Делото между Epic Games и Apple започна през 2020 г., след като Epic оспори правилата на App Store, които забраняват алтернативни методи на плащане в приложенията. Същността на спора беше дали Apple незаконно ограничава конкуренцията, като задължава всички покупки да минават през собствената ѝ система с 30% комисионна.
Понякога най-големият ти враг не е конкурентът отсреща, а собствената ти арогантност. На 30 април 2025 г. съдия Ивон Гонзалес Роджърс от Федералния съд в Оукланд официално призна Apple за виновна в умишлено и систематично нарушаване на съдебната заповед, издадена след първоначалното дело с Epic Games през 2021 г. Това решение не просто хвърля сянка върху корпоративната етика на Apple — то поставя под въпрос границите на съдебната независимост, силата на технологичните гиганти и колко струва една съдебна победа, ако после се превърне в публичен шамар.
От съдебна битка към правен фарс
Делото между Apple и Epic започна през 2020 г., когато Epic — създателите на Fortnite — директно нарушиха правилата на App Store, като внедриха собствена система за плащания в приложението си. Това предизвика експлозия от юридически действия, довела до прословутото дело пред съдия Гонзалес Роджърс, което завърши през 2021 г. с едно фино, но важно поражение за Apple: съдът реши, че компанията нарушава закона на Калифорния за нелоялна конкуренция, като не позволява на разработчиците да информират потребителите за алтернативни начини на плащане извън App Store.
Apple трябваше да премахне така наречените "anti-steering" клаузи — правила, които забраняват на приложенията да водят потребителите си към външни сайтове с по-ниски такси. Това не беше пълна победа за Epic, но бе принципна — пробив в почти непробиваемата монолитна структура на App Store.
Но вместо да се съобрази, Apple изигра система от шахматни ходове
Какво направи Apple след това? Вместо да се подчини добросъвестно, тя опита да заобиколи решението с техническа изобретателност и правен цинизъм.
Компанията въведе така наречената "Link Entitlement" програма — на теория позволяваща външни линкове, но в реалност задушаваща всякаква икономическа изгода от тях. Най-същественото: Apple наложи 27% комисионна за покупки, направени чрез външни линкове — само 3% по-малко от таксата за вътрешни покупки. В същото време ограничи къде може да бъде поставен линкът (не на екрана на покупката), как да изглежда (никакви реални бутони), и какво може да пише до него (само одобрени шаблони).
Разработчиците трябваше не просто да поискат разрешение, но и да се примирят с такава сложна поредица от ограничения и заплахи, че използването на "алтернативно плащане" стана безсмислено. Както отбелязва съдът: това е "маскирано съответствие" с решението от 2021 г., което в същността си е пълно заобикаляне.
Лъжи под клетва и вътрешна съпротива
Решението от 30 април разкри не само фактите, но и културата на прикриване в Apple. Един от вицепрезидентите на компанията — Алекс Роман — беше обвинен от съдията, че е излъгал под клетва, твърдейки, че решението за новата комисионна е взето едва в последния момент. В действителност, вътрешни документи показват, че още през юли 2023 г. висшето ръководство е взело стратегическо решение да наложи 27% такса — достатъчно висока, за да направи всякакви алтернативи неизгодни.
Още по-интересно: Филип Шилър — дългогодишен изпълнителен директор в Apple и "лицето" на App Store — настоявал Apple да се съобрази с решението на съда. Тим Кук обаче се вслушал в главния финансов директор Лука Маестри и позволил правният и финансов екип да прегази съдебната заповед. "Кук направи пагубен избор" казва съдията в решението.
"Това не е преговор. Това е съдебна заповед."
С решението от 30 април съдия Гонзалес Роджърс излезе извън рамките на обичайното съдебно мнение. Тя не само обяви, че Apple е в нарушение — тя заяви, че това е "умишлено и систематично пренебрегване" на съда, и препрати случая на федералната прокуратура за възможно образуване на наказателна процедура за неуважение към съда.
"Това е съдебна заповед, не преговор," пише в решението. "Няма втори шанс, когато една страна съзнателно не се съобрази с разпореждане на съда."
Последствията: по-големи от Apple
Решението поставя Apple в незавидна позиция. От корпоративен лидер, рекламиращ себе си като защитник на потребителите и иновациите, тя се оказа обвинена в прикритие, манипулация и корпоративна арогантност.
Но последствията далеч не се ограничават до Apple. Това решение е мощен сигнал към цялата технологична индустрия: съдебните заповеди не са препоръки. Опитите за "творческо тълкуване" на правото имат граници, особено когато са направени с ясна цел — да задушат конкуренцията, да манипулират пазара и да излъжат съда.
Epic Games: неочакван морален победител
Иронично, Epic загуби повечето от исковете си в първоначалното дело — съдът отхвърли твърденията им за монополна злоупотреба по федералния закон. Но днес, след години, Epic изглежда като компанията, която в крайна сметка успя да постигне промяна. Това е малка, но реална победа за идеята, че App Store не е извън закона.
А сега накъде?
В момента, Apple е принудена незабавно да премахне всички ограничения, наложени в рамките на "Link Entitlement" програмата, както и да спре налагането на всякакви такси върху покупки извън App Store. Но по-важният въпрос е: ще бъде ли това наистина краят на един епизод или началото на нова вълна от регулаторни и съдебен натиск срещу технологичните гиганти?
Едно е сигурно: макар да спечели на хартия, Apple загуби в съда на общественото доверие. А това е съдът, в който дори най-богатите не искат да бъдат осъдени.
USD
CHF
EUR
GBP
