„Тотю на дузпата”, „Чиновниците вече няма да вземат бонуси от събраните такси и глоби”, „Синдикатите вдигат стачка, бранят статуквото”

„Тотю на дузпата", четем от първата страница на „Стандарт"
Бойко Борисов сложи на дузпата социалния министър Тотю Младенов. "Не е моя работа да обяснявам пенсионната реформа", ядоса се премиерът. Той обяви, че вече е вдигнал жълт картон на Тотю. "Младенов не е синдикален лидер, а министър. Ако ми се наложи още веднъж да върша неговата работа, той може да се прости с поста си", закани се Борисов пред bTV.

Той защити вдигането на годините за пенсия, като даде за пример как Роналд Рейгън е станал президент на 69 г.

Досега Тотю вече няколко пъти влиза в словесни схватки с финансовия вицепремиер Симеон Дянков заради прибързани обещания за вдигане на заплати и пенсии. Борисов предупреди, че ако синдикатите тръгнат да клатят правителството със стачки, хората скоро ще останат изобщо без пенсии.
Още по темата от „Стандарт"

„Синдикатите вдигат стачка, бранят статуквото", съобщава от първата си страница „Труд"
КНСБ и КТ "Подкрепа" ще организират национален протест пред парламента на 30 ноември. Поводът е намерението на правителството да увеличи пенсионната възраст с една година още от началото на 2012 г. Националното споразумение за пенсионната реформа предвиждаше това да става плавно от 2021 г., мотивират се синдикалистите.

В неделя ръководствата на двете организации се събраха на заседание, за да излязат с обща позиция по пенсионната реформа и заплатите в администрацията.

Според обявения от финансовия министър Симеон Дянков план за административна реформа добавките към заплатите на държавните служители за професионален опит и стаж - т. нар. класове, ще бъдат премахнати в сегашния си вид и ще станат част от основната заплата. Целта е заплатите на чиновниците да зависят от качеството на работата им, а не от стажа.

Промените орязват права и нарушават правилата за социален диалог, регламентирани в Кодекса на труда, твърдат синдикатите. Двете организации подкрепиха и стачката на работещите в БДЖ срещу предстоящите съкращенията (виж долу).

"Обвинявам министър Дянков в лъжа. На два пъти в Националния съвет за тристранно сътрудничество поставях въпроса дали правителството и лично той има намерение да променя нещо в пенсионната система. Отговорът беше "не!", възнегодува президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според него пенсионната система трябва да се балансира с повече приходи, а не с орязване на разходите.
Още от статията на „Труд"

„Чиновниците вече няма да вземат бонуси от събраните такси и глоби", разкрива от първата си страница „Сега"
Чиновниците вече няма да бъдат стимулирани допълнително с постъпленията от такси, глоби и други санкции. Това предвиждат преходните и заключителни разпоредби на одобрения от правителството проект за изменения в закона за държавния служител. С това управляващите смятат, че се слага край на порочната практика контролната дейност на чиновниците да се изражда в рекет над гражданите, а таксите да растат само заради бонусите. Не е ясно обаче дали промяната няма да доведе до реално намаление на заплатите и деморализация сред чиновниците.

Законопроектът с десетките изменения, подготвен от финансовото министерство, не бе публикуван предварително за обществено обсъждане. Той бе съгласуван само с тристранния съвет за социално сътрудничество и одобрен от правителството на последното заседание в сряда. От проекта, който влиза за гласуване в НС, става ясно, че правителството предлага да отпаднат текстовете от всички закони, които предвиждат ползване на приходи от такси и глоби за ДМС на служителите.

Промяната ще засегне институции като НАП, агенция "Митници", Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, ДНСК, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, комисията по хазарта и др. НАП всъщност е единствената институция, за която се прави някакво изключение. В момента в агенцията като приход постъпват 25% от събраните суми от укрити данъци и вноски, както и 10% от събраните държавни и частни вземания. 90% от тези пари се харчат за ДМС. Занапред от двете пера - укрити данъци и събрани вземания, в НАП ще постъпват само 10 и 5%. Вместо за ДМС те ще се изразходват за реализиране на социални програми за служителите на агенцията.
Още от статията на „Сега"

„Капитализация и национализация на банките" е заглавието на седмичния коментра за „Сега" на д-р по икономика Емил Хърсев
Решението на главите на европейските правителства да прехвърлят върху честните инвеститори, най-вече върху банките, основната тежест от кризата на държавния дълг, постави на дневен ред въпроса дали парите на европейците са сигурни в банките. Вземете плана за реструктуриране на гръцкия държавен дълг с намерението частните държатели да изпишат половината от него (120 млрд. евро) на загуба. Кои са тези частни кредитори? Около 25% от облигациите по гръцкия държавен дълг са на банките в страната. Вярно, че последните десетина блажни години банките в Елада имаха сочни, далеч над средноевропейските печалби, но не стигат да покрият толкова мащабна загуба. Същата матрица ще се приложи и за останалите свръхзадлъжнели страни. Банките в Европа ще се натоварят със загуби за стотици милиарди евро. Затова част от плана за справяне с правителствения дълг предвижда финансова помощ за банките и изисква те да увеличат капитала си така, че след като покрият загубите, капиталовата им адекватност да е близо двойно по-висока (9%) от сегашната (средно под 5%).

За да изчислим колко капитал е нужен на банките, първо трябва да преценим загубата от държавните ценни книжа, водени до преди месец като "безрисков актив". Сметки на финансовия гигант "Морган Стенли" показват, че държавният дълг на Гърция трябва да се редуцира с 59%, на Ирландия - с 10%, на Португалия - с 25%, на Испания и Белгия с по 5%, и на Италия - с 9%. За това орязване допълнителният капитал, нужен на банките в Гърция, е към 30 млрд. евро, в Испания и Италия - по 26 млрд., Франция - 12 млрд., Германия - 5.5 млрд. евро. Това - към днешна дата. Колко ще нараства изискуемият с новите регулации капитал до края на годината и догодина - само Бог знае. Но не всички държави и банки в ЕС са затънали.

Анализът на "Морган Стенли" и заключението на европейския комитет по банков надзор показват, че нямат нужда от нов капитал банките в България, Финландия, Унгария, Ирландия, Люксембург, Холандия, Малта и Обединеното кралство.
Още от статията на „Сега"

„Туризмът спаси икономиката от спад през третото тримесечие" е водещото заглавие на „Капитал Daily"
Туристическият сектор се оказва, че е спасил икономиката от спад през третото тримесечие. През лятото отрасълът е отбелязал сериозен ръст в сравнение с предходната година - както на броя туристи, така и на приходите от реализирани нощувки.

Това сочат данните на Националния статистически институт, публикувани в края на миналата седмица. Резултатите бяха прогнозирани от сектора още в началото на летния сезон, като сега се отчита, че и топлият септември е бил по-добър от миналата година.

През третото тримесечие икономиката отчете нулев ръст спрямо предходното, а това означава, че без силен туристически сезон брутният вътрешен продукт (БВП) щеше да отбележи свиване. Публикуваните по-рано през месеца данни за БВП показаха, че през третото тримесечие по-добре са се представили туризмът и земеделието, като продукцията в сектора на услугите расте с 2.9% на тримесечна база, а аграрното производство с 0.9 на сто.

Добрите резултати в сектора

По данни на националната статистика в периода юли - септември туристическият сектор отчита ръст и на туристите, и на приходите. Във всички места за настаняване са били реализирани 1.76 млн. нощувки, което е увеличение от 18.9 на сто спрямо същия период на предходната година, като при българските туристи ръстът е близо 14 на сто, а при чуждестранните - почти 21 на сто.

Двуцифрено са се повишили и постъпленията за хотелиерския сектор. През летните месеци приходите от нощувки са достигнали 413.7 млн. лв., което е 15.2 на сто повече от същия период на миналата година. Увеличение е отчетено при приходите както от чужди туристи, така и от българския - съответно 14 и 20 процента.
Още от статията на „Капитал Daily"

"В бюджет 2012 Дянков променя ръст, дефицит и инфлация", информира „24 часа"
Три основни показателя в бюджет 2012 г. ще бъдат променени между двете четения, смятат източници от финансовото министерство. От това ще последват и други промени както в приходната, така и в разходната част.

След като даде ясно да се разбере, че ще се режат още разходи, вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков отиде на две срещи с групата на ГЕРБ. След тях обаче той още е не е обявил намеренията си дори пред своите.

Хора от екипа му твърдят, че е много вероятно депутати от РЗС, "Атака" или независими да се явят вносители на промени в бюджета, които да бъдат подкрепени от ГЕРБ.

На независими депутати можело да се възложи и задачата да искат орязване на разходите за отбрана и сигурност, за да няма атаки срещу вицепремиера, че атакува другия вицепремиер заради лични напрежения.

Из кулоарите на финансовото министерство упорито се говори, че ще има поне три корекции в макрорамката на държавните финанси за догодина.

Първата сигурна промяна ще е в заложения икономически ръст за догодина в посока надолу. В момента бюджетът е разчетен при 2,9% увеличение на брутния ни вътрешен продукт в сравнение с миналата година. Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков публично заяви, че бюджетът е "изпълним и при ръст от 1%", след което обеща да ревизира прогнозата си най-много до 2,3%.

Проблемът обаче бил, че анализите от последната седмица очертавали по-песимистична картина и можело да се наложи след корекцията ръстът да падне дори до 0,9%. Само за справка - повечето държави от еврозоната планират ръст за догодина на нива от 0,6%. "Ако министърът коригира ръста до стойности около 1%, това ще означава признание, че и българската икономика влиза в рецесия, в каквато малко по-стръмно и първи влязоха дори развити европейски държави", обясняват експерти.
Още от статията на „24 часа"

„Фирма фантом купила акционер в Общинска банка", разкрива от първата си страница „Монитор"
Дружество фантом, за което не е ясно дори кога е създадено, е купило една от основните фирми акционери в Общинска банка. Това показа разследване на предаването „Неуловимите" по TV7.

Компанията „Софийски аптеки" е била една от десетината общински дружества, които са имали дял в софийския трезор и която по-късно става собственост на тандема Любомир Павлов - Огнян Донев. Фирмата е била приватизирана от фармацевтичния бос през 2003 година. За сделката той използва дружеството „София" АД. Проверка в регистрите обаче показва, че на Булстат номера на „София" АД отговаря друга компания, свързана с Донев ­ „Донев инвестмънтс" АД. Еднакви се оказват и адресите на двете компании - ул. „Позитано" 12 в столицата.

В търговските регистри не е отбелязано двете компании да са се сливали и затова да имат еднакъв Булстат номер. Освен това проверка в ДАКСИ показва, че в момента „София" АД не съществува.

Приватизацията на „Софийски аптеки" е само част от серия от машинации, благодарение на което Павлов и Донев успяват да отмъкнат Общинска банка от Столична община и да я харижат на бизнесмена Христо Ковачки. Тайната приватизация на финансовата институция започва през 2000 г.

За целта Любомир Павлов привлича на своя страна бизнесмена Огнян Донев. Историята на фармацевтичния бос започва с гаражна търговия и автомати за детски игри, минава през търговия с метали, откъдето натрупва значителни приходи и ги насочва към бизнеса с лекарства.

Първоначално Донев се насочва към приватизация на общинската фирма "Софийски аптеки", а после е главно действащо лице в схемата за контрол на Общинска банка. През 2002 -2003 година дружеството придобива дял от 9,82% от трезора. Малки пакети от акциите на банката попадат в други играчи. "БКС Средец" АД например придобива 3,66%. Основни акционери в него са Огнян Донев и Венцислав Стоев. "СМФ Монтаж на инсталации и уреди" придобива 2,94% и ги препродава на гръцката компания за банково оборудване "Информър груп".
Още от статията на „Монитор"

„10 млрд. кубика азерски газ ще минават годишно през България", прогнозира от първата си страница „Класа"
През България ще преминават годишно по 10 млрд. куб. метра природен газ за Европа, след като бъдат изградени газовите връзки с Турция и Гърция. Това обяви вчера министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков пред БНР. Синьото гориво ще идва от Азербайджан и това ще даде началото на алтернативните доставки по Южния газов коридор.

Още през октомври Турция и Азербайджан са се договорили за доставка на 16 млрд. куб. м газ, като 6 от тях ще остават в Турция, а останалите ще продължават през България към Европа, обясни Трайков. Министърът каза още, че изграждането на тръбата между Стара Загора и гръцкия град Комотини е в последния етап на проектиране и вече се работи по изготвянето на екологичната й оценка. Догодина се очаква да започне строителството на газопровода, а първите количества газ да потекат в края на 2013 г.

При посещението си в Истанбул Трайчо Трайков се договори с турския си колега Танер Йълдъз да се подпише политическо споразумение за изграждането на нов газопровод, по който страната ни да получава газ от южната ни съседка. Тръбата ще бъде с капацитет между 1 и 3 млрд. куб. м годишно с опция количествата да се увеличат двойно в бъдеще. Съоръжението ще бъде с дължина 77 км, а ползите за страната ни и за региона от нея ще са огромни, заяви Трайков. Идеята на българското правителство е този газопровод да бъде начало и на проекта „Набуко", така че по тръбата да може да се пренасят до 31 млрд. куб. м газ годишно.

Очакваме българо-турският газопровод заедно с интерконектора с Гърция и терминала за втечнен газ в Егейско море да осигурят на страната ни по-евтино гориво, обясни още министърът.

По думите му целта е до 2020 г. в страната да няма нито един доставчик с повече от 50% дял на пазара на природен газ.
Още от статията на „Класа"

"Каним туристи на вино с баница", информира „Стандарт"
Виното и баницата може да се превърнат във визитка на българската кухня и дори на туристическия бизнес в страната. Това стана ясно по време на изложението "Divino.Taste", което се проведе във Военния клуб в София с медиен партньор вестник "Стандарт". Червено вино обикновено се съчетава с червени меса и дивеч, но баницата все по-често се предлага като мезе към него в елитните ресторанти. Комбинацията от традиционната българска закуска и качествено вино от типичен наш сорт грозде е любима на англичани, руснаци и скандинавци, заявиха ресторантьори по време на изложението. Българското вино все повече се приближава като качество до световноизвестни гроздови напитки като френските и италианските, категорични са изложителите. Бялото ни вино започва да настига червеното както по брой почитатели, така и като качествени показатели, заявиха още представители на родните изби. Българският вариант на божоле, който се произвежда от "Вила Любимец", също доказа, че родните технолози са не по-лоши от бургундските.
Още от статията на „Стандарт"

"65% от българите очакват да карат екоколи през 2050 г.", показва проучване по поръчка на „Класа"
65% от българските граждани очакват след по-малко от 40 години да управляват по-екологични автомобили. Данните са от проучването „Евробарометър", което се провежда в 27-те страни - членки на Европейския съюз, по поръчка на Европейската комисия.

Използването на алтернативни енергийни източници и грижата за околната са едни от приоритетите на Европейския съюз. Все повече производства и индустрии и в Европа, и по света търсят начини за въвеждане на възобновяемата енергия във всекидневието. Целта е не само намаляване на вредите върху околната среда, а и достигане на енергийна независимост на зависими от чужди енергийни доставки държави. Новото издание на проучването „Евробарометър" измерва очакванията на европейските граждани по отношение на бъдещата употреба на ефективни и възобновяеми източници на енергия.

Нагласите на европейците по отношение на развитието на енергетиката са оптимистични. Почти 90% от анкетираните от 27-те страни - членки на ЕС, са на мнение, че още през 2050 година употребата на слънчева енергия и енергия от вятъра във всекидневието на обикновените хора ще е доста по-широкоразпространена от сега. Въпреки че България е на предпоследно място сред страните - членки на ЕС, по дял на положителните очаквания, данните за страната ни не са драстично по-различни от средното за общността. Макар и страната ни да няма възможности да развива сериозно вятърна енергетика или други алтернативни начини за добив на енергия, над 80% от българските граждани са оптимистични за развитието на екологичната енергетика в следващите 40 години.

Въпреки, а може би и заради икономическата криза инвестирането в слънчеви панели и колектори за добив на слънчева енергия в домашни условия започна бавно да набира скорост и у нас.

Автомобилите с електрическо зареждане са другата основна насока, в която са насочени усилията за намаляване на вредите върху околната среда и за намаляване на зависимостта на света от държавите доставчици на петрол.
Още от статията на „Класа"

"Спешни поправки в закона за тока от вятър и слънце", съобщава „Монитор"
До края на годината Законът за енергията от възобновяеми източници ще бъде променен, съобщи за „Монитор" зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов. Една от основните поправки предвижда Електроенергийният системен оператор (ЕСО) да може да определя кога ще присъедини дадена зелена централа към мрежата. Тази промяна обаче ще засегне само проектите, които имат предварителни договори за присъединяване към мрежата.

„На база на 10-годишния план за развитие на мрежата ЕСО ще предложи на всички инвеститори с предварителни договори конкретни дати за присъединяване. Това условие ще важи само за проектите с предварителни договори, за тези с окончателни договори нещата не се променят и те ще бъдат присъединени, когато се построят централите", обясни Валентин Николов.

Към момента общата мощност на работещите „зелени" централи, както и на тези с окончателен и предварителен договор за присъединяване е 4700 мегавата, съобщи още Николов. Само тези с предварителен договор, които ще бъдат засегнати от промяната, са около 3000-3500 мегавата. Ако не бъде приложен такъв график за присъединяване, ще се създаде проблем за цялата мрежа, тъй като тя не може да поеме такъв товар.

Зам.-шефът на ПГ на ГЕРБ обясни, че инвеститорите с предварителни договори за присъединяване, които не са съгласни с графика, който ЕСО ще им предложи, ще могат да си получат обратно гаранциите. Става въпрос за аванса за присъединяване, който се плаща при сключване на предварителен договор. Той е 50 000 лв. на мегават за централи с мощност над 5 мвт, а под тази мощност - по 25 000 на мегават. Според източници от НЕК обаче към момента по-голямата част от инвеститорите с предварителен договор не са превели аванси, а са предоставили банкови гаранции за тях.
Още от статията на „Монитор"