Китай държи повече козове в търговската война, отколкото Тръмп предполага

Втората вълна на търговското противопоставяне между Китай и Съединените щати разкрива нова картина: Пекин вече не е в отбранителна позиция. Докато Доналд Тръмп засилва риториката и тарифната политика срещу Китай, Пекин демонстрира, че е не само подготвен да отвърне симетрично, но и че разполага с дълбок арсенал от икономически и геополитически инструменти, които могат сериозно да подкопаят американските интереси.

През април 2025 г. администрацията на Тръмп увеличи митата върху китайския внос до 145%, твърдейки, че това ще "възстанови справедливостта" в двустранната търговия. Китай отговори бързо и решително, не само с реципрочни мита, но и с целенасочени ограничения върху вноса на ключови американски стоки, включително селскостопански продукти. Сред най-засегнатите са американските производители на соя и говеждо месо - два сектора, тясно свързани с щати, които традиционно подкрепят Тръмп.

През март Китай официално отмени лицензиите за внос на говеждо месо от няколко големи американски доставчици, позовавайки се на "стандарти за безопасност". Малко по-късно бяха анулирани и лицензи за американска соя - удар, който предизвика незабавно недоволство сред земеделските лобита в Айова, Небраска и Илинойс. В комбинация с повишените мита, тези мерки ще се отразят не само върху приходите на фермерите, но и върху политическата подкрепа за настоящата администрация.

Но парадоксално, именно Белият дом направи първата отстъпка. Късно вечерта на 11 април администрацията на Тръмп обяви отмяна на митата върху вноса на някои категории полупроводници и потребителска електроника - ход, продиктуван от натиск от страна на американския технологичен сектор и опасения за инфлационен натиск. Това даде ясен сигнал, че САЩ вече усещат ефекта от китайските ответни мерки - още преди те да ескалират пълноценно.

Това, което прави новата търговска война още по-различна от тази през 2018 г., е геополитическият и стратегически обхват на китайската ответна реакция. През последните години Пекин намали значително зависимостта си от американския пазар - делът на износа към САЩ спадна от близо 20% през 2018 г. до едва 12.8% през 2023 г. Тази диверсификация е резултат от активна икономическа дипломация и инвестиции в инфраструктура и търговски коридори в Азия, Африка и Латинска Америка.

Паралелно с това, Китай засилва контрола си върху стратегически ресурси. Страната доминира глобалното производство и преработка на редкоземни елементи - ключови за производството на електроника, батерии и военни технологии. През април Пекин въведе нова вълна от ограничения, ограничавайки износа на някои тежки редкоземни метали и специализирани магнити за чуждестранни компании, включително американски производители на самолети, електромобили и военна техника. Това решение беше обяснено с нуждата от "защита на националната сигурност и стратегически ресурси", но реалното му въздействие е сериозно разклащане на веригите за доставки на високотехнологични компоненти в САЩ.

Допълнително, китайските власти задълбочиха регулациите срещу американски фирми, поставяйки редица технологични компании в т.нар. "списък на ненадеждните субекти", което може да доведе до блокиране на достъпа им до китайския пазар и до стратегически суровини. Подобни действия демонстрират, че Пекин няма намерение да бъде в позиция на икономическа зависимост.

Тръмп показа прага си на болка и Китай знае това

Пекин притежава около $760 милиарда държавни ценни книжа на САЩ

Докато Тръмп използва мита като основно оръжие в търговската война, Пекин провежда многопластова стратегия - съчетавайки икономически, дипломатически и регулаторни мерки. Посещението на Си Дзинпин във Виетнам, Малайзия и Камбоджа в началото на април беше ключов момент в тази стратегия. По време на визитата Си подписа десетки двустранни споразумения в областта на енергетиката, инфраструктурата, цифровизацията и опазването на околната среда. Във Виетнам той настоя за ускорено изграждане на високоскоростната железопътна линия Ханой - Хо Ши Мин, частично финансирана от Китай, а в Малайзия обяви съвместна инвестиция в индустриален клъстер за полупроводници.

В Камбоджа Пекин договори ексклузивни права за достъп до пристанища и логистични хъбове, които ще разширят морската инициатива "Един пояс, един път". Всичко това е част от стратегията на Китай да засили своето икономическо влияние в Югоизточна Азия, като същевременно демонстрира на Вашингтон, че разполага с глобални съюзници и икономическа дълбочина, която му позволява да устои на американския натиск.

Всичко това подчертава фундаменталната грешка в стратегията на Тръмп - предположението, че Китай е икономически по-зависим и политически по-уязвим. В действителност, Пекин действа с хладна изчислителност, показвайки, че разполага с не по-малко, а може би дори с повече козове в тази надпревара. И ако целта на САЩ е да притиснат Китай до стената, изглежда, че стената вече е преместена - и Пекин знае точно къде се намира.

Кой ще спечели търговската война между САЩ и Китай?

За Тръмп случващото се е нещо "добро", но експертите не са толкова убедени