След Освобождението през 1878 г. в България са проведени общо 17 официални преброявания на населението. Първото е през 1880 г. и е само за населението в Северна България, а второто е през 1884 г. за населението в Източна Румелия. След Съединението (1885 г.) всички следващи преброявания са за обединена България. Последното преброяване е през 2001 г.

На Фигура 1* е представена динамиката на населението в България (общо 15 преброявания, започвайки от 1887 г.). Независимо от всички катаклизми в развитието за цял един век населението бележи ясно очертан тренд на нарастване с най-висока стойност при преброяването през 1985 г. (8949 хил.души). Следващите две преброявания (1992 г. и 2001 г.), както и текущата оценка за 2002-2005 г. отчитат намаление на населението до 7719 хил.души в края на 2005 г. За последните две десетилетия населението на България намалява с 1230 хил.души.

Факторите за наблюдавания обрат са многобройни. Безусловно обаче един от основните (но не единственият) е емиграцията на населението след процеса на демократизация в края на 1989 г. Забележително е, че премахването на административните ограничителни мерки върху емигрирането и свободното движение на населението разкрепости най-силно България в сравнение с останалите страни от Централна и Източна Европа (Фигура 2). Вероятно следва да се върнем два века назад и да се замислим върху думите на А.Смит: "Най-убедителният признак за процъфтяването на една страна е нарастването на броя на нейното население".

Икономическите последствия от масираната емиграция са огромни. Новите емигранти са млади и творчески личности, хора, които са икономически агресивни и в този смисъл - новатори. Преките й последствия е невъзможно да се определят, а биха могли само ориентировъчно и вербално да се оценят.

Специфика на този процес обаче е в нейната частична обратимост. В началото негативните последствия са чувствителни. С времето обаче нещата започват да добиват по-различни очертания - стартира процес на обратно движение както на капитали, така и (донякъде) на хора.

Положителните последствия от българската емиграция могат да се подредят по следния начин: (1) Повишаване на квалификацията на етнически българи; (2) Създаване на потенциални двустранни икономически "мостове" към развития свят; (3) Приток на чуждестранни валутни ресурси към страната от емигрантски произход.


За 2004-2005 г., например, БНБ оценява, че в страната са постъпили средногодишно примерно близо по два милиарда EUR (почти една десета от БВП!), заработени от български граждани в чужбина (официални емигранти и работници-гастрольори) - наполовина от официалните емигранти, от една страна, и от гостуващи работници в страни от ЕС, от друга. Тези суми частично неутрализират търговския дефицит от 3-4 млрд.EUR. 

Потокът от чуждестранна валута по линия на временно работещите български граждани в чужбина (ЕС), както и от официалните емигранти, може да се оцени като косвена материална подкрепа най-вече от ЕС.

Вече към настоящия момент българската икономика фиксира положителни импулси от българската емиграция (както постоянна, така и временна) в чужбина във вид на репатрирани финансови ресурси в значителни мащаби (до една десета от БВП!). Макроикономическото управление следва да намери начини за поддържане и активизиране на тази дейност. Установяването на трайни и действени контакти с живеещите (и временно пребиваващи) в чужбина български граждани и стимулирането на естествените връзки с родината са дейности с чисто икономически последствия от взаимен интерес. Не бива да се подценяват всякакъв вид контакти, вкл. културни, спортни, туристически. Не е редно да се допусне българските граждани в чужбина да се чувстват изолирани от първоначалната си родина.

България следва да изработи нова действена политика спрямо българската диаспора - в посока на поддържане на българското самочувствие и самосъзнание, неоткъсване и неизолиране от родната среда, пълна информираност за промените и перспективите на страната без премълчаване на каквато и да е истина, разкриване на възможностите за бизнес. Част (може би немалка) от българската емиграция ще се асимилира в новата си родина, но друга част (може би чувствителна) ще остане привързана към България. Практиката показва (например в съседна Гърция), че немалко емигранти (а и техни потомци) са склонни да поддържат икономически контакти с първоначалната си родина, което в никакъв случай не бива да се подценява.