В продължение на десетилетия животът в Поднебесната империя се въртеше около китайската версия на капитализма. Въпреки че технически е "комунистическа" държава, правителството даде шанс да икономическата теория, според която намаляването на данъците и регулациите за бизнеса ще донесе полза на цялото общество. Така Пекин позволи на някои хора да станат невероятно богати с надеждата, че това може да извади всички китайци от блатото, което Културната революция на председателя Мао създаде, разказва BBC.

До някаква степен идеята проработи. В най-населената държава в света се появи огромна средна класа и хора от всички слоеве на обществото повишиха жизнения си стандарт.

Неравенство

От стагнацията през 70-те години, Китай се успя да промени икономическата ситуация, в която се намира, и вече се изправя срещу Съединените американски щати в битка за световна доминация.

Но не всичко е цветя и рози, след като неравенството се задълбочи неимоверно. Пропастта е най-ясно видима при децата на тези, които са били на правилното място в точното време, разказва кореспондентът на британската медия.

Родителите, които успяха да наложат контрол върху заводите през 80-те, станаха мръсно богати и сега наследниците им карат скъпи спортни автомобили по улиците на градовете - минавайки с мръсна газ покрай строителите, които се чудят дали някога ще успеят да си позволят собствено жилище.

Концепцията за социализъм "с китайски черти" позволи на партията да избяга до голяма степен от социализма в икономиката, макар и че тя винаги е управлявала еднолично и с твърда ръка, унищожавайки всеки, който наддаде глас срещу режима.  

Но генералният секретар Си Дзинпин явно смята, че тази политика вече не е приемлива. Китайското правителство, под негово ръководство, започна да връща значението на думата "комунизъм" в Комунистическата партия, поне донякъде.

Така фразата "с китайски черти" бе заменена от "общ просперитет".

Още намеса в личния живот

Под този лозунг прицелването към маститите бизнесмени, които не плащат данъци, както и мерките за премахването на бизнеса от образованието и повишения контрол върху технологичните гиганти, има повече смисъл. Дали Си наистина вярва в идеята за комунистическия проект? Трудно е да бъдем сигурни, но според някои наблюдатели това твърдение е вярно.

За сравнение, в миналото редица партийни големци изобщо не се чувстваха така. Но - заедно с преразпределянето на богатството - Си вярва още, че партията трябва да се завърне с нова сила е ежедневния живот на китайците.

Децата са мързеливи и губят младостта си с видеоигри? Партията се намесва с ограничения. Тийнейджърите са обсебени от глупави телевизионни предавания? Партията забрани "женствените мъже" да бъдат показвани от екрана. Демографска бомба? Партията пак има решение: три деца за всички. Футбол, кино, музика, философия, бебета, език, наука - партията има отговор на всички проблеми.

Различен от баща си

В опита да разберем какво е изградило Си до лидера, който е днес, трябва да погледнем към миналото му. Баща му, Си Чжунсюн, е бил военен герой на Комунистическата партия, но познат и като умерена личност, по-късно гонен и арестуван по време на ерата на Мао. Дори съпругата му, майка на Си Дзинпин, е трябвало да се откаже от него.

По-късно, през 1978 г., той е реабилитиран и синът му надига глас за икономическа либерализация и защитава един от най-прогресивните лидери в Китай, Ху Яобан. Защо сега президентът се обръща срещу миналото си и вярванията на баща си?

Има редица възможни обяснения.

Може би той просто не е съгласен с баща си по редица политически въпроси. Или лидерът възнамерява да постигне цели, които макар и да се различават от идеите на баща му, никога няма да достигнат крайностите на Мао. Поне не нарочно.

И все пак изглежда странно.

Когато баща му е изпратен в затвори, 15-годишният Си Дзинпин е принуден да работи на полето с години и да живее в пещерен дом. Трудните времена със сигурност са го калили, но изживяването можеше и да създаде омраза към политиката - особено към твърдите линии в нея.

Някои наблюдатели смятат, че Си Дзинпин вярва, че именно силен лидер може да гарантира, че Китай никога няма да се завърне към хаоса от 60-те и 70-те години на миналия век.

Една от причините за наличието на толкова спекулации е, че самият той няма да обясни промяната в политиката. Лидерите на Китай не дават интервюта дори на партийните официози.

Затова е и трудно да прогнозираме как поредния партиен завой ще се отрази на втората най-голяма икономика в света. И дори не става въпрос за държавната намеса в икономиката - практика, която е обект на друг спор - а несигурността. Как някой може да вземе инвестиционно решение, ако не знае как ще се променят и най-основните правила след месец?