Страховете на синдика на "Кремиковци" Цветан Банков, че за активите на комбината няма да има мераклии, ако се тръгне към ликвидация, се оказаха напразни. Търговете още не са започнали, не е ясно какво ще се продава, но вече има наплив от инвеститори. Едни кроят проекти за производствената база, други - за свободните терени, трети ще влагат милиони в инфраструктура и фотоволтаици. "Този наплив е само в главите на хора, които търсят сензации", коментира преди дни Цветан Банков. В момента се извършва оценка на активите на металургичния комбинат, който бе обявен в ликвидация на 31 май т. г. Решава се и най-важният въпрос - дали дружеството ще се продава като цяло, или от него ще бъдат отделени територии. "Докато това не стане ясно, не виждам за какви инвеститори може да говорим", категоричен е Банков. Очаква се оценката на активите да бъде готова до месец и тогава да бъдат обявени първите търгове. По закон, ако на някой търг не се появят кандидати, имуществото се предлага отново, но на по-ниска цена. Така че е възможно ликвидацията да се проточи с години, както се случи с "Плама". "На практика моят план за преструктурирането на комбината и обособяването на няколко инвестиционни зони възкръсва с пълна сила", коментира вчера бившият изп. директор на "Кремиковци" Александър Томов. Този план бе предложен през 2007 г. в хотел "Шератон" пред над 30 наши и чужди компании много преди предприятието да тръгне по пътя на несъстоятелността. Формулата на Томов бе изграждане на търговски център плюс "завод като градина". "Ако това бе станало тогава, парите от продажбата на свободните земи и производствените активи щяха да влязат в хазната. Сега всичко, което се вземе, ще отиде за обезпечаване на кредиторите", казва Александър Томов. Леонора ЛЕКОВА Индийската "ТАТА" иска производството Някой бе сравнил "Кремиковци" с никому ненужен труп, от който и столицата, и държавата час по-скоро трябва да се отърват. Но "Кремиковци" не е само пещи, изпочупени халета, мръсни шахти и мъртва земя. Наред с овехтелите мощности комбинатът има активи, които във времето на растящи цени на металите стават все по-атрактивни. Това са заводът за непрекъснато леене на стомана, "Стан 1700" и прокатните мощности. За разлика отпреди те се предлагат за продан без дълговете, които тежаха върху целия комбинат. Всеки, който ги вземе, ще започне на чисто и има всички шансове да печели добре. Ще бъде нужно само да се инвестира в нова електропещ и така на практика ще се получи модерен металуричен комплекс, коментира един от бившите шефове на завода Лилян Вачков. Твърди се, че към покупката на тези производствени части проявяват интерес стоманодобивният клон на индийския индустриален гигант "ТАТА груп", както и добре познатите ни играчи от близкото минало на комбината - стоманеният крал Лакшми Митал и украинският милиардер Константин Жеваго. Георги Карауланов: Под земята няма нищо тайно Има много подземни съоръжения в "Кремиковци", но те не са против американците. А са под земята, защото там им е мястото." Така коментира вчера слуховете за наличието на град под комбината героят на социалистическия труд Георги Карауланов, който е един от участниците в строителството на най-големите мощности в "Кремиковци". Той посочи, че това са инсталации, които са свързани с производството. В тях няма нищо секретно, но са под повърхността, за да не пречат. Сега, ако се наложи разрушаването им, ще бъдат нужни години. Но "Кремиковци" си струва парите! - е категоричен Георги Карауланов. Ще вдигат сити на 5000 декара Не е мъртва и идеята за изграждане на лъскаво сити на териториите между рудника и завода. Говори се за обособяването на 5000 дка от общо 17 хил. дка на комбината, върху които ще се изградят офиси, търговски центрове и жилищни сгради. В тази зона замърсяванията от производствената дейност не са големи. Така че инвестициите във възстановяването на природата нямало да бъдат толкова скъпи. Идеята за изграждане на град на мястото на "Кремиковци" бе лансирана за първи път от Столичната община през 2007 г. През март т. г. премиерът Бойко Борисов я представи отново на гостуващия му ливански колега Саад Харири. Тя бе обсъждана и по време на визитата му в Кувейт и Катар. Планът предвижда върху терена да бъде построен бизнес комплекс с луксозни административни сгради и центрове за високи технологии. Гара Яна ще става Ротердам Италианска компания иска да изгради транспортно-логистичен център на част от територията на комбината, научи "Труд". Нейни представители са били в бизнес делегацията на италианския премиер Силвио Берлускони, който посети страната ни на рождения ден на Бойко Борисов - 13 юни. Проект за изграждане на транспортен възел върху терен на "Кремиковци" имаше и собственикът на "Екометал инженеринг" - Пламен Стоянов, който каза, че ще превърне Гара Яна в българския Ротердам. "Защо тировете да мърсят Европа? Защо тонове стоки да отиват до Ротердам и оттам да се връщат назад към европейските пазари. Идеята е да пресрещаме тежките камиони, да прехвърляме товарите им на вагони, които ще поемат на запад", заяви Пламен Стоянов в интервю за "Труд". Ще има нужда от паркинги, складове, мотели, магазини, ресторанти, душове - всичко, от което се нуждаят шофьорите на тежкотоварните автомобили, поели на дълъг път. София няма контейнерен терминал и който го направи, ще забогатее, допълниха експерти. При новите обстоятелства обаче реализацията на тези идеи ще зависи от предстоящите търгове за "Кремиковци".