Бургаския завод за производство на кабели "Елкабел" бе първото приватизирано дружество на фондовата борса и това му отреди специфично място на капиталовия ни пазар. През януари 1998 г. държавата предложи на инвеститорите да закупят 60% от капитала на компанията, като цените достигнаха 25 сегашни лева за акция. Сега, почти пет години по-късно, е ясно, че който закупи книжа на "Елкабел" като портфейлна инвестиция, загуби. След като стана ясно, че контролът върху дружеството поема "Ем Джи елит холдинг" (бившият фонд на "Мултигруп"), цената на акциите бързо отстъпи, като реално според брокери книжата на кабелния завод струват, колкото е и номиналната им стойност - 1 лев. В момента за реална цена трудно може да се говори, при положение че последната сделка с тях е от миналия декември по 0.90 лева. В неДеля на фондовата борса висеше поръчка за продажба на цена от 1 лев, но интерес към акциите нямаше. Вероятно горе-долу толкова ще струват и държавните 17 563 акции от дружеството, равни на 0.198% от неговия капитал. Този дял ще се приватизира срещу компенсаторни инструменти на фондовата борса. След като през ноември 2001 г. капиталът на "Елкабел" се увеличи с 8 млн. лв. до 8.874 млн. лева, структурите на "Ем Джи корпорация" установиха пълен контрол върху бургаския завод. Дотогава кипърската компания "Ленитекс лимитед" държеше 25.95% от капитала и технически имаше известни възможности за влияние. С регистрирането на новата емисия в Централния депозитар обаче делът на офшорното дружество се стопи до около 4 процента. Най-голям акционер в "Елкабел" стана дружество от друга офшорна зона - лихтенщайнското "Пи Еф Ейч Си истеблишмънт", с 58.41% от книжата на бургаския завод. Пълномощник на тази компания в България е Илия Павлов. Това като че ли премахва всякакво съмнение кой е реалният собственик на "Елкабел". Освен фирмата от Лихтенщайн сериозен пакет от 36.93% от капитала на бургаското дружество притежава и "Ем Джи елит холдинг". Въпросната компания от държавата данъчен рай е и сред основните собственици на бившия приватизационен фонд на корпорацията на Илия Павлов. Така холдингът и офшорното дружество заедно притежават над 95% от капитала на завода и по всяко едно време могат да предприемат действия по отписването му от регистъра на публичните дружества. По този начин акциите на завода ще отпаднат от търговия на фондовата борса. Конюнктурата на бизнеса с кабели на вътрешния пазар тази година е по-сложна отпреди заради либерализацията на митата, заяви изпълнителният директор на "Ем Джи корпорация" Иван Карабатаков. Това отвори българския пазар за продукция от Турция и други страни. Нерядко се внасят и кабели, без изобщо да се плащат мита. Иначе основните конкуренти на "Елкабел" у нас са "Емка" - Севлиево, и "Гамакабел" - Смолян. У нас работят още няколко десетки предприятия, но те са сравнително малки. Според Карабатаков шансовете за подем на бургаския завод са свързани с кооперирането му с други компании от структурата на мултикорпорацията и участие в инфраструктурни проекти на Балканите. "Ем Джи корпорация" планира да играе важна роля в строителството на нефтопровода "Бургас - Александруполис". "Елкабел" ще бъде доставчик и за други проекти на "Минстрой холдинг", който е от дружествата на Илия Павлов. По-малка полза може да има заводът от инвестициите на корпорацията в туристическия сектор. "Елкабел" има и добро присъствие на външния пазар, като основни клиенти на завода в чужбина са компании от Великобритания и Германия. Бургаското дружество изнася и за Австрия, Русия, Франция, Белгия и Уругвай. Според Иван Карабатаков, за да остане дружеството конкурентоспособно, държавата трябва да създаде стимули за покупката на нови машини и оборудване. Той смята, че сегашните митнически правила облагодетелстват вносителите на готова продукция, а не българските производители. От приватизацията на "Елкабел" досега неговият финансов резултат е около нулата. За първите девет месеца на тази година обаче печалбата му е 2 млн. лева. В същото време приходите от продажби намаляват, като през 2000 г. те са били над 89 млн. лв., докато в периода януари - септември 2002 г. - малко повече от 38 млн. лева.