От преговорите разбираме, че ще има повишение на бюджетни разходи, повишение на част от зависимите от държавата плащания в икономиката. Това, което липсва е как ще се финансират тези разходи, тъй като партиите застават зад позициите, че повишаване на данъци няма да има. Това заяви икономистът Стоян Панчев в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria ON AIR.
"Инфлацията през следващата година зависи от няколко фактора, сред които каква ще е политиката на ЕЦБ през следващата година, спрямо лихви и покупки на активи. В същото време ставаме свидетели как някои банки вече вървят към форма на затягане. Така например, ако видим по-сериозно затягане от ФЕД, това най-вероятно може и да успокои цените на енергийните ресурси. Все пак очакванията са за по-висока инфлация в средносрочен план", заяви той.
Таванът на дълга
Желанието да бъде увеличен таванът на дълга до 12 млрд. лева през следващата година е изненадващо, смята експертът.
"Посоката на всички разходи върви нагоре и може би идеята на Министерството е това да е финансирано с нови дългове. Те би трябвало да бъдат взети извън България", казва Панчев.
Високата инфлация и в България, и в еврозоната неминуемо води до искания от различни групи - здравеопазване, енергиен сектор и др. Всички сектори се обръщат към държавата и искат субсидиране под една или друга форма, притиснати от инфлацията.
"Основният риск от влизане във финансовата година без бюджет е това, че може да бъдем твърде повлияни от политическия цикъл и да не се стигне до някакво споразумение, което да доведе до правителство и бюджет. Това ще доведе служебното правителство до сложна ситуация, включително спрямо въпроса с дълговете. Ако отново нямаме парламент, ние на практика, можем да се финансираме само на вътрешния пазар".
Една от важните теми е пенсионната система, която е проблем от години.
"Всяка година, в зависимост от бизнес цикъла и политически цикъл реализира между 40-60% дефицит, т.е. приходите от осигуровки, които трябва да покриват разходите за пенсии достигат 40-60% от самия бюджет на държавното обществено осигуряване. Това е неплатежоспособна система, в която трябва да се вгледаме и да определим проблемите. Всички политици игнорират тези въпроси", коментира той.
Още един сериозен въпрос е за системата на здравеопазването откъм финансовата гледна точка, който продължава да не е адресиран, смята той.
Минималната работна заплата
"Минималната работна заплата е фискален инструмент - начин, чрез който Министерството на финансите събира повече данъци и няма твърде голям ефект върху заплатите, извън тези, които са нормативно вързани с минималната работна заплата. ИПИ публикува изследване, преди 4-5 години, в която ясно се вижда връзката между увеличаването на минималната работната заплата с намаляването на заетостта - при всеки 100 лева увеличение, имаме над 24 000 загубени работни места или преминали в сивия сектор. Така, че не би трябвало да имаме изобщо минимална работна заплата", коментира той.
bozhian-ivanov
на 29.12.2021 в 21:42:48 #1Не знам за инфлацията и като как некои я смятат,или това е само за пиар,нямащ нищо общо с реалността.Но ето какво ще се случи според мен,а и не само догодина изобщо. Точно така—наред е изпълнение на втората част на плана за Великото презареждане на Кл.Шваб и ко,обявено в книгата му миналото лято.Първата част,която и в момента тече—коронабесието и спецоперацията с налагането му,не е достатъчна—трябва да се ускори колапса на световната икономика,включая тая и на пиндосията.До сега от 2009 година той се избягваше чрез форсиране печатниците както фрс,така и на ецб и на другите централни банки на страните с резервни валути,чрез т.н. количествено смекчение,а то изкупуване от банките на държавни и ипотечни книжа.Като активите 2009 г.на всички централни банки са били 15 трилиона,след 10 години се удвояват,а още след 1 година стават 40 трилиона.Всичката тая макулатурата отива на фондовите пазари за надуване балони там чрез капитализацията на фирмите от s&p500.И на това не му се вижда края,но изведнъж в средата на декември,фрс взима решение за повече от двукратно намаление на изкупуване на ценни книги в ден—от 80 млрд.,до 30 млрд.,с евентуално повишение на лихвата от 0—0,25% до 1% до пролетта.Излиза статия на У.Енгдел (William Engdahl) Will Fed Crash Global Financial Markets for Their Great Reset?—фед ще рухне ли финансовите пазари за техния глобален рестарт.Той ,а и много икономисти смятат,че целта е да колабира американската,а след нея и всички икономики и се дойде до изпълнение целите поставени от шваб в книгата му за инклузивния капитализъм и големия рестарт.Действието на фрс се явява съгласувано с тези цели—за унищожение на средния и малък бизнес,както и на националните валути и появата на световна цифрова валута,под контрола на останалите корпорации и световно правителство.Енгдел казва:”Всичко е готово за това централните банки да разрушат раздутата от дългове система и подготвят великия ресет на световната финансова система.В отличие от това което ни говорят—това се прави преднамерено и се явява управляем процес.”.Ето линка към въпросната статия. https://journal-neo.org/2021/12/15/will-fed-crash-global-financial-markets-for-their-great-reset/.