Търговската война между САЩ и Китай започна и ескалира. И докато е ясно кога е евентуалната начална дата на търговската война, далеч по-неясно е какви ще са последствията от нея и кой ще я спечели.
Всъщност, има и вариант, в който всички ще загубят.
Нека да разгледаме обаче кой какво може да загуби от потенциалната война в търговските отношения между двете най-големи световни супер сили.
Противно на постоянните коментари, натрапвани от Тръмп, че търговската война е нещо "добро и ще бъде лесно спечелена", експертите далеч не са толкова убедени в тази теза.
"Всички ще загубят от търговската война", смята Николас Ларди, експерт по пазарите в Китай в Peterson Institute for International Economics във Вашингтон, цитиран от изданието CNBC.
Въпросът според него е кой ще загуби най-малко...
И докато директната загуба за двете икономики, макар и трудно, е възможно да се изчисли, това, което е голямата "неизвестна" в уравнението са всички други косвени загуби по веригата следствие на нарушаването на търговски връзки по цялата верига в световната търговия.

Източник: GettyImages
Косвените жертви от търговската война между САЩ и Китай
Добре е да припомним, че именно намаляването на митническите тарифи през изминалия век инициира бума в световната търговия. През 60-те години на миналия век търговията като процент от световния БВП е била едва 24%, докато към днешна дата заема над 60%.
Ръстът на търговията генерира ръст на световната икономика, създаване на нови работни места, повишение в стандарта на живот по целия свят. В основата на повишението са били именно развиващите се икономики от Азия. Това, от своя страна, инициира историческо намаляване на бедността в този регион и повишаване на жизнения стандарт. Над 1 милиард души са излезли над прага на бедност, само през последните две десетилетия.
Разбира се, ръстът на търговията не е облагодетелствал еднакво всички. Всъщност, до голяма степен тя е облагодетелствала развитите страни и е довела до по-голямо разделение в доходите.
При една пълномащабна и дълга търговска война между САЩ и Китай и САЩ и останалия свят много хора ще загубят своята работа, защото цели индустрии и сектори ще бъдат засегнати. Правителствата ще загубят приходи (което означава, че ще започнат да се грижат по-зле за своите граждани), а потребителите ще имат ограничен избор между по-малък брой стоки.
Развиващите се страни, които ще станат "безмълвен зрител" на търговската война, ще бъдат дори още по-големи косвени жертви.
Колко бързо се стигна до тук?
Преди година Джанет Йелън се качи на подиума в Пекин, за да отправи успокояващо послание. САЩ не искат да се отделят от Китай, каза тогавашният министър на финансите. "Двете ни икономики са дълбоко интегрирани и голямо разделяне би било катастрофално и за двете."
12 месеца по-късно митата на президента Доналд Тръмп от над 120% върху китайски стоки и решимостта на Пекин да отвърне на удара означават, че сеизмичното разцепване, за което Йелън предупреди, бързо се превръща в реалност.
Около $19 трилиона бяха изтрити от световните фондови пазари, откакто индексът S&P 500 затвори на рекордно високо ниво на 19 февруари, а разпродажбата на държавните облигации тази седмица е най-лошата от пандемията насам. Икономистите побързаха да определят цените в условията на рецесия в САЩ, докато Вашингтон и Пекин се впускат в опасен пристъп на икономическа криза.
Белият дом казва, че Тръмп "има гръбнак от стомана и няма да се счупи", пише финансовото издание Bloomberg. В сряда той засили натиска върху Китай, като повиши вносното мито до 125%, въпреки че обяви 90-дневна пауза върху реципрочните мита за десетки други търговски партньори. Междувременно Пекин обеща да се "бори докрай". По-рано в сряда Китай отговори на предишния ход на Тръмп, като повиши митата върху американски стоки до 84%. С това даде да се разбере, че президентът Си Дзинпин не е в настроение да отстъпва.
Докато опитът на Тръмп с внезапни тарифни паузи и обратни завои означава, че нищо не може да бъде изключено или отхвърлено, служители в двете столици неофициално коментират, че има малка перспектива за краткосрочно разведряване.
Говорейки на събитие за набиране на средства късно във вторник, Тръмп каза, че служители в Пекин "искат да сключат сделка". Но акаунт в социални медии, свързан с китайските държавни медии, който често се използва за анонсиране на официалните позиции относно търговията, каза, че Китай не се "страхува от проблеми" и макар вратата да не е затворена за преговори, "това няма да се случи по този начин".
Бившият посланик в САЩ, Цуи Тианкай, беше във Вашингтон миналата седмица за лични срещи с мозъчни тръстове и други заинтересовани страни, но умишлено избягваше да се среща с когото и да било в кръга на Тръмп, според хора, запознати с дискусиите. Мнението на Цуи за безизходицата може да се обобщи така: Тръмп иска Китай да дойде с молба за сделка и това не е нещо, което Пекин е готов да направи, казаха хората.
"Ден на освобождението"
Позицията на Китай по отношение на американския президент премина от оптимизъм по време на встъпването му в длъжност до разочарование и режим на борба.
Въпреки съгласието за установяване на "стратегически канал" в разговора между Си и Тръмп на 17 януари, не беше установен механизъм за диалог. Повтарящите се серии от мита сигнализираха на Пекин, че нещата може да не се развият както трябва, като последните налози и допълнителните 50% предизвикаха решителност за отвръщане на удара.
"САЩ и Китай са в пълномащабна търговска война и заблудите за големи сделки могат да бъдат отхвърлени", според Артър Крьобер, базиран в Ню Йорк партньор в Gavekal Dragonomics, който преди е бил базиран в Пекин. "По същество това означава, че Тръмп се е ангажирал да прекрати търговията на САЩ с Китай."
Това оставя двете икономики с общ БВП от $46 трилиона, заключени в игра на кокошки. Залогът е почти $700 милиарда в двупосочна годишна търговия със стоки, приблизително $1,4 трилиона портфейлни инвестиции на Китай в САЩ и по-малко очевидни, но не по-малко значими променливи като връзките между хората, изковани в продължение на десетилетия в бизнеса и университетите, и общественото мнение, което е влошено и от двете страни.
Проучване миналата година от Pew Research Center установи, че 8 от 10 американци имат негативна представа за Китай, но проучване на Pew, публикувано във вторник, също установи, че 52% вярват, че американските мита върху Китай ще навредят както на тях лично, така и на САЩ.
Bloomberg Economics изчислява, че 100% мита на САЩ върху китайски стоки на практика биха унищожили целия внос от азиатската производствена мощ в средносрочен план. Като цяло средната тарифна ставка на САЩ за всички нации достига 24,7%, което означава удар върху БВП на САЩ от 3,6% и 2,1% увеличение на предпочитаната от Федералния резерв мярка за инфлация през следващите 2 до 3 години.
Докато САЩ нагнетяват напрежението, техните собствени компании илюстрират колко зависима е Америка от китайския внос и как амбициите на Тръмп да стимулира златна ера за производството, по ирония на съдбата, зависят от отношенията с неговия търговски противник.
Големи и малки предприятия вече очакват удар и искат освобождаване от китайските мита. Компании, включително глобални гиганти като BASF, Ford, Ingersoll Rand и дори Tesla вече са подали повече от 1100 искания за освобождаване от мита върху машини от Китай, които според тях трябва да създадат или разширят производствени линии в САЩ.
Капиталовите и междинните стоки съставляват около 43% от общия внос от Китай, което означава, че "съществува извратена възможност, ако тези стоки не влязат в САЩ, това да забави производството в САЩ и може да означава загуба на работни места в краткосрочен план", каза Олу Сонола, ръководител на икономическите изследвания на САЩ във Fitch Ratings.
Това е само един от безбройните начини, по които разводът може да навреди на двете икономики и да отекне в световен мащаб. Наистина, вече има признаци на отлагане.
Глобалните обеми на товари показват признаци на забавяне, тъй като двете големи световни икономики го изпреварват. Световната търговска организация предупреди, че текущите мита на Тръмп ще предизвикат общо свиване с около 1% в обемите на световната търговия със стоки тази година - намаление с четири процентни пункта спрямо предишните прогнози на СТО.
По-слабо търсене
"Вероятно ще видим значителен спад в търсенето на контейнери към САЩ в близко бъдеще, а вероятно и във вътрешноазиатската производствена екосистема", смята Джуда Ливайн, ръководител на изследванията във Freightos Group, водеща платформа за резервации на въздушни товари.
Емили Стаусбьол, старши анализатор по корабоплаването в Xeneta, дигитална платформа за превоз на товари, базирана в Осло, каза, че превозвачите на товари облекчават или замразяват вноса вследствие на митата и "търговската война между САЩ и Китай е основна движеща сила".
Във фабриките в цял Китай поръчките вече са спрени, бъдещите клиенти в САЩ мълчат, въпреки че някои ще бъдат по-силно засегнати от други.
Критиката на Китай
"Китай не бърза да започне преговори, защото с течение на времето може да сме в по-добра позиция", коментира У Синбо, директор на Центъра за американски изследвания на университета Фудан в Шанхай. "САЩ ще се сблъскат с отмъщение от Китай, ЕС, Канада и може би други. И вътрешно - виждате реакцията на фондовия пазар, забавянето на икономическия растеж, опасенията за инфлацията - мисля, че Тръмп е изправен пред ситуация, която не е очаквал", допълва той.
Белият дом твърди, че търговският дефицит с Китай означава, че митата дават на САЩ повече власт в търговска война. "Америка държи лостовете за влияние и всички знаят това и затова те трябва да търсят разведряване и трябва да предложат отстъпки", каза Стивън Миран, главен икономист на Белия дом, пред Bloomberg Television във вторник.
Но Евън Медейрос, който съветваше бившия президент Барак Обама и министъра на финансите Ханк Полсън относно политиката за Китай, докато те бяха на поста, смята, че това е погрешно тълкуване на всички хирургически икономически инструменти от контрола на износа до антитръстовите прегледи и прегледите на киберсигурността, с които китайските служители разполагат.
В ново проучване, публикувано във вторник, Медейрос и съавторът Андрю Полк документират цял набор от "прецизно насочвани икономически боеприпаси", с които разполага Китай, които са "предназначени да нанасят целенасочена и често значителна болка за политически и геополитически цели".
Това, твърди Медейрос, дава на Китай асиметрично предимство във всеки икономически конфликт със САЩ. "Проблемът с тарифната война е, че и двете страни страдат. И големият въпрос в отношенията между САЩ и Китай днес е кой страда повече и кой може да издържи повече болка?" казва Медейрос, който сега е в университета в Джорджтаун.
"Китайците, осъзнавайки това, разработиха изцяло нов инструментариум за участие в конкуренция със Съединените щати, който дава на китайците способността да нанасят много специфична болка на много конкретни участници в Съединените щати без съответна цена или болка за себе си. И ако влизате в дългосрочна икономическа конкуренция със САЩ, каквито са те, това е невероятно полезно."
Опитът на Тръмп да увеличи натиска, за да принуди преговори, е "опасна стратегия", смята още Медейрос: "Китайците не искат да преговарят с насочен пистолет към главата им".