"Българска телекомуникационна компания" АД "Българска телекомуникационна компания" е учредена като акционерно дружество при разделянето на "Български пощи и далекосъобщения" ЕООД на "Български пощи" ЕООД и "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, постановено с Разпореждане на Министерския съвет от края на 1992 г. "Българска телекомуникационна компания е вписана в Търговския регистър на Софийския градски съд като еднолично акционерно дружество с Решение №1/24.12.1992 г. по фирмено дело №34241/1992 г. Конкурентни предимства Предвид мащабите на БТК дружеството де факто няма конкурент в страната от подобен ранг. Тя е монополист на пазара при повечето от предоставяните услуги и държи значителен пазарен дял. Компанията има изградена оптична мрежа, дигитални микровълнови линии и мрежи за предаване и Интернет комуникации. ПРИВАТИЗАЦИЯ Това е най-голямата приватизационна сага в страната, продължила почти едно десетилетие. Няколко правителства не успяха да продадат националния телеком въпреки бурното развитие в сектора в края на миналия век. По времето на правителството на Жан Виденов на 14 юни 1996 г. Агенцията за приватизация открива процедура за приватизация на БТК. През пролетта на 1997 г. е избран и консултантът в лицето на немската Дойчебанк. Две години по-късно, през 1999 г. правителството на Иван Костов прави нов опит за продажба на 51% от телекомуникационната компания. Опитът се оказва неуспешен, тъй като към компанията интерес проявява само един кандидат, гръцко-холандският консорциум OTE - KPN. За мажоритарния пакет консорциумът предлага 610 млн. долара, но до сделка така или иначе не се стига. На 21 март 2002 г. сегашният парламент одобри нова стратегията за приватизация на телекома чрез публичен конкурс. На 24 септември същата година окончателни предложения подават само първите два кандидата. За 65% от капитала на телекома "Вива венчърс" предлага 200 млн. евро и инвестиции от 450 млн. евро, а турският консорциум за същия пакет предлага само 15 млн. по-малко. АП стартира преговори с избрания за купувач на телекома "Вива венчърс". Последват няколко жалби срещу решението за избор на купувач, които в крайна сметка се оказват несполучливи. През пролетта на 2003 г. Надзорният съвет на АП не одобрява сключване на договор с "Вива венчърс" и постановява да се проучат възможностите за сделка с другия кандидат, като се парафира проектодоговор и с турския консорциум. При създалата се ситуация правителството иска от надзора да договори с купувачите още четири условия, а именно цена за пакета от 230 млн. евро, отказ от дивидента за 2002 г. и намаляване броя на съкратените с 2000 души и да изтеглят инвестиционната програма в първите години. След нова поредица от дела на 20.02.2004 г. се подписва договор между АП и "Вива венчърс холдинг" ГмбХ за продажба на 65% от акциите на БТК. Реалното прехвърляне на собствеността се извършва на 11-и предния месец, след като ден преди това БТК получи лиценза за третия мобилен оператор. Според стратегията шест месеца след касовата продажба 20% от телекома ще се предложат на фондовата борса срещу компенсаторни инструменти. Бизнеспартньори и конкуренти Клиенти БТК е компания от национално значение. Мрежата на компанията е с около 2.9 млн. основни телефонни линии. Фиксираната телефония е най-масово използваната услуга, от която се формират над 70% от приходите на компанията. Мрежата на БТК има директна връзка с над 45 чуждестранни телекомуникационни оператора, от които 29 европейски. БТК обслужва около 90% от международния трафик на България. Конкуренти В сектора на фиксираната телефония БТК няма конкуренция. Право за предоставяне на гласова услуга от КРС получиха пет компании, в това число "Орбител", "Нетплюс", "Глобал тех", "Некскоми" и "Първа източна международна компания". Пазарна позиция Състояние и основна дейност: Дейността на БТК включва развитие, експлоатация и поддръжка на националната фиксирана телекомуникационна мрежа за пренос на глас и данни на територията на страната. Дейносттите на компанията се извършват на три основни нива: централно управление; единадесет регионални управления; и голям брой по-малки поделения с разнообразен предмет на дейност. Компанията е монополист на телекомуникационния пазар в страната (без GSM телефония). Компанията обслужва 90% от международния трафик на страната. БТК е водеща и в Интернет пазара с дял от над 60% при предоставяне на Интернет достъпи. Предаването на данни се осъществява от три типа мрежи: BULPAC, BSAN, ATM, които осигуряват 90% от пазарния дял при тези услуги. "Българска телекомуникационна компания" АД е съдружник в следните смесени търговски дружества с чуждестранно участие: "Радио-телекомуникационна компания" ООД с 39%, в "Булфон" АД ­ 30%, и 8.6% от "Рила софтуер" АД. Финансово състояние: Нетната печалба на БТК за 2003 г. е 252.776 млн. лева, което е 1.34% по-малко спрямо година по-рано. Приходите за последните две години остават почти еднакви. За миналата година телекомът отчита приходи от 1.026 млрд. лв., или малко над 1 млн. по-малко от 2002 г. Известна промяна има в структурата на приходите. Ръст бележат постъпленията от абонамент с около 24 млн. лв., като същевременно има спад при постъпленията от интерконект и наети линии. Лек спад се забелязва и в приходите от разговори около 4.5 млн. лв., което е под 1% спрямо предходната година. Общите разходи на компанията за м. г. възлизат на 706.409 млн. лв. спрямо 651.978 млн. лв. за 2002 г. Инвестиции: Само за миналата година в БТК са инвестирани 267 млн. лева, като компанията е използвала изцяло собствени средства. SWOT анализ Силни страни БТК е доминиращ национален оператор, присъстващ във всички сфери на телекомуникационния пазар, монополист на пазара при телекомуникационни услуги; една от най-големите компании в страната, със значителен пазарен дял при предлаганите услуги; високи бариери в сектора; традиции в производството и висококвалифициран персонал; налична инфраструктура и изградени мрежи и системи, осигуряващи пълно покритие на територията на страната; получаването на третия GSM лиценз. Възможности Подобряване управлението на компанията след приватизацията й; изграждането на третата GSM мрежа в страната. Слаби страни Ниска цифровизация на мрежата; зависимост от цената на алуминия на международните пазари; нелоялна конкуренция от по-малки производители; тенденция на намаляване на разходите чрез фиксирани телефонни линии; съдебни спорове около приватизационната сделка за телекома; криза в сектора в световен мащаб; висок политически риск; необходимост от значителни инвестиции. Опасности Нарастване на конкуренцията след отпадането на монопола на дружеството; завземане на най-апетитните пазари на компанията; забавяне на инвестициите и съответно цифровизацията на компанията; стагнация в сектора и закриване на телефонни линии.