Конфедерацията на независимите синдикалисти в България (КНСБ) изрази притеснение от ниското равнище на преките чуждестранни инвестиции, които влизат в нашата икономика. През първото полугодие те са били около 3-4% от БВП, като намаляват спрямо същия период на миналата година.

Друго основно притеснение на икономистите в синдикалната организация е слабата частно-инвестиционна активност, която свидетелства за несигурна икономическа конюктура, неблагоприятна финансова и кредитна среда, както и наличието на бюрократични и корупционни пречки.

"Устойчивост показва сивият сектор и нерегламентираната заетост, което не е положителен белег", казват от КНСБ.

В макроикономически план синдикалистите имат и друго притеснение - възстановяването на българската икономика не е базирано на съществени структурни промени и интензивно развитие. Именно заради това ръстът на производителността на труда не води до аналогично повишение на доходите.

От КНСБ посочват, че пазарът на труда показва положителна тригодишна тенденция, но темповете са крайно недостатъчни.

За да растат доходите, през следващите четири години БВП трябва да расте с "максимален потенциал", който според председателя Пламен Димитров може да достигне 4.5-5%. Прогнозата на Министерството на финансите за около и малко над 3% ръст.

КНСБ повториха идеята си, че минималната заплата трябва да достигне 47% от средното възнаграждение. Техният план е през 2022 г. МРЗ да достигне 800 лева, а средната заплата - 1 700 лева. Това трябва да намали поляризацията на доходите в България, като у нас тя е доста сериозна - разликата между най-богатите и най-бедните 20% от населението е 7.9 пъти.

Друг подход, който те предлагат, е въвеждането на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата. Както и диференцирано облагане от 10% за заплати до максималния осигурителен стаж и 20% за доходите, които са по-високи.

Синдикалистите настояват още кабинетът, който обеща сериозно увеличение в рамките на мандата, да дадат ясно премерени във времето цели, както и "по-агресивна политика, свързана с увеличението на минималната работна заплата".

Пламен Димитров посочи още, че в своята дейност КНСБ ще настоява за предвиждането на увеличение на заплатите на работещите с поне 100-120 лева.

Те настояват още и въвеждането на минимална работна заплата за висшисти, които работят по своята специалност, от 700 лева.

Председателите на синдикални организации изразиха и своите желания за повишаване на доходите в различните сектори. Общата сума, която трябва да бъде предвидена в бюджета за догодина, ако всички искания бъдат приети, е около 900 милиона лева, каза Димитров.