Брюксел прие нови планове, чрез които да се помогне за намаляване на енергопотреблението и на емисиите на парникови газове от сградния сектор. Промяна на енергийните характеристики на сградите има за цел до 2030 година значително да се намалят емисиите на парникови газове и потреблението на енергия в сградния сектор на ЕС, обясниха за Money.bg от представителството на Европейския парламент в София.
Сградният сектор трябва да стане неутрален по отношение на климата до 2050 година. Предвижда се и саниране на повече сгради с най-лоши характеристики и подобряване на обмена на информация относно енергийните характеристики.
Източник: МРРБ
Цели за намаляване на емисиите
От 2030 г. нататък всички нови сгради следва да бъдат с нулеви емисии, а новите сгради, които се ползват от публични органи или са тяхна собственост, следва да бъдат с нулеви емисии от 2028 г. Държавите членки ще могат да вземат предвид потенциала на сградата за глобално затопляне през целия ѝ жизнен цикъл, който включва производството и обезвреждането на строителните продукти, използвани за нейното изграждане.
По отношение на жилищните сгради държавите членки ще трябва да въведат мерки, с които да се гарантира намаляване на средната използвана първична енергия с най-малко 16% до 2030 г. и с най-малко 20 - 22% до 2035 г.
Според новата директива, като прилагат минимални изисквания за енергийните характеристики, до 2030 г. държавите членки на ЕС ще трябва да санират 16% от нежилищните сгради, които са с най-лоши характеристики, а до 2033 г. - 26% от сградите с най-лошите характеристики.
Постепенно премахване на котлите, захранвани с изкопаеми горива
Държавите членки трябва да приемат мерки за декарбонизиране на отоплителните системи и за постепенно премахване на изкопаемите горива при отоплението и охлаждането с оглед на пълното премахване на котлите използващи изкопаеми горива до 2040 г. Субсидирането на самостоятелни котли използващи изкопаеми горива ще бъде забранено от 2025 г. нататък. Финансовите стимули остават възможни за хибридни отоплителни системи, като например тези, съчетаващи котел със слънчева топлинна инсталация или термопомпа.
Все пак има и изключения. От новите правила могат да бъдат изключени селскостопанските сгради и сградите, които са част от културното наследство. Държавите от ЕС могат да решат да изключат и защитени сгради със специална архитектурна или историческа стойност, както и временни сгради, църкви и места за поклонение.
Според Европейската комисия сградите в ЕС са отговорни за 40% от нашето потребление на енергия и 36% от емисиите на парникови газове.
Санирането на сгради в България за над 1 милиард лева
У нас предстои безплатно саниране на 756 многофамилни жилищни сгради в 102 общини на стойност 1,13 милиарда лева. То е по Плана за възстановяване и устойчивост и цели да постигне намаляване с 30% на разходваната енергия. Ключовата промяна за България е, че е сложен край на безплатното саниране.
Това означава, че предстои истинският етап на саниране, при който собствениците ще трябва да осигуряват частично финансиране, с което трябва да се гарантира по-добро качество и повече покрити сгради. Въпросът е ще се справим ли със сроковете или отново ще бъдем изключение.
"Лоша шега ни изигра програмата за обновяване на многофамилни жилищни сгради със 100-те процента грант, доколкото собствениците свикнаха с мисълта, че ангажиментът за обновяване не е на тях като собственици, а на държавата, на общината, на публичните институции и за съжаление, трудно ще бъде вече връщането в по-нормалната практика държавата да подпомага и то най-вече тези, които наистина не могат, за да могат да се случи обновяване в по-широки мащаби", коментира Цвета Наньова - експерт по енергийна ефективност.
Всъщност, основният ни проблем е именно в съществуващия частен жилищен фонд, който у нас е 97%, като 93% от него не отговаря на съвременните изисквания за енергийна ефективност.