Държавата и бизнесът не трябва да си прехвърлят отговорността, а да работят в партньорство

Илиян Иванов работи в сферата на гостоприемството от 14 години. Завършил е висше образование по туризъм в България. Специализира „Маркетинг и продажби" в Образователния институт към Американската хотелиерска асоциация. През 2000 г. създава ТурМаркетинг ООД, консултантска компания за мениджмънт в сферата на гостоприемството. Две години по-късно инициира основаването на асоциация „Национален хотелиерски мениджмънт клуб". Член е на УС на Българска търговско-промишлена палата.

Анастасия Панайотова има бакалавърска степен по „Управление и организация на хотели и ресторанти" и магистърска степен по „Икономика на туризма" в Бургас. Специализира „Управление на ресторанти и барове" към Образователния институт към Американската хотелиерска асоциация. Съинициатор при основаването на „Национален хотелиерски мениджмънт клуб". Издава „Хотелиер" - практическо ръководство по модерно управление на хотели и ресторанти.

На 1 януари 2007 г. Националният хотелиерски мениджмънт клуб става първата национална българска асоциация, член на Международната хотелиерска и ресторантьорска асоциация (IHRA) и три месеца по-късно спечелва домакинството на годишната среща на председателите на IHRA. Същата година безпрецедентно е приета като асоцииран член в Американската хотелиерска асоциация. През 2008 г. асоциацията е удостоена от БТПП с приз „Хермес" сред номинациите за най-динамично развиваща се браншова асоциация.

Членове на НХМК са 300 юридически лица, от които 125 собственици на хотели и ресторанти.

Какви са Вашите очаквания за новия туристически сезон?

Анастасия Панайотова: Впечатленията ми са, че медиите се активизират по темата "Туризъм", когато започва или приключва туристическия сезон, а проблеми в бранша съществуват през цялата година.

Като специалисти с опит в бранша кои проблеми бихте изтъкнали?

Илиян Иванов: От години основен проблем в туризма е липсата на кадри.

Говорите за кадрови недостиг при толкова колежи по туризъм и катедри по тази специалност към няколко университети?

Анастасия Панайотова: Един от съществените проблеми се състои в объркването: кой какъв излиза след завършване на различните степени на образование? Да вземем например бившите техникуми по обществено хранене, където подготвяха готвачи, сладкари, сервитьори. Днес тези учебни заведения се наричат гимназии по туризъм, в които освен специалност за готвачи има и специалност „Мениджмънт в туризма", а завършилите излизат с професия „фирмен мениджмънт". Бившите техникуми се бяха специализирали в подготовката на изпълнителски кадри, а когато получиха статута на гимназии и колежи по туризъм поставиха гръмки имена на изучаваните специалности. Учещите се в тях бъдещи кадри се подвеждат, че при завършването си ще се реализират като мениджъри - като управленски, а не изпълнителски персонал. Тази нагласа лишава работодателите от изпълнителски кадри. Оттук идва и разминаването в очакванията на бизнеса и нивото на подготвеност на кадрите в бранша.

С уважение към представителите на академичните среди ще заявя, че съществува огромна пропаст между изучаваното и уменията, които се очакват от работещите в сектора. С Илиян Иванов сме били специализанти към Образователния институт на Американската хотелиерска асоциация. Целият образователен процес е насочен към придобиването на конкретни умения в реална бизнес среда, а ние още учим що е то туризъм.

Проблемът не е само в образователната система, а и в средата, в която завършилите се реализират. Преди две години представителството на европейската асоциация на професионалните готвачи направи сондаж - едва 3% от завършилите остават в професията. Данните са шокиращи, но няма да се променят, докато отношението и подходът към хората, които всеки ден са в пряк контакт с гостите, не се промени и на тях започне да се гледа не само като на човешки, а и като интелигентен ресурс. Работодателите не инвестират в обучение на служителите си заради голямото текучество. Късогледството им пречи да видят, че ако всеки започне да обучава хората си, общото ниво ще се повиши и дори да напусне някой, неговото място ще се заеме от обучен човек.

Илиян Иванов: У нас самите предприемачи не са на ниво. Не знаят как се развива туризъм. Не са наясно, какво да изискват от персонала си. Всичко се прави на балканско ниво.

Но като че ли, някои на Балканите умеят по-добре от нас да привличат туристи?

Илиян Иванов: Безспорно. И Турция и Гърция са в тесни контакти със Западна Европа и САЩ. Тези балкански страни отбелязват несравнимо по-добро ниво на цени и обслужване от нас. По отношение на равнището на подготовка на кадрите искам да припомня, че докато преподаваха чужденци по линия на холандски проект в колежа към курортния комплекс "Албена", системата на обучение беше добра.

Анастасия Панайотова: Сякаш сме способни да поддържаме ниво, само докато сме под ръководството на чужденци, а след оттеглянето им, пригаждаме системата по нашенски и всичко тръгва по старому.

Илиян Иванов: Причината по-скоро е средата, в която се прави бизнес. Оттам произтичат всички проблеми - пране на пари в големи размери, корупция, некомпетентност и нежелание за съдействие от страна на местната и централната власт. Тези проблеми свличат надолу много сектори - особено малкия и средния бизнес. А туристическият е 100% от този мащаб - малък и среден.

Хората не са мотивирани - нямат визия за бъдещето и не виждат път напред. Дори и човек да е супермотивиран да работи, ентусиазмът му приключва след първата година дейност.

Каква е позицията на държавата към проблемите в бранша, който се смята за приоритетен?

Анастасия Панайотова: Много често се правят промени. Ту се сменя статутът на ведомството, ту председателят на институцията напуска по средата на мандата си. Докато новият администратор, който обикновено няма нищо общо с туризма, навлезе в същността на нещата, идва време за избори. Някой твърдят, че все още няма стратегия за развитие на туризма. Има, но няма кой да я приведе в действие. Например, като председател на Съвета по туризъм в София, Румен Драганов подготви стратегия, която със смяната му от поста, поради изтичане на неговия мандат, остана само на хартия. В сайта на Държавната агенция по туризъм могат са прочетат три варианта на пожелателни стратегии, за които също няма воля да се прилагат в практиката. И браншът не е лесен - много и различни частни интереси. Инвеститори с богато портфолио, които искат да задоволят следващата своя нужда за власт. Единици са асоциациите, които работят за просперитета на хотелиери от всякакъв калибър и са рупор за гласа им. Друга истина - в браншови организации членуват едва около 3% от представителите на този бизнес. След всичките тези години предприемачите са загубили вярата си за градивна, положителна и устойчива промяна.

Илиян Иванов: Единственият позитивен и неоспорим факт в развитието на българския туризъм е най-новата и най-модерна хотелска база с просторни стаи, отговарящи на всички стандарти. Това, което се строи е на много по-високо ниво като цяло в сравнение с построеното в Европа. Но ако продължи тенденцията на ниска заетост и ниски цени, на които се предлагат новите хотели, инвеститорите реално няма да разполагат с капитал за поддържане на тази база. Ще са принудени да теглят кредити и така неизбежно ще обременят дейността си. Някои ще фалират. Само предприемачите, които перат пари ще отчитат нереална 90-100 процентна запълненост на базата, която всъщност няма да работи. За съжаление точни този тип хотелиери ще продължава да съществува.

Анастасия Панайотова: Друг въпрос е гъстотата на хотелската база и на какви цени се продава. В Сингапур например, стратегията за развитие на туризма предвижда инвестирането на милиарди долари в туристически забележителности, а строителството на хотели се ограничава, за да се поддържа висока средна цена на нощувка. Туризмът е много повече от легло и маса.

Илиян Иванов: В България въобще не стигаме до въпроса за модерния мениджмънт, защото самата основа за развитие на бизнеса е тотално прогнила - корупция, престъпност, сива икономика и пране на пари.

Представянията на България в чужбина по линия на туристическите борси могат да се оценят като пълни провали. Ако нещо се случва, то е на късмет.

Всъщност ние не знаем на кого продаваме българския туристически продукт - не познаваме сегментите, на които искаме да го предложим. Кой искаме да идва у нас? Напълно погрешен е начинът на предлагаме - трябва да знаем кои са генериращите пазари, от кои националности са и как да ги привлечем. Без значение е колко пари ще се вложат в рекламни брошури и на колко езика ще бъдат преведени тези брошури, след като предложената в тях информация не е целенасочена.

Кои са другите проблеми, затрудняващи работещите в туристическия отрасъл?

Илиян Иванов: При тази сива икономика под въпрос е и достоверността на статистическите данни, които засягат туризма. Не можеш да правиш стратегия, след като не знаеш точно колко хотела има в България. Националният статистически регистър никога не е работил по отношение на хотелите и ресторантите. Една трета от общините не подават необходимите данни към Агенцията по туризъм. Или ако го правят, подават тази информация от време на време. Г-жа Анелия Крушкова изнесе данни, според които в България през миналата година е имало 300 000 легла. В същото време от община Несебър съобщиха, че разполагат с база от 320 000 легла. Получава се изключително несъответствие в изнесените данни.

Голяма пречка за развитието на отрасъла е и неприемането на Закона за браншовите организации. Държавата бави този закон, защото не е заинтересована да има силен партньор. Няма воля да се осъществи нормативна промяна в тази посока.

Бихте ли представили дейността на Националния хотелиерски мениджмънт клуб и каква е реалната полза за вашите членовете?

Анастасия Панайотова: Наред с обученията за мениджъри от средно и висше управленско ниво, от две години организираме бизнес делегации с конкретна професионална насоченост в Ню Йорк, Маями, Лас Вегас, Сан Франциско, Хавай, Сингапур и Малайзия. От срещите правим филми, достъпни чрез Интернет страницата ни. Това е безценна информация, защото винаги минаваме през всички звена в хотела и съпътстващите обекти, които остават скрити за погледа на обикновения турист.

Колегите ни в чужбина са открити - те не крият нищо от практиката си. Като пример за ползата от такава обмяна на опит бих посочила мениджмънта на Гранд хотел София. Там е приложена голяма част от видяното при тези срещи. Важното е да си открит и предприемчив, да умееш да носиш отговорност за нещата. Гранд хотел София е изцяло българска собственост и с български мениджмънт, но изпреварва водеща световна верига като Кемпински например. Това доказва, колко важен в отрасъла е мотивираният човешки елемент.

Илиян Иванов: От една година разработваме специален софтуер за провеждане на интернет обучения, т.н. уебинари. Ще обучаваме хотелиери и ресторантьори, без те да напускат работните си места. Като национална асоциация ще предлагаме професионална информация на бранша, достъпна чрез съвременни технологии. Те спестяват време и средства и са високо ефективни. Това е един начин за "поглъщане" на информация без усилие.

Българите като че ли нямаме желание да се развиваме за разлика от други нации, които мислят в перспектива за развитието на отрасъла. Само един пример - египетското министерство на образованието е подписало договор с Американската хотелиерска асоциация за обучението на 75 000 кадри. Въпреки, че хотелите в Египет са частни, държавата е поела ангажимент за тригодишното обучение на този персонал от различни нива в професията. След две-три години ще имаме един коренно променен Египет като туристическа дестинация, ниво на конкурентоспособност и обслужване.

Анастасия Панайотова: Ето защо държавата и бизнесът не трябва да си прехвърлят отговорността, а да работят в парньорство за развитие на сектора.

Ще има ли пари за туризъм по линия на еврофинансирането?

Илиян Иванов: Непряко. Могат да се получат по линия на общините и държавната администрация. Но консултантите с опит по европроекти съветват заинтересованите да участват директно през Брюксел. А точно такива проекти, свързани с развитието на туризма, са твърде малко на брой.

По начало туризмът е един консервативен отрасъл. Това, което се случва като развитие на идеи в медицината, информационните технологии или авиоиндустрията, успява да пробие в туризма в най-добрия случай след пет години.