Европейският парламент даде "зелена светлина" за започване на преговори със Съвета по директива, която ще гарантира на всички работещи в ЕС справедлива и адекватна минимална работна заплата. Очаква се регулацията да бъде приета през второто полугодие на 2022 година.

Над 15 години Европейският съюз търси пътища за хармонизиране на минималните трудови възнаграждения в страните членки, опитвайки се да намери баланс между защитата на работещите, спазването на принципите на конкуренцията и социалната справедливост.

Настоящият проект има за цел да определи правила, за да се гарантира доход, който дава възможност за достоен стандарт на живот на работещите и техните семейства.

Европейският парламент настоява да бъде засилен и разширен обхватът на колективното договаряне, като бъдат задължени държавите членки, в които по-малко от 80% от работниците са обхванати от тези споразумения, да предприемат активни стъпки за насърчаване на този инструмент.

Според едно от предложенията, минималната работна заплата трябва да бъде равна на 50% от средната работна заплата за страната.

Например - ако за третото тримесечие на годината в България средната работна заплата е изчислена на 1520 лева, минималната работна заплата по европейските правила (ако се приемат в посочения вид) би трябвало да бъде около 760 лева на месец. Към момента тя е 650 лева, като се предлага да стане 710 лева.

От КНСБ подкрепят европейските предложения. Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира за БНР, че "в края на 2025 година очакваме да стигнем 67% от средноевропейските доходи, сега сме на около 55%. Това означава, че минималната работна заплата трябва да расте с около 100-120 лева годишно."

Работодателите у нас обаче предпочитат всяка държава от ЕС сама да решава за нивото на минималната заплата, защото има достатъчно национални особености, с които такова решение трябва да се съобрази.

Предложението и на ЕС, минималната работна заплата да е половината от средната за страната, не се одобрява и от Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика. Според него, "минималната заплата има директен ефект върху средната работна заплата. Да се свържат с още един механизъм за вътрешно рефериране е грешка и може да се окаже изкуствено захранване на самите заплати."

Иван Нейков, директор на Балканския институт за труда и социалната политика коментира пред БНР, че макар ЕС да е един от най-богатите региони в света, 95 милиона европейци живеят в риск от бедност.

Минималната заплата в Германия се вдига с 25%

Минималната заплата в най-голяма европейска икономика се вдига с 25%

Промяната ще засегне около 2 милиона души

Затова, "социалната сфера е сферата на споделената компетентност на ЕС, т.е. всяка държава решава за себе си и в някои случаи ЕС би могъл нещо да направи, което значи да има някакви правомощия за създаване на регламенти. Чисто управленски европейската минимална работна заплата би трябвало да се реализира поетапно, а не изведнъж."