Правителството публикува предложението си за бюджет през 2025-а. В средносрочната бюджетна прогноза, в която се съдържат мотивите към новата приходно-разходна сметка на Консолидираната фискална програма, част от която е и държавния бюджет се съдържа интересна информация от която стават ясни поне три неща. На първо място вече няма никакво съмнение, че бюджета за 2024-а, който бе гласуван от предишното Народно събрание по предложение на сглобеното редовно правителство, е продънен в самата си основа. Заради надценения ръст на БВП съществува реален

риск дефицитът да е над 3 % от БВП

и това се признава от сегашното служебно правителство.

"Очакваното изпълнение на КФП за 2024 г. се основава на оценка за приходите от 35,9% от БВП и разходите на ниво от 39,1% от БВП, при което се формира дефицит от 3,3% от БВП. Разчетите по очакваното изпълнение за 2024 г. очертава значително по размер неизпълнение на приходите от помощи и дарения по КФП, основно поради непостъпване на планираните втори и трети транш по МВУ и част от планираните приходи по оперативните програми на ЕС. Независимо от значителното изоставане от прогнозните разходи по сметките за средства от ЕС, както и предприетите компенсиращи мерки за повишаване на събираемостта на приходите и реализиране на икономии в разходите по държавния бюджет на консолидирано равнище, съществува риск за влошаване на индикативното салдо по КФП спрямо заложеното целево ниво в мотивите към ЗДБРБ за 2024 г.

Въпреки това, прилагайки методологията на Европейската система от регионални и национални сметки 2010 (ЕСС 2010) за оценка на показателите за сектор "Държавно управление", ще бъдат положени максимални усилия дефицитът на сектора за 2024 г. да остане в рамките на референтната стойност от 3 на сто от прогнозния БВП", пише на стр.22, абзац трети в Средносрочната бюджетна прогноза. Същото това очакване за дефицит над 3% е отразено и в таблицата на стр. 21-а. Не се съмняваме, че приходната администрация ще положи всички възможни усилия да за повишаване на данъчните, акцизните и митническите постъпления както и че допълнително в края на тази година ще спести всички разходи, за които това е възможно. Но дори и тези усилия могат да бъдат безполезни, а ко се окаже, че след сезонното изглаждане БВП за 2024-а не е прогнозирания 201.47 млрд. лева, а с 200-300 млн. лева по-малко. Както се случи за 2023-а където дефицитът на консолидирана основа се оказа, че е малко на 3% от БВП. По-точно 3.034 процента.

Евентуален по-нисък БВП

и през 2024-а ще свие основата за ръста на БВП през 2025-а. И това е второто важно обстоятелство, защото БВП е базата, на която се правят всички бюджетни сметки. За 2025-а бюджета е построен на очакван БВП от 215.23 млрд. лев, който ще дойде в следствие на планиран реален ръст от 2.8 процента. Дори този ръст да бъде реализиран, ако базата върху която стъпва от 2024-а бъде по ниска и крайния резултат ще е по-малък от планирания заедно с произтичащите от това негативни последствия за приходите. А основания за такива опасения има. От таблицата на стр. 13 в Средносрочната бюджетна прогноза се вижда, че за ускоряване на растежа през 2025-а се разчита на рязко увеличаване на бруто образуване на основния капитал - от минус 2.7% през 2024-а до 6.9% през 2025-а и от износ на стоки и услуги - от 0.2% на 2.7%. Потреблението си остава на 4%. Много интересно откъде ще дойде този ръст когато частния сектор се задъхва, много производства и бизнеси затварят, чуждите инвеститори един по един се изтеглят, а най-големите търговски партньори на България се гърчат в икономически конвулсии. Надеждата е в средствата от ЕС, но при сегашната политическа конюнктура, най-вероятно тазгодишният провал, ще се повтори и през 2025-а. Единствената надежда е на финансовия сектор и това, че правителството поне засега се е отказало от налагането на данъци върху така наречените свръхпечалби е проява на държавническа мъдрост. Защото именно реинвестираните в капитала печалби на финансовия сектор позволиха през 2024-а да имаме положително салдо по преките инвестиции. Друг е въпроса, че ръстовете и на тези печалби вече се забавят.

И тук идваме до третия важен факт, за който всички разумни финансисти у нас предупреждаваха. Заради провежданата от 2022-а насам безотговорна фискална политика бюджета вече дори не може да бъде закърпен без

увеличение на данъчно-осигурителното бреме.

От Средносрочната бюджетна прогноза вече се вижда, че това без каквито и да е условности ще стане от 2026-а когато осигурителните ставки ще скочат първо с 3%, а след това -през 2027-а, с още 2% годишно. Честито на всички легално работещи граждани и на предприемачите, който работят в светлия сектор на бизнеса. Тяхната коректност към държавата и обществото ще бъде възнаградена с по дълбоко бъркане в портфейлите им. А до тогава, през 2025-а се предвиждат определен нормативни извънредни мерки, които трябва да донесат по-високи приходи на хазната. Става дума за данъчни амнистии и за увеличаване акцизите на тютюна и алкохола, което според правителството било грижа за здравето на хората.

Що се отнася до разходите за заплати в публичния сектор

и за пенсиите, за които повечето здравомислещи икономисти говореха, че техния ръст трябва да бъде ограничен... нищо подобно не се планира. През 2025-а имаме заложено увеличение на минималната работна заплата от 933 лв. месечно на 1077 лева, ръст с 10% на възнагражденията в публичния сектор като за някои професии като учители - увеличение от 499 млн. лева, армия и полиция той е доста по-висок . Например общо за заплати в сектор "Отбрана и сигурност" разходите през 2025-а ще нараснат с 2.15 млрд. лева. Поне така пише в таблицата на стр. 32 в Средносрочната бюджетна прогноза. Като цяло в Консолидираната фискална програма през 2025-а е предвиден ръст

Няма съмнение, че от 1 юли 2025-а ще има

увеличение на пенсиите с 8-9% заради швейцарското правило.

Това последното - за пенсиите е при планирана инфлация за 2025-а от 2.6% по Хармонизирания индекс на потребителските цени. И как така по швейцарското правило пенсиите растат близо три пъти по-бързо от инфлацията? Ами защото освен инфлацията швейцарското правило у нас включва и ръста на осигурителния доход. А като буташ минималната работна заплата нагоре и увеличаваш възнагражденията в публичния сектор расте и осигурителния доход. И в резултат на това през 2025-а разходите за пенсии ще нараснат с над 2.48 млрд. лева, а за социални помощи и обезщетения с още близо 2.54 млрд. лева. Така общият ръст само на социалните разходи по Консолидираната фискална програма през 2025-а се планира да е около 5 млрд. лева. Този ръст на разходите не може да бъде покрит от очакваното увеличение - с около 3.2 млрд. лева на приходите от осигурителни вноски, което означава, че и без това огромния дефицит в държавното и обществено осигуряване ще продължи да се разширява и финансирането му да тежи на Държавния бюджет. Същото се отнася и за дефицита на Здравното осигуряване, защото за 2025-а е заложен ръст на здравно-осигурителните плащания от близо 1.4 млрд. лева, а прираста от здравноосигурителни вноски е планиран в размер на 720 млн. лева. Веднага трябва да направим уточнение, че в обяснителните записки в Средносрочната прогноза, засягащи социалната потика е записано, че увеличението на разходите на Държавното обществено осигуряване за 2025-а са малко над 3 млрд. лева. Но сравнителните данни в таблицата за Консолидираната фискална програма на стр. 159 в Средносрочната бюджетна прогноза показват ръст на социалните разходи и помощи от именно 5 млрд. лева.

Един детайл прави впечатление по отношение на осигурителните вноски. За 2025-а планираният ръст е над два пъти от ръстовете отчитани през предните няколко години и ръстовете заложени за годините след 2025-а. Защо това е така? Отговорът може да се търси в

планираните мерки за увеличаване на приходите.

Според средносрочната бюджетна прогноза основните източници са увеличение на данъка върху подземните богатства, което трябва да донесе допълнителни 900 млн. лева. А от амнистирането на дължими лихви по декларирани но невнесени данъци се очаква доход от 2.83 млрд. лева. В смисъл, че ще ти опростят дължимите лихви, ако си внесеш въпросните данъци. И Министерството на финансите разчита, че заради това облекчение фирми и граждани ще се юрнат да внесат в хазната въпросните милиарди. Същото се отнася за дължимите, декларирани, но неплатени осигурителни вноски. Заради опрощаване на лихвите по тези дългове, държавата разчита да получи допълнителни извънредни постъпления в размер на 1.07 млрд. лева. Допълнителни над 500 млн. лева се заложени от внасянето дължими, но неплатени на такса смет и данък сгради и превозни средства, срещу опрощаване на начислените лихви.

Още 750 млн. лева допълнителни приходи хазната е планирала от обявяването и плащането на 15% данък на необявени - разбирайте укрити, доходи. Дори е направено предложение тези, които се престрашат да направят това, да не бъдат преследвани по текстовете на Наказателния кодекс, който предвижда съответните санкции за лицата извършили престъплението укриване на данъци и осигурителни вноски. Явно Министерството на финансите е пресметнало, че общата укрита сума е над 5 млрд. лева. Иначе защо ще залага подобна цел за приходи от 750 млн. лева в следствие на въпросната мярка. А сега само си помислете, ако тези три мерки не доведат до очакваните резултати, каква ще е щетата за приходната част на хазната, дали тя може да бъде компенсирана от други източници (съществуват ли в бюджета буфери за подобни случаи) и как ще повлияе всичко това на дефицита, който и без това е на ръба на 3% от БВП? Въобще разумно ли е да се планира бюджет въз основа на подобни приходи?

Другите приходни мерки за свързани с увеличение на акцизите върху тютюневите изделия и алкохола, от които се очакват допълнителни приходи от близо 500 млн. лева. Тук ще обърнем внимание на закономерността, че когато акциза на въпросните стоки достигне някакъв предел (никой не може да каже какъв е той) ще получим ръст на контрабандата и вместо увеличение на приходите можем да станем свидетели на тяхното намаление.

Няма да пропуснем и заложените 850 млн. лева от мерки за намаляване на сивата икономика. Така от тук описаните плюс още няколко инициативи за увеличаване на приходите правителството планира да осигури общо над 7.35 млрд. лева постъпления.

В следствие на всички тези и много други прогнози и инициативи Консолидираната фискална програма според служебния кабинет изглежда по следния начин.

Общо приходи, помощи и дарения от близо 92. 49 млрд. лева.

Това е ръст спрямо очакваното изпълнение за 2024-а с над 20.24 млрд. лева. Тук се включват приходите от корпоративни данъци - 7.19 млрд. лева, които се увеличават в сравнение с 2024-а с 1.66 млрд. лева. Прави впечатление, че има рязък - над два пъти, скок на приходите от данъци от финансови институции, въпреки, че облагане на свръхпечалбите не се предвижда, което означава, че финансовия сектор е постигнал някаква договорка с правителството.

Заложените приходи от данък върху доходите на физическите лица през 2025-а е 9.18 млрд. лева и в сравнение с 2024-а ще отбележи ръст от близо 2 млрд. лева. Постъпленията от социални и здравноосигурителни вноски са над 21.97 млрд. лева, от ДДС - 23.41 млрд. лева (ръст от близо 5 млрд. лева), а от акцизи - близо 8.52 млрд. лева (ръст от 1.86 млрд. лева). От неданъчни приходи са планирани 11.35 млрд. лева, а от БНБ е заложена вноска от 1 млрд. лева. Неприсъщата за БНБ донорска функция спрямо бюджета се увеличава, защото миналата година тя бе материализирана под формата на 660 млн. лева.

Предвидените разходи в КФП за 2025-а са близо 98.91 млрд. лева.

Това е заедно с вноската в ЕС в размер на 2.02 млрд. лева. Веднага фиксираме ръст на разходите с 20.11 млрд. лева спрямо очакваните за 2024-а. Между другото те са с 2.7 млрд. лева по малко от планираните, заради умното им планиране от редовното правителство на сглобката. Най-големи - 40.57 млрд. лева са социалните и здравноосигурителни плащания. В сравнение с очакваното изпълнение за 2024-а те нарастват с 6.26 млрд. лева. А сега направете съпоставка между приходите от социални и здравноосигурителни вноски и разходите за този род плащания и ще установите, че тази сфера зее дефицит от 18.6 млрд. лева, който постоянно се разширява, защото за 2024-а се очаква той да бъде16.27 млрд. лева.

Следващите по размер разходи са тези за персонал - 23.04 млрд. лева, от които за заплати -15.81 млрд. лева. Отделно са разходите за издръжка - 10.2 млрд. лева.

В проектобюджета са записани сериозни капиталови разходи - 14.07 млрд. лева, които са над два пъти повече от очакваното изпълнение за 2024-а в размер на 6.82 млрд. лева. Ето къде е сериозният буфер, който трябва да покрие евентуален провал на заложените приходни мерки. Много интересно какви капиталови разходи ще се правят при сегашната политическа нестабилност. Както се вижда от изпълнението на бюджета спрямо това което бе заложено в него усвояването е между 70% и 75% . И ако това съотношение се запази или влоши през 2025-а б КФП веднага се оформя един резерв от близо 5 млрд. лева. Друг е въпросът как неизпълнението на капиталовата програма влияе на икономическия и бизнеса.

При така планираните приходи и разходи

Дефицитът по КФП за 2025-а е над 6.422 млрд. лева

Това е 3% от БВП и е по-малко от планирания очаквания дефицит за 2024-а в размер на над 6.55 млрд. лева. Друг е въпросът дали тези които ще изпълняват бюджета за 2025-а (ако той бъде приет в сегашния му вид) ще могат да осигурят планираните приходи и заедно с това да удържат разходите в очертаните общи параметри. Отделен е въпроса дали ще достигнем планирания БВП. Събитията през 2024-а показват, че имаме проблеми и по трите направления. Накрая не можем да не споменем още един тревожен детайл. Въпросните дефицити водят до постоянно увеличение на дълга - от 47.29 млрд. лева през 2024-а до 59.8 млрд. лева през 2025-а с хоризонт да достигне 81.1 млрд. лева през 2028-а. Спрямо БВП също има нарастване. От 23.5% през 2024-а до 27.8% през 2025-а с хоризонт до 32.8% през 2028-а. По-важното в случая е че сериозно се увеличават лихвите по този дълг, които директно влияят върху разходната част на бюджета. За 2025-а те са над 1.6 млрд. лева, при очаквани разходи по това перо от 1 млрд. лева за 2024-а. А през 2028-а се планират да надхвърлят 3 млрд. лева. Забелязвате ли заплашителния ръст? Ако не го забелязвате ще цитираме отново Средносрочната прогноза.

"За периода 2025-2028 г. тенденцията за нарастване на лихвените разходи за обслужването на държавния дълг се запазва в следствие на прогнозираното увеличение на размера на държавния дълг за визирания период в комбинация с конюнктурата на местния и международните пазари на суверенен дълг, като съотношението на лихвените разходи спрямо прогнозния БВП в края на средносрочния хоризонт се очаква да достигне до 1,2% (0,5% в края на 2024 г.)", е констатацията на Министерството на финансите. И това е прогноза, която не взема предвид евентуални лихвени шокове на международните пазари, които са много вероятни през следващите една две години.