ДЪЩЕРНИТЕ ДРУЖЕСТВА НА ХОЛДИНГИ ЩЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИВАТИЗИРАТ БЕЗ РЕШЕНИЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ ЕДНА РУБРИКА НА СТОЮ НЕДИН В парламента предстои гласуване на предложена промяна в закона за приватизация, според която дъщерни дружества на холдинги, за които е одобрена стратегия за приватизация от парламента, може да бъдат продавани без решение на общото събрание на акционерите. Предложението е много силно мотивирано, но кой знае защо инвеститорите не го приемат. Може би не са вникнали достатъчно. Всъщност това е проблемът на българския капиталов пазар /КП/. Малко са инвеститорите, които вникват в нещата и разбират за какво става дума. Затова България остава изолирана от световните капиталови потоци. Тези, които управляват огромните пари на пенсионни, здравни и фондове за взаимно инвестиране, са решили някога, че имаме пробойни в законодателството, че е слабо корпоративното ни управление, че е малък обемът на свободно продаваемите акции, че нашият пазар е нисколиквиден, и отказват въобще да вникват в него. Отказват да видят какви печалби за две години генерира Sofix, отказват да видят, че вече законът третира равнопоставено всички акционери. Звучи като заговор, но не е. Просто е липса на доверие. Доверието е в основата на КП. Доверието е сложен комплекс от нагласи, който детерминира поведението на инвеститорите. В един нововъзникващ пазар, там, където доверието не е голямо, реалните и потенциалните инвеститори реагират по диаметрално противоположен начин на едни и същи факти. Тези, които са вън от пазара, правят бързо сканиране, като подсъзнателно дебнат за нещо лошо, което да потвърди тяхната нагласа. В момента, в който го регистрират, "затварят файла", слагат му един минус и преместват вниманието си към друга позиция. В случая имаме много добре обосновано предложение за отнемане правото на общото събрание да взема решения за продажба на дъщерни дружества. Подсъзнателният процес на сканиране и оценка е получил челен удар. За стандартите и нормите, чрез които прави оценка, това е пълен нонсенс. Какви обосновки, какви пет лева! Че кой друг ще взема решение! Общото събрание е суверенът на дружеството във всеки пазар. В мотивите пише много подробно кой и защо ще взема това решение, но дотам въобще не се стига. Файлът е затворен със знак минус. В случая може би са пет минуса. Докато ние си мислим, че четат мотивите ни и анализират, те всъщност са отворили вече файла "Румъния", а може би и него вече са затворили и са някъде другаде. Това им е проблемът. Бързат и не вникват в нещата. Но да оставим настрана потенциалните западни портфейлни инвеститори. Тяхна си работа. Да видим какво се случва с реалните инвеститори. Те осцилират с една изострена чувствителност. Има едни - като им тропне нещо, разбрали-неразбрали за какво става дума, и хукват като гърмени зайци. Другите пък започват да се заяждат. Толкова силно вникват в нещата, че започват да наслагват едни схеми, влизат в едни детайли и не виждат държавния интерес. В името на държавния интерес, за доброто на цялото общество и за ваше добро ще ви отнема правата, за да не уплашите някой стратегически инвеститор. Това са накратко мотивите на вносителя. Как ги четат тези, които вникват: 1. Пълен нонсенс - държавата има други механизми и институции за социално подпомагане. КП е свободна зона за равноправна среща на интереси. Поканата беше не за благотворителен бал, а за инвестиция. 2. Тоталитарни ментални схеми - политиците са по-умни от масата, която не вижда нещата в перспектива. В името на твоето добро политикът отнема правото ти и започва да мисли вместо теб, а след това влиза с взлом в дома ти. Мотивите на вносителя са много силни, но е важно кой и как ги чете. Има една комуникативна максима, която гласи: "Истината не е в устата на говорещия, а в ушите на слушащия."