През последните няколко години се наблюдава постоянно нарастване на плащанията, извършени по безналичен път. Това заяви подуправителят на БНБ Нина Стоянова при откриването на конференцията "Бъдещето на парите".

Според нея данните за 2018 г. показват, че стойността на обработените плащания от Системата за брутен сетълмент в реално време РИНГС, оперирана от БНБ, се е увеличила с 32.3%, а техният брой - със 7.2% спрямо 2017 г. По отношение на плащанията в евро, извършени през системния компонент TARGET2-BNB, опериран от БНБ, за 2018 г. при броя на трансакциите се наблюдава увеличение с 22.4% спрямо 2017 г., а по отношение на стойността на обработените плащания се наблюдава нарастване с 27.4% спрямо 2017 г. Подуправителят на БНБ подчертават, че през 2017 г. 56% от нарежданията за кредитен превод са били направени от ползвателите по електронен път, което представлява две трети от общата стойност на всички кредитни преводи. Тази тенденция се запазва и през 2018 г.

Нина Стоянова обяви, че през тази година проектите в развитие са свързани главно с повишаване сигурността на безналичните плащания, особено тези, осъществявани в интернет или чрез друг дистанционен способ. В процес на въвеждане са изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2018/389 за допълнение на Директива (ЕС) 2015/2366 по отношение на регулаторните технически стандарти за задълбоченото установяване на идентичността на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на комуникация. Най-късно до 14 септември 2019 г. е необходимо доставчиците на платежни услуги да осигурят пълно прилагане на задълбочено установяване на идентичността на платеца по отношение на всички услуги, извършвани по електронен път. Акцент се поставя върху използването на поне два независими елемента за идентификация при извършване на плащане, като напр. парола и еднократен динамичен код, генериран чрез токен устройство или съобщение през мобилния телефон.

"В същия срок - до 14 септември 2019 г., предстои въвеждане от страна на доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметки, на изискванията към интерфейсите, чрез които те трябва да осигурят достъпност до своите системи на доставчиците на новите два вида платежни услуги - по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка. Тези две нови платежни услуги ще се извършват изцяло в интернет среда. С цел безпроблемното протичане на тези процедури, Българската народна банка е създала необходимата организация за получаване на документите от лицензираните в страната доставчици на платежни услуги с оглед на изпълнение на сроковете и изискванията по делегирания регламент. В процес на подготовка са и съответни изменения в Наредба № 3 на БНБ за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти", обясни Стоянова.

Важна промяна, която се очаква да окаже влияние върху пазара на платежните услуги, е приетият Регламент (ЕС) 2019/518 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 относно презграничните плащания в рамките на общността. С него се въвежда изискването доставчиците на платежни услуги в държавите членки извън еврозоната да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания на същата стойност във валутата на съответната страна. Досега такова изискване съществуваше в регламента само по отношение на равни такси при националните и презграничните плащания в евро. Доставчиците на платежни услуги трябва да прилагат изискването за равни такси от 15 декември 2019 г. "В новия регламент са предвидени и изисквания за по-голяма прозрачност и съпоставимост по отношение на таксите за превалутиране при картовите плащания и при електронните кредитни преводи, в случаите, в които ползвателят на платежни услуги е изправен пред избор между алтернативни възможности за превалутиране. С оглед привеждане на националното законодателство в съответствие с регламента, в процес на разработване са съответни промени в Закона за платежните услуги и платежните системи", уточни Нина Стоянова.

Подуправителят на БНБ подчертя, че благоприятната икономическа среда и ниските лихвени проценти водят до продължаване на тенденцията за нарастване на кредитирането. Съгласно данните на БНБ към март 2019 г. при кредитите на Нефинансовите предприятия се наблюдава ускоряване на годишния растеж до 5.3%, а при кредитите на Домакинствата - до 11%. Сходна е тенденцията и при депозитите, като към март 2019 г. депозитите на Нефинансовите предприятия нарастват на годишна база със 7.8%, а депозитите на Домакинствата - с 8.9%. Лихвените проценти по срочните депозити се запазват на ниски в исторически план равнища. Към март 2019 г. среднопретеглените лихвени проценти по новите срочни депозити за секторите Нефинансови предприятия и Домакинства са съответно 0.4% и 0.2%. Тази динамика се обуславя от продължаващия висок приток на привлечени средства и високата ликвидност в банковата система.

"Когато говорим за парите като законно платежно средство, е важно да отбележим заявеното намерение от лятото на 2018 г. за предприемане на необходимите действия за присъединяване на българския лев към ERM II. Както е известно, приетият от правителството план включва изпълнението на определени мерки, свързани с надзора на банковия и небанковия финансов сектор, подобряване управлението на държавните предприятия и усъвършенстване на правната рамка, свързана с противодействието на изпирането на пари и несъстоятелността на търговски дружества. Българската народна банка работи за присъединяване към Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране, като работните процеси включват нормативни промени, подготовка за включване към Единния фонд за преструктуриране, синхронизиране на надзорните практики и преглед на качеството на активите и стрес тест на шест избрани от ЕЦБ български банки", заяви Стоянова.