Срив в услугите на една от водещите банки в България миналата седмица остави клиенти и търговци без достъп до разплащания с карти в продължение на часове. Проблемът засегна както физически лица, така и редица бизнеси, които използват ПОС терминалите на банката. Това постави под въпрос колко устойчиви са дигиталните плащания и доколко бизнесът е подготвен за подобни сривове.

Темата коментира с Данаил Петков - финансов директор на Prolaz, компания, която разработва алтернативни решения за приемане на картови плащания.

Техническият риск зад удобството

"Нито една банка не е застрахована от технически затруднения - те се случват периодично", обясни Петков. Проблемът за търговците възниква, когато разчитат само на един доставчик на ПОС терминали. При срив в системата, те не могат да обслужват клиенти, а това води до пропуснати приходи и потенциални репутационни щети.

Най-засегнати са бизнесите от сектори като търговията на дребно и бензиностанциите, където невъзможността да се плати на момента води до сериозно напрежение. Само в рамките на две седмици подобни инциденти засегнаха клиенти на две различни големи банки у нас.

Решението: споделен ПОС терминал

Prolaz предлага алтернатива под формата на "споделен ПОС терминал" - устройство, което поддържа едновременно няколко банки. Ако една от тях изпадне в затруднение, плащането автоматично се пренасочва към друга, без прекъсване на процеса. Това значително повишава устойчивостта на разплащанията.

"Ние сме първият и единствен доставчик в България на многобанкови ПОС терминали. Софтуерът ни разпознава картата и насочва плащането към активна банка, според предварително зададени логики от търговеца", обясни Петков.

Решението дава и допълнителна гъвкавост - бизнесът може да избере към коя банка да отива всяка транзакция в зависимост от таксите и условията. Това позволява оптимизация на разходите и по-добра ефективност.

Снимка 721615

По-ниски разходи и нови методи на плащане

Таксите за картови плащания продължават да са основна пречка за разпространението им в малките търговски обекти. При някои типове карти - като бизнес карти или ваучери - таксите достигат до 1.5-2% от стойността на транзакцията.

Prolaz предлага и друго решение: насочване на транзакцията директно към издателя на картата, без да се минава през международни схеми и посредници като Visa или Mastercard. Това значително намалява крайната цена за търговеца.

Компанията работи и върху още по-иновативни методи - директни сметка-към-сметка плащания чрез QR код, без участието на карти. "Подобен модел вече е в ход на някои чужди пазари, а съвсем скоро ще го въведем и в България", обяви Петков.

Какво ще се промени с еврото?

От 1 януари 2026 г. България се очаква да приеме еврото като официална валута. Ще има ли това отражение върху навиците за плащане?

"Не очакваме промяна в поведението на потребителите, но е възможно по-голяма конкуренция от чужди играчи да доведе до понижение в таксите", смята Петков. Самата миграция към еврото според него ще протече гладко, тъй като "всички участници на пазара са добре подготвени".

Според Петков премахването на националната валута ще улесни достъпа на външни компании до българския пазар. Това би отворило нови възможности не само за банки, но и за финтех фирми като Prolaz, които комбинират технологично ноу-хау с решения, адресиращи реални проблеми в разплащателната верига.