Проектобюджетът за 2025 година беше внесен от служебното правителство в Народното събрание на 13 декември и предстои неговото обсъждане и евентуално приемане. За повечето проектобюджети е имало претенции от отделни сектори, но не се е случвало БНБ да препоръча този най-важен за държавните финанси документ изобщо да не се приеме, а редица (изявени) финансисти да описват колко зле финансово ще се окаже страната ни, ако той евентуално се приеме.
На първо място, според становището на БНБ, заложените параметри в разходната част на бюджета предполагат значително нарастване на преразпределителната роля на държавата в икономиката през 2025 г. при планирани общи бюджетни разходи по Консолидираната фискална програма в безпрецедентен размер от 46 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), какъвто не е наблюдаван в периода от 1998 г. до сега.
Липсата на мерки, водещи до устойчива фискална консолидация, които да са фокусирани върху ограничаване на високия растеж на текущите бюджетни разходи, увеличава значително вероятността от наложително повишаване на данъчно-осигурителната тежест за фирмите и домакинствата.
В резултат, предлаганата фискална рамка за 2025 г. представлява цялостна промяна в провежданата до момента икономическата политика в страната, основана на поддържането на ниски данъчни ставки на корпоративните данъци и на данъците върху доходите на физическите лица, които подкрепят икономическия растеж и имат положително влияние върху търсенето и предлагането на труд, посочват от БНБ.
Продължаващото силно нарастване на текущи бюджетни разходи с постоянен характер и поддържането на бюджетни дефицити, които са близки до 3 на сто от БВП, води и до значително нарастване на рисковете пред фискалната устойчивост на страната и също така застрашава постигането на целта за приемане на еврото в България във възможно най-кратки срокове.
Бившият вицепремиер Николай Василев посочи в телевизионно интервю, че при така заложените параметри ще се стигне до бюджетен дефицит от над 6%, което е далеч над изискването за страните от ЕС от 3%. Като една от препоръките за спиране вдигането на разходите, той изтъкна съкращаването на държавната администрация - ход, който е направен когато той е бил в държавното управление.
Според бившия министър на финансите Милен Велчев, страната ни с такива бюджети би могла да стигне ако не до аржентинския, то до гръцкия сценарии. Това означава, че е възможно да стигнем до хиперинфлаиця, макар и в по-умерен вариант, т.е. по пътя на Гърция - която години наред раздаваше държавни пари безконтролно, а накрая трябваше дори да намалява пенсиите.
Мнението на Милен Велчев е, че за да се съкратят разходите, би могло да се отложи вдигането на бюджетните заплати, а увеличението на пенсиите да става по-бавно от планираното.
Другият вариант е нарастване на бюджетните приходите чрез вдигане на данъци, което не е желателно, каза още Велчев пред БНР.
Още по-категоричен в отрицателното мнение за проектобюджета за 2025 година е бившият премиер Иван Костов.
Според него, ако проeктобюджетът за 2025 година бъде приет, следващата година дефицитът ще нарасне лавинообразно, бедните ще станат още по-бедни, а богатите - по-богати. Пред БНР той направи сравнение с 1994 година и времето на правителството на Жан Виденов, когато по думите му, е използвана същата бюджетна политика, предизвикваща изкуствен подем в икономиката и доходите, но за кратко, а след година и половина - рухване заради хиперинфлацията.
По думите на Иван Костов, министърът на финансите трябва да предложи такъв проект на бюджет, който отговаря на изискванията на ЕС и на българското законодателство за съставяне и предлагане на бюджет - добър за цялата страна - а не да отговаря на изискванията на този, който иска да отиде на избори спешно.
USD
CHF
EUR
GBP
