Ако погледнем назад през вековете, ще видим колко дълга е историята на балнеологията по българските земи. Още нашите предшественици траките издигат в култ лечебните извори. Древните гърци също използват широко тукашните минерални води и ги боготворят, което личи по сечените от тях монети. Край минералните извори се строят плувни басейни, лекуват се различни болежки. И през Римската епоха балнеологичните курорти са на почит, тъй като помагат на легионите да укрепят силите си. Оттогава датират първите класификации на минералните води. Римляните са тези, които благоустрояват местностите около тях. На почит са божествата, свързани с култа към водата и здравето. На територията на днешна България са запазени останки от различни балнеологични сьоръжения и нимфеуми /украсени с ниши и колони постройки/ край изворите в Кюстендил, София, Хисаря, Сапарева баня и др. Засиленият интерес към балнеолечението привлича чуждестранните туристи тук още в началото на XX век. Днес този интерес се възражда по цял свят, не прави изключение и България. Страната ни разполага с редица красиви, богато озеленени и екологично съхранени курорти с ценни минерални води. Ежегодно те се посещават от хиляди пациенти, както и от хора, които търсят пълноценен отдих през ваканционните периоди на годината. Напоследък сме свидетели на бум на малки частни хотели със спа-центрове в по-известните балнеоложки курорти като Банкя, Велинград, Вършец, Хисаря, Поморие . Наред с тях и редица големи морски курорти притежават чудесни балнеолечебни бази. В това отношение крайбрежните ни комплекси Албена, Златни пясъци, Св. Константин, Слънчев бряг са добре познати на чуждите туристи. Професионалистите в българската балнеология търсят пътя , по който рязко ще се увеличи броят на чуждестранните гости в тези курорти. Такива са и целите на новоучредената Източноевропейска асоциация по балнеология, спа и уелнес туризъм. Ето какво разказва нейният изпълнителен директор Цвети Миланова: " Това е съвместна асоциация с Русия. Целите са да се върне славата на България в балнеологията. В момента са малко туристите , които посещават нашата страна с цел здравен туризъм. Причината е, че България няма добра реклама. Можем да си върнем славата и туристите с упорит труд, като представим пред партньорите си всичко, което притежаваме. България е на второ място в света по минерални извори. А София е единствената европейска столица, която притежава такова огромно богатство от минерални води. За да се запознае светът с това природно наследство, асоциацията ще привлече специалисти по балнеология от различни страни. Те на място ще се запознаят с условията и ще насочват своите туристи и пациенти към избрани от тях хотели, спа и балнео центрове. Първоначално ще работим със здравните каси на Русия, в преговори сме и със съответните институции на други страни". Свидетели сме на това как като гъби след дъжд никнат малки хотели със скромни спа центрове, разположени сред най-живописните кътчета на българската природа. Това ли е правилният път за развитие? "В недалечното минало санаториумите в България бяха в цветущо състояние и бяха 99 % пълни – твърди Цвети Миланова. - Сега обаче те са в доста тежко състояние. Държавата трябва да помисли за техния по-добър облик, за да ги предоставя за ползване и на чужденци. Инструменти за това има, като например публично-частните партньорства, концесионни договори, различни проекти и пр. От друга страна, вече се строят и нови частни спа центрове и балнеохотели с висока категория. Тоест, базата я има, но държавата, която е собственик на минералния ресурс в страната, трябва да вземе редица мерки за разгръщане на потенциала на балнеологията. Ако минералните извори станат общинска собственост, съответните региони ще имат по-голям интерес да се обособят като балнеоложки центрове. Най-слабото звено в сектора е рекламата. Ние търсим единна реклама на България, която да покаже на света богатствата на страната ни във всички сфери – природа, води, култура, исторически паметници. Туризмът е най- динамичният отрасъл от българската икономика, който създава 15 процента от БВП на страната и правителството трябва да реинвестира в него. На първо място това трябва да става чрез реклама на нашия продукт". Какви са програмите на Източноевропейската асоциация по балнеология, спа и уелнес туризъм за съживяване на тази перспективна туристическа ниша? "Предвиждаме много бърза намеса на експерти от Русия, Австрия, Унгария, за да тръгне стратегията за развитие на минералния ресурс на България в правилна посока – посочва Цвети Миланова.- За целта браншът и държавата трябва да обединят усилията си. Необходима е една добра законодателна база за модернизация на бранша. Ние предлагаме да се изградят спа-центрове в самите общини, които да обслужват хотелите в съответните региони. В тези центрове ще са съсредоточени екипите от специалисти – медицински персонал, рехабилитатори, масажисти и др., както и най- съвременното оборудване. Това, според нас, е най- правилният път за развитие на бранша." "България трябва да заеме полагащото й се място на туристическата карта на света. Страната ни е с най-добър потенциал за развитие на балнео, спа и уелнес туризма. За да популяризираме това уникално богатство, в момента разработваме проект, който ще опише минералните й води" – казва в заключение Цвети Миланова, изпълнителен директор на Източноевропейската асоциация по балнеология, спа и уелнес туризъм. Силвия Николова, БНР