България е на 26-о място по бюджетна прозрачност, заяви Георги Ангелов от "Отворено общество", по време на проведената днес пресконференция относно бюджетната прозрачност - представяне на резултатите от инициативата "Отворен бюджет` 2006" за България и 59 страни по света."

Според изследването сред особеностите на българската бюджетна процедура е липсата на ясни правила при изразходването на бюджетния излишък, смята Ангелов.

Парламентът не разполага и с достатъчно експерти за оценка на бюджета, както и за внасяне на предложения. Последната дума винаги е на министъра на финансите, който обикновено казва, че няма пари, а след това се образува излишък, отбеляза Георги Ангелов, цитиран от БТА.

Изследването включва 59 държави по целия свят и има за цел да установи, доколко обществото е наясно как правителството харчи бюджетните пари и дали има механизми за контрол върху работата му. Обект на анализ е също така дали правителството оповестяването своята бюджетната и финансова политика за бъдещи периоди. Използвани са 122 въпроса, които помагат да се изготви индекс на бюджетна прозрачност.

Според резултатите на представеното изследване, в България има някаква прозрачност за бюджета на държавата. Индексът за България е 47 (от 1 до 100), което я поставя в третата от петте категории заедно с 21 други държави като например Индия, Мексико, Турция, Хърватска, Филипините, Танзания и Русия.

Само шест държави предоставят достатъчна бюджетна информация на своите граждани - това са Франция, Нова Зеландия, Словения, Южна Африка, Великобритания и САЩ. На „дъното" са десет държави, които не предоставят никаква информация на гражданите си: Ангола, Боливия, Буркина Фасо, Чад, Египет, Монголия, Мароко, Никарагуа, Нигерия и Виетнам.

По време на пресконференцията бяха изтъкнати слабостите на националното изпълнение по отношение прозрачността на бюджета. Стана ясно, че това са на първо място липсата на информация за предварителните обсъждания на разходните пера - например дали за образование в България ще се дават 3,5% или 5%, което се решава на практика през април и май, а остава скрито за обществеността.

Решението, с което се разкрива бюджетната процедура, не се публикува. Освен това правителството не публикува доклад за междинното изпълнение на бюджета в средата на годината.
Одитните доклади по бюджета в България се публикуват бавно. Те дават препоръки и критики, но „нищо не се променя".

Слабост е, че не съществуват идеи за управляване на бюджетния излишък. България е една от малкото държави, които регистрират вече няколко поредни години излишъци по бюджетната сметка, но гражданите нямат възможност да влияят как да се харчи той: дали за пенсионно осигуряване, дали за управление на държавния дълг, дали за инфраструктурни проекти или за благотворителност.

„Прозрачност означава не само информация, а и наличие на механизми за определяне на посоката".

Значителен проблем представлява липсата на ресурс от страна на Парламента как да бъде управлявана бюджетната информация. Става дума за „човешки ресурс" - в парламентарната Бюджетна комисия има твърде малко истински икономисти, т.нар. мозъчен тръст.

На всичкото отгоре Министерството на финансите не поддържа Интернет сайта си, каза на пресконференцията ръководителят на изследването.

Бюджетното информиране в България има разбира се и своите положителни страни. Това са данните за текущото изпълнение, които на световния фон са доста подробни. Освен това годишните доклади за изпълнението съдържат нужната информация, за да може да се състави мнение за правителствената финансова политика.

Ситуацията по бюджетната прозрачност в България не е „под всякаква критика", но като цяло има още твърде много какво да се желае.