Краят на една ера

Думи на Маргарет Тачър, изречени в навечерието на първата й победа на общите избори на 3 май 1979 година. И по повод на 30-ия юбилей от тази паметна дата, който се пада в неделя, може да се каже, че много британци са показали още веднъж, че експериментът е "явно неуспял". Този път обаче, това е експериментът с Тачъризма.

Краят на ерата Тачър е събитие от глобална значимост. Много от политиките, въведени по време на нейното управление във Великобритания са били копирани в останалата част на света: приватизация, дерегулация, намаляване на данъците и премахване на контрола върху бизнеса, ограничаване на властта на синдикатите, възможно най-голяма свобода за бизнеса да създава благосъстояние, което все по-малко се поддава на преразпределение.

Желязната Тачър идва на власт 18 месеца преди Роналд Рейгън и двамата бързо са свързани от идеологическа любов. Но истинският триумф идва, когато идеите на Тачър  започват да покълват в неочаквани и негостоприемни среди - като Съветския съюз и Франция.

В началото на 1980-те Тачър е пионер в приватизацията. Франция при президента Франсоа Митеран се опита да приложи демократичен социализъм и национализира  банки и индустриални конгломерати. Но на края Митеран е принуден да направи обратен завой през 1982 година, не без натиска на неизбежните сравнения с проспериращата икономика на Великобритания и в края на своето управление той също стана приватизатор.

До края на ерата Тачър, политиката на либералните пазарни реформи беше последвана в Китай, Източна Европа, Индия и Съветския съюз. По време на последното си посещение във Великобритания като президент, Михаил Горбачов отбелязва, че новият кмет на Москва изглежда е добър ученик на собствения си икономически идол, Милтън Фридман.

Но, почти 20 години след като Тачър остави британското правителство, британската икономика е отново в дълбока рецесия. И почти всичко, на което Желязната лейди се противопоставяше - национализация, повишаване на данъците, Кенсианска икономика - се завръща на мода. Една по една, политиките и постиженията на Тачър са демонтирани във Великобритания.

Нейното решение за намаляване на данъчната ставка за богатите до 40 на сто е отменено. Данъкът вече ще бъде 50 на сто и изследванията на общественото мнение показват, че промяната е много популярна. Правителството на Великобритания ефективно постави под контрола на държавата повечето от големите банки, както направи и Митеран.

Но най-значимата реформа изразяваща духа на ерата Тачър е "Големият взрив" на финансовото дерегулиране през 1986 г., който прави Лондон отново един от водещите световни финансови центрове. Но Ситито вече е обградено от недоволни данъкоплатци, които искат да се регулират финансовите услуги. Тачър веднъж обяви, че "печатане на пари, вече няма да има". Но печатарските преси работят с пълния си капацитет отново, за да бъдат приложени т. нар. "количествени улеснения".

Тачъризмът излезе от мода и в международен план. Когато Никола Саркози беше избран за президент на Франция през 2007 г., той спокойно насърчаваше идеята, че е френският еквивалент на Тачър. Но сега вече предпочита да се снима с копие на Das Kapital в ръцете. Тачър е почитана и от либералните гурута в САЩ. Но новият президент на най-голямата световна икономика изглежда странно привлечен от европейската социална система.

Може би най-разрушително за Тачъризма е загубата на моралната му висота. Желязната Лейди веднъж обяви, с лек ляв уклон: "Икономика е метод. Целта е да се промени душата.", имайки в предвид, че британците трябва да преоткрият силата на традиционните ценности като труд и пестеливост. Но именно нейната политика премахна обществения модел "нещо за нищо".

А идеята, че богатството и просперитетът са резултат и награда на добродетелните усилия на свободните предприемачи беше ефективно унищожена от спектакъла на банкерите, довели управляваните от тях институции до несъстоятелност, докато в същото време получават бонуси от милион лири и щедри пенсии.

Със същия проблем се сблъскаха и международните версии на Тачъризма.  Приватизация в Русия се изроди в морално съмнителна борба за активи между новите руски бизнес олигарси.

Но приключи ли окончателно ерата на  Тачър? Икономическите катаклизми и глобалната рецесия показват, че така трябва да бъде.

И все пак все още има място за съмнение. Когато Тачър идва на власт, тя и нейните съветници са обмисляли с години политиките и идеите, които да следват. От друга страна, днес политическите лидери се борят с икономическата криза, с каквото намерят под ръка. Решенията за национализация на британските банки и за отпечатване на пари са спешни мерки - не резултати от внимателно замислена идеология или политическа програма.

Една от най-известните фрази на Тачър, беше: "Няма алтернатива." И в това тя до голяма степен е права, защото все още няма голяма политическа фигура в Британия или в западния свят, която да е посочила глобална алтернатива на принципите на свободния пазар, наследени от Тачъризма. А докато това не се случи, ерата Тачър няма да приключи.