупреждават, че източникът може да е Китай. Проблемите в страната нарастват със заплашителни темпове и се разпростират не само върху финансовите пазари, но едновременно с това и върху реалната икономика.

Докато Китай продължава да се бори със ситуацията в Evergrande, недостигът на електроенергия представлява второ голямо икономическо предизвикателство за страната, според пазарни наблюдатели.

Недостигът на въглища и природен газ, подобни на тези, които удариха Европа, отчасти стоят зад кризата в електрозахранването. Строгите цели за емисии, въведени от Пекин като част от усилията за борба с изменението на климата, влошиха нещата.

Местните власти трябва да се опитат да избегнат превишаването на границите на потребление на енергия, дори когато възстановяването на икономиката от пандемията Covid-19 увеличава търсенето.

Мощността е толкова оскъдна, че редица фабрики, включително някои, доставящи за Apple и Tesla са спрели производството. Доставчиците на компоненти на Apple Eson Precision Engineering и Unimicron Technology заявиха през миналия месец, че спират производството за седмица, позовавайки се на поръчки от местните власти.

Китай се ангажира да намали енергийната интензивност, мярка за използваната енергия на единица икономически растеж, с 3% през 2021 г. за постигане на климатичните цели.