Не е изненада, че материалното благосъстояние на домакинствата варира значително в различните държави в Европейския съюз. Това се потвърждава и от актуалните данни на Евростат за материалното богатство на хората в общността, видени от Money.bg, в които присъства и България.
По-любопитното в случая е, че този можем да се сравним не само с Румъния, а с традиционно смятаната за по-богата Унгария. Оказва се, че българите са се изравнили именно с унгарците по материално богатство. Следват подробностите.
Източник: архив ЕПА
През 2023 г. нивата на действителното индивидуално потребление в страните от ЕС варират между 70% и 136% от средното за ЕС. Тази информация идва от данни за паритетите на покупателната способност (ППС), публикувани от Евростат. Индивидеуалното потребление на глава от населението - AIC, се изразява в покупателната способност и се използва като мярка за материалното благосъстояние на домакинствата.
Терминът се отнася за всички стоки и услуги, действително потребени от домакинствата. Обхваща потребителски стоки и услуги, закупени директно от домакинствата, както и услуги, предоставяни от организации с нестопанска цел и правителството за индивидуално потребление (напр. здравни и образователни услуги). При международни сравнения терминът обикновено се предпочита пред по-тясната концепция за потребление на домакинствата, тъй като последното се влияе от степента, в която нестопански институции и държавното управление действат като доставчици на услуги.
Миналата година девет страни регистрират AIC на глава от населението над средното за ЕС. Люксембург отбеляза най-високото ниво с 36% над средното за ЕС. Люксембург е последван от Нидсерландия и Германия (и двете се изкачват с по 19%).
AIC на глава от населението обикновено е силно свързан с БВП на глава от населението, тъй като AIC на практика е най-големият разходен компонент на БВП.
Източник: iStock
Мястото на България и Унгария
Най-ниски нива на AIC на глава от населението са регистрирани в Унгария и България. И двете страни са с 30% под средното за ЕС, но пък наравно. Следва Латвия с 26% под средното за ЕС. Трябва да уточним, че през последните 3 години AIC на глава от населението спрямо средното за ЕС се е променило в повечето страни от ЕС.
Между 2021 г. и 2023 г. нивата на AIC са се увеличили в 15 държави от ЕС, най-вече в Ирландия (99% от средното за ЕС през 2023 г. в сравнение с 91% през 2021 г.), Кипър (100% срещу 94%) и Малта (90% срещу 85% ).
Обратно, нивата на AIC са намалели в 11 държави от ЕС. Най-големият спад е регистриран в Дания (108% през 2023 г. срещу 122% през 2021 г.), Швеция (106% срещу 112%), Литва (88% срещу 93%) и Чехия (81% срещу 86%).
Измерванията на глава от населението показват по-големи разлики между страните от ЕС за БВП, отколкото за действителното индивидуално потребление. Люксембург регистрира най-високото ниво на БВП на глава от населението, изразено в стандартите на покупателната способност в ЕС, със 137% над средното за ЕС, изпреварвайки Ирландия (113%) и Нидерландия (33%).
За разлика от тях България (36% под средното за ЕС), Гърция (31%) и Латвия (30%) регистрират най-ниски нива, но все пак отчитат сериозен ръст през годините. Впрочем, БВП на глава от населението спрямо средното за ЕС също се променя значително за повечето страни през последните три години.
През 2023 година например, в сравнение с 2021 година, относителните обеми на БВП на глава от населението са се увеличили в 12 държави. Най-голямото увеличение е регистрирано в Португалия (81% от средното за ЕС през 2023 г. в сравнение със 74% през 2021 г.), Испания (91% срещу 85%), Румъния (78% срещу 72%) и Хърватия (76% срещу 70%) .
От друга страна, нивото на БВП на глава от населението е спаднало значително в Люксембург (237% срещу 260%), Ирландия (213% срещу 226%), Дания (125% срещу 134%) и Швеция (114% срещу 121%) .
USD
CHF
EUR
GBP
