Европейският съюз смята да лиши Централна и Източна Европа от 35.5 млрд. евро, орязвайки сериозно средствата за сближаване на страни като Полша, Унгария и Чехия, за сметка на по-щедро финансиране за Гърция, Италия и Испания.

Промените в кохезионната политика, обявени от Европейската комисия, са най-значимата и противоречива част от бюджета на ЕС за периода 2021-2027 г. Общите средства за сближаване са 330 млрд. евро.

Полша, която е най-големият бенефициент на кохезионния фонд, е най-засегната от бюджетните съкращения. Финансирането на страната е орязано с 23% до 64.4 млрд. евро, което е с 19.5 млрд. евро по-малко в сравнение с полученото за периода 2014-2020 г.

Полски министри определиха съкращенията като "напълно несправедливи", а властите във Варшава "със сигурност няма да се съгласят" с предложенията на ЕС, съобщават полски медии.

Унгария, Чехия, Естония и Литва са изправени пред 24% намаления на евросредствата, което е максимално допустимото ограничение. Без тези ограничения парите за някои балтийски държави щяха да бъдат орязани с 45%. Страни като Хърватия и Словения получават с 5.5% и 9.2% по-малко.

Финансирането на южните държави, засегнати от финансовата криза, няма да бъде нямалявано или ще се увеличи, дори и да се намали общият бюджет за сближаване. Парите за Испания се увеличават с 5% до 34 млрд. евро, тези за Гърция нарастват с 8% до 19.2 млрд. евро, а за Италия - с 6.4% до 38.6 млрд. евро. Рим и Мадрид са вторият и третия най-голям бенефициент на общите средства за сближаване.

Балтийските страни и Вишеградската четворка губят общо около 37 млрд. евро за следващия бюджетен период, докато южните държави Португалия, Испания, Италия, Гърция и Кипър ще получат с 3.7 млрд. евро повече.

България и Румъния са единствените две държави от Източна Европа, които ще получат по-голямо от настоящото финансиране. Парите за страната ни се увеличават с 0.7 млрд. евро (8%) до 8.9 млрд. евро, а средствата за северната ни съседка нарастват с 2 млрд. евро (също 8%) до 27.2 млрд. евро.

Колко реално губи Източна Европа?

Ако се има предвид полученото на глава от населението, Източна Европа далеч не изглежда толкова ощетена. Напротив, държавите от бившия соцлагер остават едни от най-големите получатели на средствата за сближаване.

Балтийските държави Естония (2203 евро), Латвия (2182 евро) и Литва 1931 евро ще получат над 3 пъти повече от Италия (636 евро) и около 3 пъти повече от Испания (732 евро) за всеки свой гражданин. Същото важи за Словакия (2173 евро), Хърватия (2100 евро) и Унгария (1830 евро).

Задлъжнялата и проблемна Гърция ще получи по 1780 евро за всеки свой жител. Полша ще може да се възползва от 1700 евро на човек, Чехия - от 1687 евро, а Словения получава по над 1500 евро. На всеки гражданин на България се падат по 1248 евро, а на всеки румънец - по 1373 евро.

Предложените от ЕК промени прекратяват практиката за разпределяне на парите за сближаване само според БВП на глава от населението. Сред новите показатели, от които зависи финансирането, са безработицата сред младите хора, нивата на образование, имиграцията между 2014 г. и 2017 г. и въглеродните емисии.

Според Брюксел промените не са наказателна мярка за отнемане на евросредства, а отразяват икономическия напредък, постигнат от източните държави, които станаха членки на ЕС след 2004 г.