От застой към нова стратегия? Смелата програма за транспорт и свързаност на Северна Македония

Новото правителство на Северна Македония стартира амбициозна програма, фокусирана върху подобряването на транспорта и възможностите за свързаност на нацията, предават местните медии, позовавайки се на заявките, идващи от страна на новата власт. Назначаването на Александър Николоски, който е вицепрезидент и заместник на ВМРО-ДПМНЕ, за министър на транспорта е знак за сериозна заявка в този сектор, коментират и международни анализатори, цитирани от China-CEE Institute.

И наистина, в страната вече са обявени някои големи проекти. Те са в пътната инфраструктура, телекомуникациите, железниците и въздушната мобилност, като имат за цел да стимулират както вътрешната мобилност, така и международните връзки.

Защото към момента ситуацията е "пътища и строителни проекти, водещи за никъде", както пише Balkan Insight.

Тази статия ще разгледа най-големите нови северномакедонски проекти и ролята на ЕС в тяхното забавяне или напредък. Но преди това е важно да отбележим, че успешното прилагане на програмата ще зависи от дистанцирането от минали корупционни практики, които преди това са довели до неоптимални проекти, но също и от способността на правителството да прилага независима транспортна политика, която произтича от развитието и финансовите нужди на държавата и нейните граждани.

Източник: iStock

Северна Македония е стратегически разположена на кръстопътя на няколко големи европейски транспортни коридора, всеки от които играе жизненоважна роля за свързването на Балканите с по-широки европейски и международни търговски мрежи. Страната е пресечена от Коридор 10, по маршрут север-юг, който свързва Централна Европа с Егейско море, минавайки през Северна Македония от сръбската граница при Табановце до гръцката граница при Гевгелия.

Този коридор е неразделна част от търговията между Северна и Южна Европа, като поддържа висок товарен и пътнически поток и свързва региона с пристанищата на Гърция. Друг важен маршрут е Коридор 8 (VIII), коридор изток-запад, простиращ се от Адриатическо море в Албания, през Северна Македония, до Черно море в България.

Опитът на Северна Македония да привлече нови инвестиции с помощ от България

Директорът на KOTRA София проведе среща с властите на нашата съседка

Коридорът е предназначен да подобри връзките на Балканите, да насърчи търговията между Западна и Източна Европа и да предложи на Македония достъп до морските маршрути в двете морета. Развитието обаче е бавно, с незавършени железопътни участъци и предизвикателства при координацията, особено с предстоящото завършване на проекти в България.

Ситуацията с транспортната инфраструктура остава в застой от години, въпреки значителната финансова подкрепа от институции като Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Например, ЕБВР предостави заем от 110 милиона евро за изграждането на участък от Коридор 8 през 2021 г.

През декември 2023 г. ЕИБ, в сътрудничество с Европейския съюз и ЕБВР, обяви финансов пакет от 560 милиона евро за третата фаза на източния участък от железопътната мрежа на Коридор 8, за да подпомогне изграждането на 24 км трасе и електрификация.

Въпреки наличието на различни финансови инструменти, ключовите инфраструктурни проекти останаха блокирани в цикъл от неспазени срокове и отлагания. В резултат на това качеството на пътищата в Северна Македония се нарежда сред най-ниските в Европа, с оценка 3,4 от 7, според доклада за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум, което показва лошо качество на инфраструктурата.

Напредъкът на страната в инфраструктурата и транспортната свързаност е възпрепятстван от няколко ключови фактора. Лошото управление и закъсненията на проекти затрудняват значителни инфраструктурни проекти. Корупцията и скандалите също повлияха неблагоприятно на усилията за развитие, което доведе до прекъсване на графика на проекта и намаляване на общественото доверие. Бюрократичната неефективност също е допринесла за бавното изпълнение на проекта.

Разделянето през 2007 г. на националната железопътна компания на MZ Transport и MZ Infrastructure, предназначено да подобри ефективността, вместо това доведе до нарастващи дългове и за двете субекти, които достигнаха 105 милиона евро до края на 2023 г.Освен това политическата нестабилност и честите промени в политиката допълнително усложниха напредъка на инфраструктурата. Например, споровете относно железопътната връзка между Северна Македония и България, с променящите се позиции на правителството относно разходите и осъществимостта на проекта, забавиха този проект за свързаност.

Техническите предизвикателства и неадекватното планиране усложниха тези проблеми; проектът за магистрала Кичево-Охрид, например, се натъкна на неочаквани геоложки предизвикателства, наложили препроектиране и допълнителни експроприации, което допълнително отложи завършването му.

Тези взаимосвързани проблеми - лошо управление, корупция, бюрократична неефективност, политическа нестабилност и технически пречки - заедно обясняват бавния темп на подобряване на инфраструктурата и транспортната свързаност в Македония. Въпреки тези предизвикателства, последните политически промени въведоха подновен ангажимент за справяне с тези пречки.

Назначаването на Александър Николоски, вицепрезидент и заместник на ВМРО-ДПМНЕ, за министър на транспорта в новото правителство сигнализира за стабилен дневен ред в този сектор, като вече са обявени големи проекти. През първите месеци министерството обяви значителни проекти в пътната инфраструктура, телекомуникациите, железниците и енергийната свързаност, целящи да стимулират както вътрешната мобилност, така и международните връзки.

През първите месеци на новото правителство министърът на транспорта Александър Николоски започна активна програма, насочена към разкриване на несъответствия в управлението на критични проекти за коридори от предишната администрация и едновременно с това обявяване на нови проектни инициативи.

На първата си пресконференция Николоски призова прокуратурата да разследва финансовите практики на публичните предприятия за държавни пътища и железопътна инфраструктура, цитирайки предполагаема "злоупотреба със стотици милиони евро".

Жалбата му последва констатациите на Държавната сметна палата, които изтъкнаха значителна неефективност и преразход на големи транспортни проекти. Подчертавайки необходимостта от по-голяма отчетност, министърът заяви, че "ерата на безотговорното харчене е приключила", поемайки ангажимент за по-добро управление на публичните средства и заявявайки, че няма да толерира "никаква форма на корупция или престъпност." Предстои да видим нали всичко това са само думи или наистина смелата инфраструктурна програма на властите ще бъде осъществена.

А тя наистина отразява стремежа за трансформиране на инфраструктурата на страната в много сектори. Програмата включва значителни усилия не само в автомобилния транспорт, с проекти като експресно завършване на пътища, но и в разширяване и модернизиране на железниците, подобряване на телекомуникациите, увеличаване на маршрутите на въздушните линии и укрепване на енергийната свързаност.

Инициативите на правителството, като високоскоростна железопътна линия по Коридор 10, директни международни полети от Скопие и Охрид и потенциалните пазарни промени в телекомуникациите, демонстрират цялостен подход към свързаността и икономическата интеграция.

И все пак успехът на всички тези проекти ще изисква преодоляване на дългогодишни препятствия, включително сериозни забавяния, технически проблеми в планински терени, финансови ограничения, надхвърляне на разходите и наследство от корупция - всички те оставиха Северна Македония с едни от най-лошите пътни условия в региона.

Ефективното справяне с тези наследени проблеми ще бъде от решаващо значение за стратата, за да създаде модерна и устойчива транспортна мрежа, която укрепва нейната роля в регионалната свързаност и отговаря на нуждите на нейните граждани.

Северна Македония трябва спешно да инвестира над €6 милиарда, за да защити хората и икономиката си

Страната трябва да мобилизира частния капитал за защита от въздействието на изменението на климата