Най-потърпевши от финансовата криза са най-онеправданите - възрастните хора и работниците от тежките производства "Къде ми отидоха парите? Имах 7000 лв., сега имам 5000 лв. ДСК ли ви е собственикът? Вие не сте истинската ДСК..." Възрастен мъж на около 65 години напрегнато и емоционално спори с консултантите в централата на пенсионна компания "ДСК Родина" на ул. "Оборище" в София. Треперещите ръце на човека държат договора с дружеството, а той продължава да не може да си обясни какво се е случило с парите му. Консултантът му обяснява учтиво: "Господине, ние сме пенсионно дружество "ДСК Родина". Наш собственик е Банка ДСК, която е част от унгарската финансова група OTП. През последната година всички пенсионни дружества имаме отрицателна доходност заради спадовете на фондовите борси. Както м. г. доходността се увеличи необичайно много, така тази година спадна. Това, което сте спечелили през м. г., сте загубили през тази. След известно време отново ще започне възстановяване". Възрастният човек не вижда какво може да каже или направи повече и напуска офиса разочарован. Той иска висока пенсия сега Няма време да чака още 2-3 години доходността по партидата му да се възвърне. Възрастните хора като този 65-годишен мъж, които през последните години са се осигурявали доброволно за пенсия, едва ли са много. Но е тъжно именно те да преживеят поредното разочарование, свързано със спестяванията им. Причината този път е световната финансова криза и турбуленциите по фондовите борси. Заради тях част от старите хора може да нямат късмета доходността по доброволните им вложения да покрие поне инфлацията. Спекулантите, които м. г. внесоха милиони в пенсионните фондове заради рекордната доходност, вече си изтеглиха парите от тях и ще изчакат отново да дойде време за печалби. Те ще се оправят. Но най-онеправданите - възрастните хора, нямат време да чакат. Вярно, третата пенсия е доброволна инвестиция и всеки си носи риска. Абсурдно е държавата да въвежда гаранционен механизъм за доброволните пенсионни вложения, независимо колко силна е социалната им функция. Но държавата и пенсионните дружества можеха да направят друго, за да спестят удара поне върху най-възрастното население с доброволни вноски за пенсия. Те трябваше навреме да въведат прословутите мултифондове Така ударите от кризи като настоящата щяха да бъдат значително по-меки поне върху хората в предпенсионна и пенсионна възраст. Идеята е пенсионните фондове да започнат да предлагат различни продукти в зависимост от риска. Така хората в предпенсионна възраст ще изберат парите им да се инвестират с нисък риск, което ще им носи по-ниска доходност в период на растеж, но ще ги предпази от загуби в моменти на криза. Младите пък ще изберат балансиран или висок риск. Но с всеки ден размотаване намалява шансът мултифондовете да се въведат от 2009 г., каквото е последното обещание. Наред с пенсионерите пряко засегнати от кризата са работниците в най-тежките производства, т. е. тези, които имат първа и втора категория труд. Причината е, че от 2011 г. те ще започнат да получават срочни пенсии само от частните професионални фондове, без участието на НОИ, на базата на натрупаните средства по индивидуалните партиди. А дотогава има твърде малко време, за да се компенсира негативният ефект на кризата върху въпросните средства. Оптимистичната прогноза е за целия период на осигуряване, който е 10 години, доходността да бъде към 6-8%, което означава, че едвам ще покрие инфлацията. "При текущата ситуация ще постигнем по-скоро запазване на стойността на парите на хората, отколкото тяхното нарастване. 10 години е кратък период", обяснява портфолио мениджърът на "ДСК Родина" Иво Захариев. "Периодът за възстановяване на професионалните фондове от последствията на текущата финансова криза действително е много кратък. Нашите разчети показват, че при 6% средна годишна доходност за целия период на осигуряване пенсиите на хората, които ще се пенсионират през 2011 г., ще осигурят 20-25% заместване на нетната заплата, върху която са се осигурявали. Много вероятно е да се получи ситуация, при която сегашните пенсионери да получават значително по-високи пенсии в сравнение с тези, които ще се пенсионират през 2011 г.", обяснява Бисер Петков, зам.-председател на Комисията за финансов надзор. За да не се получи подобен дисбаланс, може да се помисли върху възможността стартът на новия механизъм да се отложи с няколко години и да не започне от 2011 г., смята доц. Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет. Така новите пенсионери няма да бъдат ощетени и няма да се налага държавата допълнително да дотира системата. Проблем може да има не само с доходността. Трудностите в родната икономика тепърва предстоят през 2009 г. Фирми от тежката промишленост вече започнаха да съкращават производствени линии и работници. Това автоматично създава проблеми с осигуряването и натрупаните средства по партидите. Повечето осигурени в частните фондове все пак могат да са сравнително спокойни за последиците от кризата върху техните доходи. В дългосрочен план доходността ще се нормализира, като най-малкото ще покрие инфлацията, а се очаква и да увеличи стойността на вложените пари. Проблемът обаче не е само в доходността, а и в размера на бъдещата пенсия Много хубаво е, че България има функционираща многостълбова пенсионна система, опитва се да насърчава работещите пенсионери и т. н. Но системата има нужда от спешно усъвършенстване, ако не искаме да се сбъдне черният сценарий от последния доклад на Световната банка за 2050 г.: активно работещи пенсионери до дълбока старост, ниски пенсии, убийствена осигурителна тежест. Вторият и третият стълб спешно се нуждаят от засилване, а първият - от подкрепа, смятат експертите. Огромният дефицит на държавното обществено осигуряване, който само през тази година беше към 2 млрд. лв., например може частично да се облекчи чрез стриктен контрол по събирането на осигуровките. Според либералните икономисти от Института за пазарна икономика решението е сваляне на осигурителната тежест до 10%, което автоматично ще изкара на светло истинските доходи на работещите и ще доведе до повече събрани пари от осигуровки. "Не мисля, че намаляването на осигурителната тежест ще реши проблема с укриването на истинските доходи. По-доброто решение е осъвременяване на осигурителните прагове", смята Иво Марков от Института за икономика и международни отношения. Най-големият натиск върху родната система ще настъпи към 2020-2030 г., когато родените през "бейби бума" след Втората световна война ще започнат да се пенсионират, а на трудовия пазар ще навлезе поколението от годините на демографския срив от началото на 90-те години. Точно тогава на помощ следва да дойде сребърният фонд, около който, уви, все още витаят куп неясноти. "Големият въпрос е колко средства годишно трябва да се отделят в този фонд, за да е сигурно, че ще може да поеме натиска върху системата от 2025-2030 г.", коментира доц. Лалко Дулевски. Доста кусури има да се изглаждат и по фасадата на втория и третия стълб. Въпреки че ентусиазмът покрай тях обяснимо утихна през последната година, те ще продължават да са стабилен елемент от системата. Рецептата за спешно необходимите стъпки според представителите на пенсионния бизнес започва с вдигането на вноската за втора пенсия от 5% на 7.50%. "У нас реформата започна с изключително ниска средна вноска - тя беше 2% в началото, а сега е 5% при положение, че някои страни стартираха направо от 10%. Първият набор, който се осигурява за втора пенсия, т. е. родените през 1960 г., ще е най-ощетен в сравнение с по-младите, защото ще е осигуряван най-малко в универсален пенсионен фонд и ще е стартирал с ниски вноски. В никакъв случай не бива да се допуска едни поколения да бъдат ощетени за сметка на другите", обясняват от "ДСК Родина". Според Лалко Дулевски обаче увеличаването на вноската за втория стълб трябва да е съчетано с цялостна оценка как това ще се отрази върху първия стълб. Друга идея е въвеждане на по-големи данъчни отстъпки, а също и забрана за теглене на средствата за трета пенсия за срок от поне 5 години след внасянето им. "В момента данъчното облекчение за работодателя за внасяне на пари в доброволен фонд е 60 лв. за един служител, а според нас трябва да е процент от работната заплата, например 5%", обяснява Станислав Димитров, изп. директор на "ДСК Родина". Според него парите във фонда трябва да могат да служат като обезпечение, например при теглене на кредит. Сега няма такава възможност и в момента, в който на хората им потрябва кредит за жилище например, те веднага си изтеглят пенсионните вноски. Друга идея е да се въведе "собственост под условие". "Това означава работодателят да внася определена сума за трета пенсия на своя служител, но ако работникът причини виновно вреда на фирмата или напусне бързо след назначаването, внесените осигуровки се разпределят измежду останалите работници", обяснява Димитров. Цветелина Соколова