Санкциите на САЩ срещу руския петролен гигант "Лукойл", наложени на 22 октомври, се превърнаха в капан с двойно дъно за компанията. Вместо да може да се оттегли достойно от иракските си активи, компанията се оказа заседнала в държава, която внезапно не може да й плаща, докато тя самата не може да продаде притежанията си.
Обявяването на форс-мажор на нефтеното находище West Qurna-2 в началото на ноември маркира най-голямата досегашна жертва на санкционния режим срещу руската нефтена индустрия.
Със 75% дял в проекта и производство от 480 000 барела дневно - около 9% от общия иракски добив - това е най-ценният международен актив на "Лукойл", оценяван на над 20 милиарда долара заедно с останалите чуждестранни операции на компанията.
Парадоксът на блокираните плащания
Механизмът, чрез който санкциите удрят компанията, разкрива уязвимостта на руските петролни играчи в глобализираната финансова система. Иракската държавна петролна компания SOMO спря всички парични и натурални плащания към "Лукойл", тъй като те се обработват през системата SWIFT, която забранява транзакции със санкционирани субекти. За ноември са анулирани около 4 милиона барела суров петрол, предназначени за "Лукойл" като плащане в натура, пише Meduza.
Според директора на SOMO Али Низар ал-Шатари, цитиран от CNN, "всички компании, работещи в Ирак, трябва да са напълно свободни от каквито и да е операции, подозрения или санкции, издадени от американското Министерство на финансите или дори от Европейския съюз". Тази позиция оставя "Лукойл" в правен и финансов вакуум - компанията не може да получава приходи от своя най-важен международен актив, но и не може лесно да го напусне.
Според говорителя на иракското Министерство на петрола Абдул Сахиб Базун ал-Хаснауи, "Лукойл" са обявили форсмажор, позовавайки се на обстоятелства извън контрола си за невъзможността да изпълни договора си. Компанията вече не може да плаща заплатите на стотици служители, повечето от които иракчани, заради санкциите, отбелязва американската медия.
Провалът на изхода
Опитът на "Лукойл" да продаде международните си активи на швейцарския петролен търговец Gunvor се провали впечатляващо след отказа на американското Министерство на финансите да издаде лиценз за сделката. В остра публикация в социалната мрежа X ведомството нарече Gunvor "марионетка на Кремъл" и заяви, че компанията "никога" няма да получи разрешение да оперира и печели от активите, докато руският президент Владимир Путин продължава "безсмислените убийства" в Украйна, предава CNN.
Този провал на сделката изпраща ясен сигнал към международните пазари - западните санкции вече са толкова координирани и силни, че действат като истински възпиращ фактор дори за компании извън санкционния списък, коментира OilPrice.com. Фактът, че Gunvor - опитен играч с дългогодишна история на сделки с руски петрол - отстъпи след американската намеса, говори за ефективността на новия санкционен режим.
Според високопоставен вашингтонски юридически източник, работещ тясно с американското Министерство на финансите, цитиран от OilPrice.com, излизането на "Лукойл" от West Qurna-2 и нефтеното поле Block 10 в Ирак маркира "голям преломен момент" в западната съпротива срещу все по-агресивните руски и китайски действия. "Това е голяма руска компания, която напуска две от критичните си петролни проекти в един от ключовите й региони на интерес на Близкия изток - не става много по-голямо от това", коментира той.
Историята на напрегнатите отношения
Ироничното в ситуацията е, че отношенията между "Лукойл" и иракското правителство бяха напрегнати години преди санкциите. Още през 2017 г. руската компания протестираше срещу ниското си възнаграждение от 1,15 долара на барел - най-ниското за международна петролна компания в Ирак по онова време, докато "Газпром нефт" получаваше 5,50 долара за находището Бадра, припомня OilPrice.com.
След като "Лукойл" инвестира над 8 милиарда долара в развитието на West Qurna-2, а иракското Министерство на петрола й дължеше около 6 милиарда, напрежението ескалира. През 2017 г. Багдад откри, че компанията е способна да добива 635 000 барела дневно, но умишлено ограничава производството, за да натисне за по-високо възнаграждение. Министерството отговори със заплаха да спре всички плащания, докато целите за производство не бъдат изпълнени, пише още специализираното издание.
Тази предистория на взаимно недоверие може да обясни защо Ирак толкова бързо се съобрази със санкциите и дори може да приветства възможността западни компании да заменят руския партньор.
Геополитическата шахматна дъска
За Вашингтон и Лондон ситуацията представлява стратегическа победа на три фронта, анализира OilPrice.com. Първо, бързата капитулация на "Лукойл" потвърждава ефективността на санкциите срещу двата най-големи руски петролни гиганта - "Лукойл" и "Роснефт", които заедно експортират около 3,1 милиона барела дневно.
Второ, Европейският съюз продължава да синхронизира своите забрани с американските, включително нови мерки срещу руския "призрачен флот" и за първи път - срещу сектора на втечнения природен газ.
Трето, излизането на руската компания от Ирак отваря възможности за западни фирми като ExxonMobil, BP и TotalEnergies да разширят присъствието си в региона.
Според високопоставен източник от Кремъл, цитиран в анализи на енергийната сигурност, споменати от OilPrice.com, "като държи Запада далеч от енергийни сделки в Ирак, краят на западната хегемония на Близкия изток ще стане решаващата глава в окончателния залез на Запада". Сегашната ситуация обаче показва точно обратното - санкциите принуждават Русия да отстъпва от ключови позиции.
Несигурното бъдеще
Ако причините за форсмажора не бъдат разрешени в рамките на шест месеца, "Лукойл" ще трябва да спре производството и да напусне проекта изцяло, според висш иракски служител, цитиран от Meduza. Миналата седмица компанията вече прекрати договорите на всички чуждестранни (неруски) служители на находището, оставяйки само руски и иракски персонал.
Паралелно с иракската криза, "Лукойл" губи активи и в Европа - у нас беше прието законодателство, което от западна и руска гледна точка е стъпка към конфискация на рафинерията в Бургас, докато финландската верига бензиностанции Teboil остана без гориво след спирането на доставките от санкционираната компания майка.



USD
CHF
EUR
GBP