Европейския банков надзор разглежда възможността за нови правила и механизми за управление на ликвидноста и на капитала на банковите групи в ЕС, чиито майки и дъщерни кредитни институции са в държави - членки на Банковия съюз, в който отскоро е и България. Председателят на Европейския банков надзор Андреа Енрия подробно е изложил вижданията си по този въпрос в блога на надзорната институция. В неговата публикация се казва, че надзорните органи в отделните държави на Банковия съюз традиционно не са склонни да позволят на трансграничните групи да управляват капитала и ликвидността на ниво група в пул, създаден от компанията майка. "Широко разпространено е мнението, че по време на криза компаниите майки ще защитават собствените си интереси и че местните власти ще дадат приоритет на изпълнението на националната си мисия. Това би довело до конфликт на интереси относно въпроса дали различни части на групата да бъдат спасявани или не и дали да се жертват интересите на националните заинтересовани страни в полза на компанията майка. Освен това чисто правните договорености не се считат за достатъчно ефективни, тъй като може да е трудно да бъдат приложени по време на криза. Напрежението през последната финансова криза, където групите понякога бяха разделяни по национален принцип, за да направят проблемите си управляеми чрез използването на национални инструменти, потвърждаваха това негативно отношение. Изправени пред такава липса на сигурност и взаимно доверие, националните надзорни органи вземаха ad hoc мерки, които задържат капитала и ликвидността в отделните държави-членки. След финансовата криза обаче този подход несъмнено задържа напредъка в интеграцията на европейския банков пазар.

Това очевидно е парадокс и със сигурност не е оптималното решение за Европа и по-специално за банковия съюз. Понастоящем едно цялостно задоволително ниво на капитал и ликвидност на ниво група често се придружава от асиметрично разпределение между компанията майка, с относително тънки пруденциални буфери, и местните дъщерни дружества, със значителен излишък на капитал и ликвидност",пише Енрия.

В публикацията си председателят на Европейския банков надзор посочва, че изискванията за ликвидност, прилагани на отделно ниво на банката, и националните мерки за ограничаване могат да попречат на компаниите майки да управляват ефективно ликвидните си ресурси в рамките на групата, дори в рамките на банковия съюз. Според Енрия около 200 млрд. Евро висококачествени ликвидни активи (HQLA) не могат да се прехвърлят в трансгранични дъщерни дружества на значими кредитни институции, за да се гарантира спазването на коефициента на ликвидност на индивидуално ниво, като по този начин намалява ефективността на централизираното управление на ликвидността.

"Предоставянето на възможност за по-широко обединяване на ликвидни ресурси и в идеалния случай на капитал повдига въпроса какви са защитните мерки за националните заинтересовани страни, когато банките - независимо дали компанията майка или едно или повече от нейните дъщерни дружества - започнат да виждат признаци на влошено финансово състояние

Чрез своите Единни механизми за надзор и преструктуриране банковият съюз елиминира разликата между надзорния орган на дома на майка и приемащите органи на дъщерните му дружества. Сега имаме единни надзорни органи и органи за преструктуриране, които са европейски по своята същност и следователно са ангажирани да защитават интересите на всички европейски граждани. Трябва да можем да използваме това, за да насърчим по-устойчив и интегриран европейски пазар, като вземем предвид различни опасения както от банковия съюз, така и от национална гледна точка. Вече споменахме, че можем да включим този вид опасения при определяне на пруденциални изисквания за цели банкови групи. Например, ако националният риск не се намали чрез диверсификация или не се обедини чрез консолидация, той трябва да се вземе предвид в груповите изисквания. Това може да помогне за ограничаване на риска на национално ниво", смята Енрия.

Според него решаващият момент се крие в това какви са механизмите за справяне с трансграничните банки, които срещат трудности. Позицията на Енрия е че в тези случаи плановете за групово възстановяване и разрешаване трябва да играят съществена роля. Предварителното планиране от банките, под контрола и ръководството на техните надзорни органи и органите за преструктуриране, следва да гарантира, че подходът на сътрудничество преобладава, когато ситуацията започне да се влошава и когато се превърне в откровена криза. "Ако искаме да укрепим доверието в управлението на кризи на европейско ниво, най-добрият път напред е да се засили ролята на плановете за възстановяване и разрешаване на групи, както и тяхното практическо изпълнение. Нека се съсредоточим по-специално върху плановете за възстановяване - не само защото ние, като надзорни органи, имаме по-централна роля при обсъждането им с банките, на по-ранен етап и следователно може да предложи ясна възможност за действие, преди действително да настъпи криза.

Банковият надзор на ЕЦБ вече постигна значителен напредък в подобряването на покритието и надеждността на плановете за възстановяване на банките, по-специално чрез провеждане на годишен преглед и последващ надзорен диалог. Ще продължим да полагаме значителни усилия за укрепване на използваемостта на тези планове. Допълнителна стъпка в тази посока би била да се предложи на банковите групи възможност дъщерните дружества и дружествата майки да сключат официално споразумение за взаимно предоставяне на подкрепа за ликвидност и да се свърже тази подкрепа с плановете им за възстановяване на групи. Това би помогнало не само да се набележи изрично как груповите единици могат да се подкрепят взаимно, когато възникнат затруднения, като се вземат предвид местните нужди и ограничения, но също така ще даде възможност да се установят подходящите задействащи фактори за предоставяне на договорената подкрепа на ранен етап. Участието на надзорниците също ще бъде гарантирано, тъй като плановете за възстановяване се оценяват от съответния компетентен орган. За значителни банкови групи от еврозоната това би била ЕЦБ", коментира Енрия.

В контекста на всички тези идеи на председателя на Европейския банков надзор за България е важно какво биха означавали те за нашите банки, които са част от Европейские банкови групи като тази на "УниКредит", на "Кей Би Си", на Пощенска банка и на "Райфайзенбанк" например. Какво би се случило за нащите банки, ако майката започне да изпитва проблеми с капитала или ликвидността. Това ще означава ли, че в рамките на преструктуриране на банковата група дъшерните банки ще трябва в спешен порядък да прехвърлят цялата или част от неразпределената си печалба от минали години в банката майка, да извадят част или цялата си ликвидност от БНБ и да я дадат за управление на банката майка или да се преструктурират от дъщерни банки в клонове на майкта, заа да намалят натиска върху капитала й? Въпросът е важен, защото в рамките на тези механизми става дума за трансфер на милиарди евро в българския случай, както и за други финансови ефекти върху българската икономика.

"От банковата група зависи - в тясно сътрудничество с надзорните органи - да определи най-подходящите показатели за ликвидност за подпомагане на групата, които да бъдат активирани; тези показатели ще бъдат избрани според характеристиките на всяка група и ще бъдат в съответствие с вътрешната политика на групата за управление на ликвидността. Това също би позволило груповата подкрепа да бъде активирана достатъчно рано, за да бъде ефективна. Предпазни мерки могат да бъдат установени и признати в плановете за възстановяване, за да се отговори и на опасението, че дъщерните дружества могат да бъдат източени от ликвидност в случай на възникващи слабости на дружеството майка на пазарите на финансиране. Например, може да се създаде отделен инструмент под отговорността на майката да управлява всички обединени ресурси, с точни правила за ангажираност в случай на затруднения на всяко ниво в групата.

Създаването на по-силна връзка между груповата подкрепа и плановете за възстановяване не означава непременно, че предоставянето на подкрепа ще се задейства автоматично. Управителният орган на банката може да се въздържи да предприеме действие, предвидено в нейния план за възстановяване, ако не счете това действие за подходящо при конкретните обстоятелства. Във всеки случай, след като индикаторите за възстановяване бъдат нарушени, управителният орган ще трябва да направи оценка на цялостната ситуация и да реши дали да активира опция за възстановяване или да се въздържа от предприемане на действия. Успоредно с това надзорният орган ще бъде информиран за нарушаването на показателите и решението на управителния орган да активира (или не) груповата подкрепа и биха могли да получат правомощия за ранна намеса да предприемат действия въз основа на споразумението за групова подкрепа", твърди Енрия.