Нарушило ли е правителството Закона за публичните финанси през 2023-а с по-висок дефицит от допустимото?

Наскоро Националният статистически институт обяви официално размера на Брутния вътрешен продукт за 2023-а. Той е ни повече, ни по-малко от 185 млрд. лева. Той е с 24.21 млрд. лева по-голям от записания в изготвената през 2022-а Средносрочна бюджетна прогноза за бюджета за 2023-а и с 6.18 млрд. лева по-малък от записания БВП в изготвената през ноември 2023-а Актуализирана бюджетна прогноза за бюджета през 2024-а. Тези разминавания нямаше да са от голямо значение, ако последното не влияеше пряко върху един стратегически важен показател, който е част от Маастрихтските критерии за приемане на всяка една страна от ЕС в Еврозоната и е записан в Закона за публичните финанси като основно изискване за поддържане на финансовата стабилност в страната. Става дума за правилото, гласящо че на начислена основа дефицитът на Консолидираната фискална програма не бива да надхвърля 3% от БВП.

Влиянието на дефицита върху финансовата стабилност

Помните ли самодоволните физиономии на някои министри, които сега за пореден път ще се опитат да влязат в Народното събрание като депутати в самия край на 2023-а и началото на 2024-а, когато обявиха, че бюджетът приключва годината с 2.9% дефицит? Така бе записано и в нарочното прессъобщение на Министерството на финансите за резултатите от изпълнението на бюджета за дванадесетте месеца на 2023-а. Ще цитираме тази част от въпросното прессъобщение: "На база на данните от месечните отчети бюджетното салдо по КФП за 2023 г. е дефицит в размер на 2,9 % от прогнозния БВП, като той се формира от дефицит в размер на 2,8 % от прогнозния БВП по националния бюджет и дефицит в размер на 0,1 % от прогнозния БВП по европейските средства.

Кой взе решенията за гигантския дефицит и как всички ще го платим

От години се режат инвестиции, а без тях няма растеж, категорична беше Людмила Елкова от УС на БНБ

Салдото по КФП съответства на изискването на фискалното правило по смисъла на чл. 27, ал. 4 от Закона за публичните финанси. Предварителните данни сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикативното салдо по КФП в очакваното изпълнение за 2023 г. към Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2024-2026 г., което е дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП".

Опасенията на икономистите

Тогавашните опасения на някои уважавани икономисти, че размерът на БВП може да е по-нисък от прогнозирания и поради това съществува риск размерът на дефицита за 2023-а да надхвърли 3%, останаха нечути сред общата еуфория, че сега, като сме се справили с дефицита, още малко ще положим усилия и по отношение на инфлацията и влизането в Еврозоната ни е в кърпа вързано. Това за инфлацията го видяхме каква илюзия е; оказа се обаче, че и изпълнението на изискването за дефицита е лъжа. Защо ли? Ами разделете обявения от НСИ Брутен вътрешен продукт с размера на отчетения дефицит за 2023-а по Консолидирана фискална програма. Ще получите над 3 процента.

Източник: iStock

Затягне или разтягане на коланите?

Впрочем, няма нужда да смятате. Въпросните данни можете да намерите на сайта на Министерството на финансите в раздела "Годишни данни по консолидираната фискална програма". Там, във файла "Консолидирана фискална програма 2014 - 2023 г.", ще отворите екселската таблица, където ще прочетете, че за въпросната година консолидираният дефицит е бил 5 617 млн. лева, а като размер спрямо БВП това прави 3.1%, а не 2.9%, както преди година и 10 месеца се похвали Министерството на финансите. Ще рече, че е лъжа писмено декларираното: "Салдото по КФП съответства на изискването на фискалното правило по смисъла на чл. 27, ал. 4 от Закона за публичните финанси".

Лъжа е също така, че отговаряме на Маастрихтските критерии по отношение на дефицита. Законът за публичните финанси е нарушен, но не един, а най-малко два пъти, защото според неговите правила, когато се допусне дефицит над 3% от БВП, правителството, което и да е то, трябва да вземе мерки за консолидиране на държавните финанси с цел през следващите години да се постигат по-малки дефицити, с които да се компенсира допуснатото превишение на ограничението за дефицита. Консолидиращи мерки означават заедно или поотделно свиване на ръста на разходите и увеличаване на ръста на приходите, така че през следващите години да има дефицити от 1%, 1.5% до 2%, но не повече. Беше ли направено подобно нещо за бюджет 2024-а? Не, разбира се. Случи се точно обратното.

Любомир Дацов: Предстоят поне 3 години на строги фискални ограничения

По всяка вероятност Министерство на финансите ще вземе бюджета на ръчно управление през декември

Ще има ли ново нарушение на закона?

Може ли бюджет 2024-а да го постигне същата съдба като този за 2023-а, за което ще научим след година? Ама разбира се, особено като се има предвид, че бюджет 2024-а работи с надценен БВП, както този през 2023-а, и с ръст на разходите, който чувствително изпреварва ръста на приходите. Ще бъде ли това поредното нарушение на Закона за публичните финанси? Без съмнение. А какво ще им се случи на политиците за това системно нарушение на въпросния структурен закон? Нищо специално, както и до сега. А на гражданите и бизнеса? Те все повече се доближават до ситуацията, в която, за да има държава, ще трябва да се вдигат данъчноосигурителните ставки. Така гражданите и бизнесът ще платят за незаинтересоваността си какви политици ги управляват и нагледно за пореден път ще докажат правотата на максимата "Прост народ, бедна държава".