След години на "замразяване": Има ли зелена светлина за жп линията, свързваща София и Скопие

След години на застой, сякаш има "светлина в тунела" за един голям европейски железопътен проект, който касае и нашата страна. Става дума за жп линия, свързваща София със Скопие, а оптимизът е подхранен от официалното откриване на първия участък от бъдещия железопътен маршрут, свързващ Северна Македония с България. Тази първата фаза от амбициозния проект струва 78 милиона евро, финансирани със средства от ЕС и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). 

Северномакедонският премиер Християн Мицкоски откри реконструирания участък от бъдещата железопътна линия и това беше отразено от местните медии. Railway Gazette припомня, че  железопътният участък се разработва като част от паневропейския коридор VIII за свързване на Адриатическо и Черно море - от Северна Германия чак до Централна Гърция.

Участъкът от линията, който беше официално открит този януари, започва от Куманово на главната линия на Коридор Х между Скопие и Белград и минава на 30,8 км до Беляковце. Включва три големи и шест малки гари, пет моста и един тунел.

Източник: НКЖИ

Железопътната линия София-Скопие стои и пред българската общественост и то повече от 150 години, коментира доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при БАН.

"В българската политика този проект присъства постоянно, повече от 100 години, но и до днес жп линия между София и Скопие няма. По железница между тези две столици може да се пътува през Ниш и Солун, не само като железопътни възли, а и като два големи града - центрове на геополитическо влияние, допринесли за отсъствието на директната железопътна връзка от България до Република Северна Македония."

3,5 милиарда лева струва първата високоскоростна жп магистрала у нас: ето кои градове ще свързва

Влаковете по новите релси ще могат да развиват поне 160 км в час

История на една неосъществена десетилетия жп връзка

Първоначално линията е открита през далечната 1956 година, но движението по нея спира през 1994 година поради лошото състояние на инфраструктурата. Местни компании са назначени да рехабилитират линията през същата година, но това не води до нищо, след което лотовете са повторно търгувани.

Strabag получава договор за 40 милиона евро през 2022 година. Проектът за реставрация на стойност 78 милиона евро е финансиран от националното правителство, от Европейския съюз и от международни институции, включително Европейската банка за възстановяване и развитие.

"Тази линия не е просто инфраструктурен проект, а нова възможност за икономическо развитие, по-добра свързаност и просперитет за целия регион", заяви пред журналистите този януари премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски.

Източник: iStock

Матей Законйшек - директор на Постоянния секретариат на транспортната общност, подкрепяна от ЕС мултинационална агенция за Западните Балкани, коментира пред Railway Gazette International, че повторното отваряне на проекта "е важна стъпка към укрепване на устойчивия транспорт и регионалната свързаност".

По думите на властите в нашата съседка първоначално линията ще работи с капацитет на движение на влаковете между два и три пъти седмично. Ограниченото предоставяне на услуги отчасти се дължи на това, че голяма част от локомотивите на националния оператор на Северна Македония ŽRSMT не се използва.

"Вярваме, че има значително място за подобряване на капацитета на флота, което би помогнало за отключване на пълния потенциал на линията."

През 2022 година турската компания Gülermak получи договор на стойност 155 милиона евро за изграждането на следващия участък от 33,9 км от жп линията Беляковце - Крива Паланка, като само някои части от нея вече са завършени. Вървят работни дейности и по 23,4 км жп трасе от Крива Паланка до граничния пункт Деве баир, където линията ще се срещне с разширение на българската мрежа близо до Гюешево.

Първите планове за линията Северна Македония - България се появяват през 1869 година, но така и до днес нищо не е построено. План за железопъптната връзка започва отново през 1910 година и 1912 година, но напредъкът е прекъснат от Първата световна война.

Строителството от Гюешево до Куманово започва през 1942 година, но спира в края на Втората световна война през 1945 година, като 29 от 53-те планирани тунела са частично завършени.

Наистина ли има "светлина в тунела" и какво зависи от България?

Откриването на първият участък от новата линия, която има за цел да доведе до редовни високоскоростни връзки между Скопие и София изглежда като наистина добра новина, но както често се случва по нашите земи, това отваря вратата към много въпроси, особено при един толкова несигурен проект като този.

Ако проектът наистина бъде завършен, въпреки че официална дата за това няма, в крайна сметка ще можем да се насладим на директен високоскоростен маршрут по целия път между София и Скопие.

Възходът на сръбските железници. Финалният етап от модернизация на жп сектора започва сега

Високоскоростни влакове и бърза връзка със Западна Европа са част от проекта

Колкото до България, тя все още трябва да обнови и електрифицира своя участък от трасето, преди железопътната услуга да може наистина да свърже Скопие със София. Кога ще се случи това все още не може да е каже, защото предстоят още търгове.

Според плановете както на българската, така и на северномакедонската страна, в най-добрия случай линията ще е изцяло завършена до 2033 година. Дали този път проектът ще се получи, или не точно, това си е тема за сериозен размисъл.