След определението на Административния съд рудопреработващият завод на "Горубсо-Кърджали" АД ще трябва да демонтира за собствена сметка и доброволно златодобивната инсталация, тъй като е незаконна. Районната дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ в Кърджали е изпратила в централния си офис в София определението на Административния съд, според което заповедта за демонтиране на новата инсталация в завода за добив на злато по цианидна технология остава в сила. Самото определение, прието на заседание на магистратите на 25 юни, е в сила от 3 юли. Сега се очаква ръководството на ДНСК да упълномощи дирекцията в Кърджали да изпрати поканата за доброволно изпълнение на въпросната заповед за демонтажа. Срокът за "доброзорното" премахване на тази потенциална екобомба от идеалния център на града е 14 дни. Ако това не се случи в законовия срок, следва принудителна ликвидация. Процедурите обаче са толкова дълги и тромави, че гарантират няколкогодишно разтакаване, обясниха спецове от РДНСК. Първо, местната дирекция трябва да констатира, че не е изпълнена поканата за доброволното премахване на инсталацията. После се изготвя протокол за действията на разрушителите, за броя и видовете техника и работници, за времетраенето и финансите. Финансирането пък трябва да се осигури от самите нарушители, т.е. от завода, който незаконно е изградил златодобивната фабрика на територията си. Всички тези сметки се изпращат в ДНСК в столицата за одобрение. Когато одобрението се получи в Кърджали, идва ред на процедурата по Наредбата за малките обществени поръчки за изпълнител. Напълно възможно е и тук работата да зацикли, тъй като на избраните разрушители им предстои среща с агресията на собствениците, ръководена от не особено дипломатичната директорка на завода инж. Живка Ковачева. Освен това демонтажът представлява малка по обем и ниско платена работа, която обаче ангажира много работна ръка и техника. Фабриката за добив на злато на кюлчета по цианидна технология бе изградена без всякакви разрешителни на територията на площадката на минно-обогатителния завод "Горубсо" в идеалния център на Кърджали. Инвестицията на дружеството е в размер на около 10 милиона лева. На 24 септември 2008г. изтече крайният срок за обжалване на заповедта на ДНСК пред Върховния административен съд. Заповедта е издадена на 11 юли 2008 г. и е връчена на изпълнителния директор инж. Живка Ковачева на 10 септември м.г. Две седмици след връчването на документа трябваше да започне доброволното му изпълнение. Ако то не се случи, ДНСК би следвало да пристъпи към принудително демонтиране на съоръженията. Според Ковачева обаче фабриката е напълно законна. Известна с откритата си омраза към журналистите, тя отказва да отговори дали обжалва "разрушителната" заповед на ДНСК пред ВАС. Строителството на златодобивната инсталация започна още в средата на 2006 г., без ОВОС и без обществени обсъждания. Кърджали узна за опасния сюрприз от предаване по телевизията, както и от публикации в печата. Градът настръхна от новината за цианидна технология, още повече, че заводът е на 100-200 метра от жилищни блокове, детска градина и парк за отдих с детски площадки. В средата на март 2007 г. "Горубсо" се пробва да узакони фабриката със заблудата, че новият строеж бил всъщност реконструкция на стари съоръжения. Това бе написано в заявлението, внесено в МОСВ, с което се искаше издаване на разрешение за работа с опасни материали на съществуващо производство. Кметът Хасан Азис свика обществено обсъждане по проблема. Впоследствие общината излезе с категоричното становище пред екоминистерството на "Горубсо" да не се разреши работата с цианидите. Азис препоръча да се спази законовият ред – фирмата да внесе инвестиционно предложение в МОСВ и в общината за новата инсталация, да се изготви доклад за ОВОС и едва тогава да се стартират проектирането, кандидатстването за строително разрешение, както и евентуалното изграждане. Шефката Ковачева все пак внесе предложението си през август м.г. Последва становище на кметството фабриката да се изнесе извън града. В края на 2007 г. докладът за ОВОС бе внесен в МОСВ и неколкократно връщан, но все още няма окончателно становище от екоминистерството за него. Междувременно жителите на града продължават да дишат през широко отворените си прозорци съдържанието на складираните в завода големи количества натриев цианид, ксантогенати и други вещества, необходими за работата на фирмата. Освен това, там се складират и тонове опасни химикали на 10-ина металургични и минни предприятия от страната. В складовете му всеки месец пристигат по 40 тона цианид, 60 тона ксантогенати, 50 тона син камък. Така на практика в центъра на Кърджали действа депо за опасни отрови. В раздела "Опасни вещества" в доклада на дружеството е записано, че средномесечно то разходва 12 тона натриев цианид, 3 тона цинков сулфат, 15 тона меден сулфат, натриев бисулфит 22 тона и т.н. Ковачева е категорична, че денонощната охрана на взривоопасните вещества е гарант за сигурността на Кърджали. /БГНЕС