Намират се анализатори, които поставят под съмнение необходимостта от влизането на България в еврозоната.

Част от тях имат опасения от повишаването на инфлацията. Но ако погледнете данните от 1999-2000 г., когато се формира еврозоната, можем да проследим какво става, примерно, в южните държави - Гърция, Италия, Испания, за които се спекулира, че еврото им е причинило ценови бум. Изменението на инфлацията там е 0.5% - 1%. В същото време данните за инфлацията за Канада, Швеция, САЩ - постарах се да проверя тази информация - за този период спрямо предходните години скача средно между половин и един процент. Т.е. голяма част от тази флуктуация засяга не само споменатите европейски страни. Носят се легенди за двойни цени при влизане в еврозоната, което означава 100% инфлация, а като я съпоставим с реалността, се получава абсолютен мит.

Не зная точно кой няма интерес от влизането на България в еврозоната. Има всякакви хора - такива, например, които очакват, че тяхна власт би се трансферирала по посока на Брюксел. Други се опасяват, че това ще наложи структурни реформи у нас. Като че ли няма ненаказано правителство, което се е опитало да направи реформа, да подобри ситуацията в страната и хората да са гласували за него. Самите политици знаят, че влизането в еврозоната е повече европейски стандарти и приравняване към изискванията на Европа - в политически и икономически смисъл. Това коства усилия, а ако те не се одобряват от хората, се получава риск за самите политици.

А въпросът какво бихме спечелили от присъединяването ни към еврозоната е донякъде елементаризъм, защото не можем да изчисляваме всичко в точни измерители. Много неща не бихме могли да обхванем с количествени показатели. Основното е към коя общност искаме да принадлежим. Най-общо: разплащането в евро улеснява търговията, възможностите за заетост, туризма, привличането на инвестиции и др. А самият процес по присъединяване към еврото изисква модернизиране на страната, необходимия брой реформи. И ако някои хора не са го разбрали още, светът вече е едно много променливо място, а някои се опитват да си останат капсулирани, независимо какви са тенденциите. Да, капсулирането на национална база могат да си го позволят много големи, развити държави, макар да съм убеден, че и те губят от такова поведение.

Мястото на България, убеден съм, е част от общността, която дава повече сигурност, повече бизнес. Може и по друг начин да бъде зададен въпросът - дали България да принадлежи към обществата и хората, които всяка сутрин си вземат душ или трябва да останем при онези, които се къпят веднъж седмично?

Мнението на Любомир Дацов, финансист и бивш заместник-министър на финансите, публикувано от агенция БГНЕС.