"Небето ни носи 120 000 лв. на ден" извежда на първа страница в. "Монитор"
По 120 000 лева средно на ден са плащали авиокомпаниите през изминалата година, за да преминават през въздушното ни пространство. Трафикът в небето ни е огромен - 800 000 самолета са прелетели през 2018 г., което е малко над 10 на сто повече спрямо година по-рано. Авиокомпаниите, ползвали за прелитане българско въздушно пространство, са 906, като заплащат базова такса от 26,72 евро или около 52 лева, сочи статистиката на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" (РВД).
България предвижда да увеличи таксите за прелитащи над въздушното си пространство самолети, но намалява чувствително тарифите за обслужване на машините в зоната на летищата. Това предвиждат внесените за обществено обсъждане от правителството нови тарифи за аеронавигационните такси за прелитане и обслужване на самолетите в зоната на българските летища, които събира РВД, известно още като БУЛАТСА. Промените в наредбата за таксите влиза в сила със задна дата от 1 януари 2006 г.
Прелитащите през българското въздушно пространство самолети ще плащат с почти 5 евро повече през тази година. От 26,72 евро за прелитане, които са плащали самолетите през 2018 г., вече ще плащат по 31,42 евро.
Прочети още от статията на в. "Монитор"
"Поредни промени за касовите апарати шокираха бензиностанциите" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Само пет месеца след като управляващите решиха да се подменят всички касови апарати и въведоха по-строги изисквания за софтуера, който управлява продажбите, те наложиха нови промени, които шокираха бизнеса. Този път ударът е върху бензиностанциите, за които се въвеждат допълнителни изисквания как да изглеждат касовите бележки при покупка на горива. Според експерти допълнителните разходи могат да доведат и до повишаване на цената на горивата.
От 1 април всяка бензиностанция е задължена да издава касови бележки, в които да е видно каква част от платената сума е за акциз и ДДС и каква е стойността на горивото без тях. Освен това търговците трябва да посочат и на каква цена са купили горивото от доставчика си. На бележките трябва да бъде отпечатан и QR код, който при сканиране със смартфон дава информация на потребителя дали покупката му е отчетена в НАП. Това е описано в обнародваните в петък изменения в наредбата в "Държавен вестник".
Прочети още от статията на в. "Сега"
"Къде изчезнаха българите в Македония", четем в "Капитал"
Или защо в чужбина няма 2.4 млн. българи, а странните отговори на Външно министерство скриват повече, отколкото показват
Спекулацията с броя на българите зад граница се разрази с нова сила. Всеки път, когато се засегне темата с митичната общност на "онези навън", българските медии полудяват. Този път отговорник за това е българското външно министерство, дало странни отговори на запитването на сайта "ЕвроЧикаго" (отново изискани по Закона за достъп до информацията, каквато е необяснимата практика на Външно напоследък).
Според отговорите, публикувани от медиата, броят на българите, регистрирани зад граница, е стигнал впечатляващото число 2.4 млн. души. Това е добро заглавие, но надали е вярно.
Първо, както Боян Юруков, който отдавна се занимава с темата, посочва, това би означавало, че общият брой българи по света и у нас надхвърля броя на хората през 1989 г. Тъй като населението в България по данни на НСИ е около седем милиона, така излиза, че българските граждани общо са поне 9.1 млн.
"Чуждият турист у нас - от спонтанния британец до планиращия германец" е заглавиe от в. "24 часа"
Руснаците се доверяват само на групови пътувания и дълго избират дали да дойдат в България, или другаде.
Туристите от Германия избират къде да почиват лете или зиме и съответно плащат поне капаро за ваканцията си около половин година преди самата ваканция. Само ако се е случило нещо необичайно, те резервират и плащат един месец преди самото пътуване, но не по-късно.
За разлика от тях британците са много по-спонтанни, особено по-младите - те могат да решат къде да пътуват дори една седмица преди самото пътуване. Това са изводите от доклад на туристическото министерство до парламентарната комисия по икономическа политика във връзка с планираните за 2019 г. дейности по туристическа реклама на страната в чужбина. Докладът обобщава резултатите от специални анкетни проучвания на пазарите, от които идват най-много туристи в България или към които са насочени усилията за привличане на повече гости.
Освен че планират доста рано ваканцията си, германците правят пътуването предимно през туристически агенции, като предпочитат да се запишат и платят онлайн.
"Всяка кутия цигари с данък "здраве"?", четем във в. "Стандарт"
Всяка кутия цигари с данък "здраве". Предложението е на управителя на НЗОК д-р Дечо Дечев. Пред "Дарик" Дечев пресмята, че у нас дневно се пушат 3 000 000 кутии цигари. Предложението му е за данък 50 ст. на кутия. Така по думите му няма да има нужда от увеличаване на здравните вноски на българина. Дечев пресметнал, че ако предложението влезе в сила годишно в хазната ще влизат 500 000 000 лева. Пари, които могат да се харчат за здраве и превенция на вредния навик.
Всъщност приходи от продажбата на акцизни стоки трябва да влизат и сега в бюджета на Министерство на здравеопазването. В закона е разписан процент от прихода. Пари, които би следвало по закон да отиват в борбата със зависимостите на българина.
"Ръководителка на държавната компания "Автомагистрали" е освободена", пише "Капитал"
Смяната се случи два дни след като "Бивол" публикува запис на разговор между жена от "Автомагистрали" и директор в АПИ
В петък, 1 февруари, регионалният министър Петя Аврамова е освободила Десислава Христова, член на съвета на директорите на държавната компания "Автомагистрали".
Христова е подала молба, без да посочи мотиви.
Напускането ѝ се случи два дни след като разследващият сайт "Биволъ" публикува запис на разговор между между директор в Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) и неизвестна дама от "Автомагистрали". В разговора дамата обяснява, че държавното дружество ще превъзложи строителен обект на неидентифициран мъж на име Иван по непрозрачен начин.
Компанията, за която правителството твърди, че има достатъчно капацитет, ще получи 1.34 млрд. лв., за да построи 134 км от магистрала "Хемус".
"България 2030: Световно първенство насред гробище?", пише в. "Сега"
През 2030 г. населението на България ще бъде 6.5 милиона души. Това е реалистичната прогноза на Националния статистически институт, има и по-лоша. Числото е част от ужасяваща тенденция за 4.8 млн. българи през 2080 г. Огледайте се край вас - вашият микросвят се състои, например, от съпруг/а, дете, баби, дядовци и двама-трима приятели. Един от тях статистически бавно изчезва. Когато говорим за големи демографски тенденции и отражението им върху малкия човек, знайте, че то буквално значи, че хората край вас, тези, които обичате, стават по-малко.
През 2030 г. икономиката на България няма да е по-цветуща. Реално някои стопански показатели може да са по-добри, но това не значи по-добре живеещи граждани. Нали знаете, в метеорологията термометърът показва едно, обаче "се усеща" друго - по-лошо. Така е и в реалния живот. Въпросът не опира само до народопсихология.
Касае конкурентната икономикав отворения свят - според прогнозите на почти всички аналитични агенции нашият икономически ръст в следващите петнадесетина години ще е 1.2-1.3%. Темпът в никакъв случай няма да ни приближи до развитите държави. През 2030 г., ако не по-назад, ще сме точно на същото положение спрямо тях.
"След срещата на Борисов със Заев: Падат митата между България и Македония" пише в. "Монитор "
Премиерът на югозападната ни съседка: Никога приятелството ни не е било по-голямо
3а нулеви ставки и отпадане на митата между България и Македония в търговията, ще работят двете страни, стана ясно след срещата в МС между премиера Бойко Борисов и неговия македонски колега Зоран Заев, който е на визита у нас по повод 147-годишнината от рождението на Гоце Делчев.
Заев изтъкна задоволството си от разговора и поясни, че идеята е инициатива на Борисов. Именно затова предстояли и разговори между финансовите министри. Заев обясни, че митата между България и Македония са от 5% до 35%, докато със Сърбия са нулеви. Според него ако ставките се отворят, то ще нарасне и търговията между двете страни. След подписването на договора за приятелството през 2017 година тя скочила със 7%, а през 2018 вече ръстът достигнал 10%.
Борисов на свой ред обясни, че ще искаме сартифициране от ЕК. По думите му в момента сътокооборотът е над 600 млн. лв., а ако митата се махнат, сумата щяла да надмине 1 млрд. лв.
"Уседналост за прием в столичните детски градини", пише в. "Стандарт"
Нови правила за прием в детските градини в София. Въвежда се принцип на уседналост, какъвто вече се прилага за бъдещите първокласници. Предложението е на Комисията по образование към Столичния общински съвет и трябва да бъде гласувано до дни.
Ако бъде прието, промяната ще влезе в сила през 2020 г. Целта на промяната е да се доближат критериите, по които децата се състезават за място в детската градина и в първи клас.
При одобрение, през 2020 г. децата ще получават предимство за 2-годишна уседналост по постоянен или настоящ адрес. По малко точки ще имат, ако не са променяли адреса си една година.
"Какво да правим с боновите си книжки" четем в. "24 часа"
Над 2,5 милиона българи, които имат бонови книжки от масовата приватизация, не са се разпореждали с тях повече от 20 години. Някои от притежателите им вече са починали и имат наследници.
През 1996 г. на всеки пълнолетен български гражданин се полагаха по 25 000 бона, които бяха раздадени като бонови книжки, с които да участват в приватизирането на държавни компании.
Интересът към боновите книжки бе подновен наскоро, след като финансовото министерство обяви концепция за събуждане на т.нар. спящи акции.
Ако притежавате инвестиционните бонове от "втората вълна" на масовата приватизация и не сте ги използвали за закупуване на акции, трябва да знаете, че валидността им изтече на 30 юни 2005 г. Това означава, че собствениците им не могат да ги продават или използват за закупуване на акции.
USD
CHF
EUR
GBP
