Може ли демокрацията да спечели борбата срещу финансовата криза, банките, спекулантите и Европейската комисия?

От поставения по този начин въпрос, ако бях на мястото на демокрацията, щях наистина много да се притесня за собственото си оцеляване. Все сериозни противници - сред тях начело Европейската комисия, която би трябвало да бъде еманация на идеята за единна и свободна Европа.

Наистина тук е и моментът да се запитаме какво означава демокрацията. За себе си откривам, че това е възможността да изкавам свободно мнението си и да знам, че има кой да защити това ми право или да ме санкционира, ако физически и юридически наруша личното пространство на другия.

В държавнически и политически аспект демокрацията за мен означава на първо място осъществен принципът Vox populi, Vox Dei (Глас народен, Глас божи). Освен това едно демократично управление би следвало да бъде преди всичко открито, честно, справедливо и отговорно, което и за миг не напуска рамките на законността.

Разбира се, трябват и механизми за контрол, които задължително да бъдат ефективни.

Истината е, че в момента Европа и целият свят преживяват криза именно заради неспазването на тези ценности и липсата на адекватен контрол. В тази връзка отдавна стана ясно, че кризата не е само в лявата или дясната страна на счетоводните баланси. Тя е предимно в лявата и дясната половина на сивото ни вещество, където от една страна са заключени нашите емоции и мотивационни фактори, сред които стахът и алчността, а в другата - логиката и стремежът за трезва преценка. При нарушаване на баланса между тях, тогава няма как и числата в счетоводните книга да не изглеждат страшни.

През 2008 г. станахме свитедели на най-големия корпоративен фалит в историята на САЩ, когато инвестиционната банка „Леман Брадърс" поиска защита от кредиторите си. Това всъщност изигра и ролята на експлозивния катализатор на финансовата криза. Банка с активи за над 690 млрд. долара разбра, че голяма част от тях трябва да бъдат отписани.

Стана ясно, че причината за това отписване е надуването на един балон, в който самоцелното желанието за повече печалби е бил основният генератор. Интересното е, че това желание е останало почти безконтролно от страна на регулаторните орани и на изпълнителната и на законодателната власт.

Малко след това последва серия от спасявания на най-различни финансови и индустриални групи (AIG, General Motors) и се появи изразът too big to fail (твърде големи, за да фалират).

Сега в тази роля е еврото - валутата, която има за задача да направи Стария континент още по-свободен.

Да, обаче фразата too big to fail ми се струва много далеч от справедливостта и в същото време доста по-близо до авторитаризма, защото кара всички хора да се съобразяват с нея и да я финансират чрез структурите, седящи зад нея със своите данъци. А когато данъците не са достатъчни, единственото оръжие остава машината за печатане на пари, което в някои по-далечен момент може да се окаже без муниции.

В крайна сметка не е ли по-добре, когато даден проект, компания, банка или идея се провалят, да се опитаме да извлечем поуки от това, а не да ги държим на апаратно дишане, защото са твърде големи, за да фалират?

На мен като човек, опитващ се да следи случващото се в световната и национална икономика, две неща ме накараха през тази година сериозно да се замисля за това какво представяват днес демокрацията от една страна и свободният пазар - от друга.

Относно демокрацията, която означава народовластие, се зачудих дали продължава да е изпълнена със съдържание или вече е само механичен сбор от букви, които нищо не предизвикват у този, който се опитва да ги изрича.

Какво имам предвид? Преди няколко седмици премиерът на най-закъсалата страна в еврозоната - Гърция, реши да попита хората в страната си дали искат да изпълнят крутите мерки, които се налагат във връзка със създалата се предфалитна ситуация.

Последва мигновена остра реакция от Париж и Берлин. Саркози и Меркел до този момент явно имаха усещането, че след проведената среща на върха и опрощаването на 100 млрд. евро от гръцкия дълг ще са достатъчна мотивация за Атина да приложи споменатите мерки.

Още с обявяването на идеята си част от членове на кабинета на Папандреу открито застанаха срещу него и предложението му, както и депутати от мнозинството също.

Част от властимащите в Атина основателно се притесняваха за резултатите от референдума, особено след като няколко часа по-рано бяха поели ангажимент пред Европейската комисия, че ще съкратят още държавните разходи.

Тази политическа турболенция знаем, че завърши не с всенародно допитване, а с оставката на Папандреу. Така и не стана ясно защо да не се предостави отговорността на гръцкия народ сам да реши какво иска да е неговото бъдеще и какви лепти ще плащат децата му. Разбира се, при определени резултати от допитването може да се стигне до това Гърция да напусне ЕС. Но щом това е станало по демократичен начин, еврочиновниците в Брюксел би трябвало да гледа по-благосклонно на такова развитие на нещата.

Тук изниква въпросът има ли противопоставане на националната демокрация от една страна и общото европейско благо - от друга? И както всички видяхме, че такова противопоставяне има, как да си обясним войната на европейското правителство с националните кабинети, локалната с глобалната демокрация?

Второто нещо е за основите на свободния пазар и капитализма?

След 2 август тази година, когато американският президент подписа новия таван за суверенния дълг на страната си, не са много нещатата, които могат да ме убедят, че световната финансова система лежи на нещо различно от числа, които са договорени и записани в овални и недотам овални кабинети. Това е чисто превъплъщение на бюрокрацията, която страни от основното правило на пазара, че когато за дълги години си на минус може би е по-добре да преосмислиш стратегията си вместо да пилееш още пари за непродуктивни каузи.

Едва ли има някой, които да не е разбрал, че силата на долара не се крие в неговото обезпечение, а в бюрократични и законодателни процедурки, както и в онази машинка за печатане на копюри, за която президентът на ФЕД Бен Бернанке държи ключа.

Разбраха го и рейтинговите агенции, макар че само една се осмели да понижи оценката си за дълговите книжа на САЩ. Разбира се действията на Standard & Poor's бяха посрещнати остро от представителите на американската администрация, но когато едиствената пречка за това да вземеш още пари на заем е някаква определена от теб самия граница, трябва наистина да се замислиш и да си зададеш въпроса: Къде сбъркахме?

Накрая бих искал да кажа, че ако непрекъснато бъдат нарушавани принципите на демокрацията, здравият разум и пазарната логика, тогава враговете на модерното общество ще могат много по-лесно да спечелят битката, от която губещи ще са всички.

Бележка на редактора: Коментарът е на редактора на Money.bg Спас Стамболски. Той беше панелист на семинара, организиран от Школата за демокрация, който се проведе на 12 и 13 ноември в Червената къща в София.