Как се живее за чужда сметка

Българските фирми продължават да работят на кредит спрямо доставчиците си. Задълженията се просрочват средно между 60 и 90 дни, а когато закъснението надхвърли 5 месеца, често дълговете се превръщат в несъбираеми. С около 45% са се увеличили случаите на просрочени вземания в целия свят през първите 4 месеца на 2008 г. и това безспорно е резултат от глобалната финансова криза, коментира Камелия Попова, управител на „Кофас - България".

Фирмата е част от международната мрежа на COFACE, чийто бизнес е свързан с набиране на информация за компании, управление на вземания, кредитното застраховане и факторинг.

Кризата напомпва дълговете между фирмите
Селското стопанство, строителството и транспортните услуги са най-рисковите сектори в България. Фирми от тези отрасли най-често са некоректни платци, показва анализът на „Кофас". Според проучването 52% от всичките сделки в страната се плащат със закъснение. Неплатежоспособност на длъжника е причина за 84% от просрочените вземания, в 15% от случаите причина за забавено плащане е оспорване на задълженията, по-малко от 1% от закъсненията се дължат на фалити.

Най-силно отражение ще има върху няколко сектора - строителство, автомобилна индустрия, въздушен транспорт и производство на електронни елементи. Всъщност строителният бранш вече изпитва големи трудности. Сериозен проблем вече има в Испания, това е европейската държава, която най-осезаемо е засегната от спукването на строителния балон. Но кризата вече се прехвърля в Португалия, защото 

30% от транзакциите на португалците са свързани с испански бизнес. От началото на годината с 65% са се увеличили  просрочията в Португалия. Въпреки това от Кофас не прогнозират апокалиптичен сценарий за България през 2009 г. Заради оскъпяването на финансовия ресурс обаче компаниите трябва много по-внимателно да следят кредитния си риск, съветват от компанията.

Болест от дълги години
е междуфирмената задлъжнялост и всичко тръгва от лошата работа на съдебната система, коментира заместник-председателят на БТПП Цветан Симеонов, който е юрист по образование. Частните съдебни изпълнители са добро начало за решаване на проблема, но стъпката е съвсем недостатъчна.

За да завърши едно дело в две или три инстанции например, са необходими десет години. През това време фирмена задлъжнялост остава, трупа се, расте, оформя се цяла верига от заборчнели компании. В САЩ междуфирмена задлъжнялост не съществува, защото там е много популярен методът на медиацията, твърди Симеонов. 75% от споровете между компанията отвъд Океана не влизат нито на арбитраж, нито в съд, а се разрешават доброволно с посредничеството на медиатори.

Разбира се, нищо не може да се случи без известни компромиси,  фирмата се съгласява да получи по-малко пари, но пък така съумява да се издължи на следващата и т.н. Медиаторите договарят и разсрочване на задълженията, уреждат и възникналите спорни моменти.

Само в БТПП има над 40 обучени по съвременни методи медиатори, но българските фирми все още не могат да преценят, че по-добре е с известен компромис да уредят дълга си, вместо да чакат съда 10 години, казва Цветан Симеонов. Уреждането на дълга в кратък срок е добро и защото запазва партньорските взаимоотношения. Много фирми не си дават сметка, че като съдят години наред своя партньор, се изтощават със скъпи съдебни и адвокатски разноски. Случва се понякога и двамата партньори да фалират преди да се разберат.

Другият начин за уреждане на междуфирмените спорове е арбитражът. 95% от споровете, дори международните, се решават в рамките на 12 месеца. А ако институции като топлофикациите, енергийните и водните дружества включат в общите условия на договорите принципите на ускорения арбитраж,  няма да имат проблем с длъжниците.

При ускорения арбитраж в рамките на два месеца се получава решение, годно за изпълнение. За толкова кратко време има много малка вероятност длъжникът да се скрие, не се трупат и големи задължения, допълва Симеонов. По негова информация фирми от петролния бранш вече използват този начин, за да уреждат финансовите си отношения.

Застраховане на кредитния риск
е новият продукт, който предлага „Кофас - България" от вторник. Тази практика е много популярна в Стара Европа. Там между 70% и 80% от фирмите застраховат сделките си. От компанията обявиха, че всяка българска компания с оборот над 1,4 млн. евро годишно може да се застрахова срещу неизрядни длъжници или срещу фалит на клиентите си.

Процедурата е следната: експерти на „Кофас" проучват получателя на стоката, след това определят кредитния лимит, който биха покрили, и накрая предоставят полица на клиента си. Едва след това фирмата може да започне доставките. В случай на просрочие „Кофас" започва да събира сумите от длъжника и ги предоставя на своя застрахован клиент. След като изминат пет месеца, Кофас за своя сметка изплаща задължението в рамките на застрахования лимит.

След това встъпва в правата на кредитора и продължава да събира парите. Договорът дава възможност да се прехвърлят правата по полицата към трета страна, която може да бъде и банка, а клиентът да получи финансиране на базата на своята полица. Обичайна практика е международните банки да дават кредити с 0,5 процентни пункта по-нисък  лихвен процент, ако клиентът разполага с подобна застрахователна полица.

Застраховката на кредитния риск покрива два основни риска  -  забавено плащане и изпадане в несъстоятелност на купувача. Средно се застраховат 85% от сделката, а премията е между 0,2 и 0,6% от оборота на застрахованата компания. „Няма горен лимит на застраховане и бихме застраховали и фирми с най-голям възможен оборот в България", заяви управителката на Кофас.

Понеже в базата си данни компанията има информация за 50 милиона фирми от цял свят и 1 милион български, във всеки един момент може да се разбере дали е изряден посоченият клиент. Някои от фирмите използват информацията, с която разполагаме, за да прочистват портфолиото си от неизрядни партньори, обясни Камелия Попова. Компанията няма да застрахова вземания от държавни фирми, защото се предполага, че те по презумпция плащат, макар и с известно закъснение.

Прогноза
Логично е да се очаква, че световната финансова криза ще увеличи просрочените задължения, казва Камелия Попова. Според нея кризата най-осезателно ще се усети в България в края на 2009 г., а в средата на 2010 г. може да се очаква  първото стабилизиране на финансовите пазари. Експертите на „Кофас" смятат, че тази криза няма да е по-лоша от предишната през 2000-2001 г. Въпреки това прогнозата е, че с около 30% ще се повишат просрочията.