В собственото си съзнание президентът на САЩ Доналд Тръмп е четириизмерен бизнесмен, който винаги надхитря контрагентите си. В търговската си война в реалния свят обаче Тръмп показа картите си на най-мощния си противник и разкри някои от своите ограничения.
Няколко седмици маниакална тарифна активност от страна на Тръмп и масовото объркване на финансовите пазари най-накрая внесоха известна яснота: въпреки че Тръмп иска да преработи цялата търговска система на Америка, истинската му цел е Китай.
До 9 април Тръмп наложи нови мита върху вноса от почти всяка страна, плюс допълнителни данъци върху вноса на определени продуктови категории, включително автомобили, стомана и алуминий. Никой не получи отсрочка.
Докато финансовите пазари се сриваха, Тръмп най-накрая отстъпи на 9 април, като спря повечето от специфичните за страната си "реципрочни" тарифи за поне 90 дни, до началото на юли. Единственото забележително изключение е Китай, който получи обратното третиране: още по-високи мита.
Митата на Тръмп върху китайския внос вече са 145%, спрямо средно около 6%, когато Тръмп встъпи в длъжност и насочи погледа си към икономика номер 2 в света. Ставката на митата е толкова висока, че е "ефективна блокада на китайския внос", според Хайди Кребо-Редикер, бивш главен икономист в Държавния департамент и старши сътрудник в Съвета по външни отношения.
Това поставя Китай в уникална противникова позиция с Тръмп. Китай отвърна на митата на Тръмп много по-агресивно от повечето други търговски партньори на САЩ, включително много, които изобщо не отмъстиха и вместо това предложиха да направят отстъпки. Китайското мито върху американски стоки вече е 84% и Китай предприе други мерки, за да накаже американския бизнес. Риториката на Китай също е много по-войнствена от тази на всеки друг, като Министерството на търговията казва в изявление, че Китай "ще се бори докрай".
Китай би избегнал търговска война, ако можеше, но това е горда страна, водена от упорит автократ, президентът Си Дзинпин, който несъмнено негодува срещу търговския тормоз на Тръмп. Си и неговите кадри също гледат на Китай като на законна суперсила, която се опитва да си проправи път към паритета със Съединените щати, а може би и отвъд. През последните години Си проповядва национално верую за самоувереност и може много добре да гледа на търговската война с Тръмп като на препятствие, през което Китай трябва да премине по пътя си към икономическо величие.

Източник: iStock
Си има някои предимства. От една страна, тарифите на Тръмп са данък върху американските фирми и потребители, а не върху китайските износители, поради което първата линия на щети е върху цените на акциите в САЩ. Митата понижават цените на акциите, защото повишават разходите за бизнеса, намалявайки перспективите за бъдещи печалби.
Те нараняват и китайските износители, тъй като тарифите ефективно повишават цената на техните продукти, карайки американските купувачи да търсят други доставчици или просто да купуват по-малко. Но американският фондов пазар усеща щетите първи, защото цените на акциите всъщност са предсказател за бъдещото икономическо развитие - което пазарите сега смятат за лошо.
Загубите на инвеститорите, предизвикани от едностранните мита на Тръмп, са вградена бариера пред това докъде може да стигне Тръмп.
"Президентът Тръмп наистина губи ливъридж, ако акциите продължат да падат", каза Том Лий, съосновател на инвестиционната фирма Fundstrat, на видео брифинг на 7 април на фона на разпродажбите на фондовия пазар.
По времето, когато Тръмп се отказа от реципрочните си мита на 9 април, индексът S&P 500 падна с почти 20% от своя връх, поставяйки го на прага на мечи пазар. Така че спадът с 20% в стойността на акциите може да е една мярка за прага на болката на Тръмп.
Този водопад в цените на акциите започна да има обезпокоителен страничен ефект: спад и на пазара на облигации. Доходността на облигациите — лихвените проценти — обикновено пада по време на разпродажба на акции, тъй като инвеститорите, продаващи акции, обикновено влагат пари във високоликвидни съкровищни облигации. Търсенето на държавни облигации повишава цените на облигациите, като същевременно намалява лихвените проценти, които инвеститорите искат да ги държат.
Но от 4 април до 9 април доходността на държавните облигации на САЩ се повиши с повече от четири десети от процентния пункт, когато обикновено трябваше да падат. В същото време стойността на долара падна с необичайно голяма сума спрямо еврото и други валути, което предполага, че може да е в ход хаотична разпродажба на американски активи с потенциално тежки последици.
Това увеличи натиска върху Доналд Тръмп.
"Скокът в 10- и 30-годишните държавни облигации изглежда беше крайната точка на натиск за Тръмп да постави на пауза тези тарифи за 90 дни", каза Кребо-Редикър, цитиран от финансовото издание Yahoo! Finance.
Инвеститорите внезапно се чудят дали Китай или група търговски противници на САЩ могат да причинят финансова криза в САЩ, като умишлено продават държавни облигации, за да повишат лихвените проценти в САЩ, което може да замрази кредитните пазари.
Кредитната криза обикновено е по-лоша от разпродажба на акции, защото ако може да повлияе на ликвидността, компаниите трябва да плащат сметките си, особено ако това се случи бързо. Кредитната криза и замразената ликвидност помогнаха за превръщането на жилищния срив от 2008 г. във финансов срив, който почти се превърна в депресия.
Китай притежава около 760 милиарда долара държавни ценни книжа на САЩ, което е 2,6% от общия дълг на САЩ, търгуван на публичните пазари. Делът е намалял през последните години и вероятно не е достатъчно Китай сам да използва оръжието като лост срещу Тръмп в търговска война. Китай ще пострада от всяка кредитна криза, която удари Съединените щати, което може да попречи на способността на много нации да купуват китайски износ на сегашните нива.
Но самият размер на дълговия товар на САЩ - който само ще се увеличава, докато Тръмп настоява за намаляване на данъците, финансирани от дефицита - е уязвимост, на която Тръмп може би не е разчитал, когато започна своята търговска война.
Колкото по-високи са неговите мита, толкова повече щети ще нанесат на икономиката на САЩ и толкова по-вероятно е чуждестранните инвеститори да се оттеглят, оказвайки натиск за повишаване на лихвите. Китай вижда това и Тръмп сега показа своята чувствителност към възможността за кредитна криза.
Като автократ, който вече не трябва да се занимава с избори, Си може да изтърпи политическа болка по-дълго от Тръмп. Но Китай също има уязвими места. Митата на Тръмп ще навредят на много китайски предприятия и на цялата китайска икономика, ако останат в сила за дълго време. Си е мощен, но не винаги решаващ и няма очевиден начин той да надхитри Тръмп.
"Той може да ескалира и да провокира повече болка, или да се въздържи и да изглежда слаб както за чуждестранните съперници, така и за местната си публика", написа наскоро Крейг Сингълтън от Фондацията за защита на демокрациите във Foreign Policy.
"Така или иначе, примката се затяга."
Доналд Тръмп казва, че е готов да преговаря с търговските партньори, но също така е показал интерес към "отделяне" на икономиките на САЩ и Китай след 25 години дълбока интеграция. Този процес може да е започнал и докато Тръмп има думата, той може да е необратим.
Като стеснява фокуса на своята търговска война до Китай, американският президент може да мобилизира ресурси, които не може да си позволи да пропилее другаде. Китай може и да не е в състояние да спечели директно търговска война, но със сигурност може да бъде бодлив враг, който причинява много щети - и знае къде да се прицели.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.